Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 април 2011 г.

Покана за дискусия: Дали турците ни са виновни за всичко - или по-скоро ний самите най-вече сме си виновни?

Османско присъствие или варварско турско робство – за геноцида над българите

„Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак!” (Иван Вазов)

"Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците за първи път стъпи в Европа те са олицетворение на най-гнусния, най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията.." (из „Уроци по клане” на Уйлям Гладстон)



Въпросът ми е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство”. Това направи дори президентът, който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим тези наши политици, историята скоро ще ги забрави и осъди за греховете им. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти. (ОЩЕ >>>)

10 коментара:

Анонимен каза...

Мисля, че въпросът кой е „виновен” за несполуките на българите не е съвсем правилно поставен. Историята е много комплексен процес, в който действат много фактори и нещата обикновено не може да бъдат сведени до един отделен фактор или причина.

Освен това не виждам защо трябва да се фиксираме само върху несполуките. В историята на всеки народ наред с неуспехите има и успехи и звездни мигове. Интересно за тях кой е „виновен” или отговорен. Да не би за несполуките да са отговорни други, но пък сполуките да са дело на самия народ?

Каквото и да си говорим, турското робство си остава дълбока травма в душевността на българите и на балканските народи въобще. Всяко завоевание влече след себе си различни последици. Понякога има съвсем шизофренни случаи като мексиканския. Мексиканците от една страна се виждат като наследници на великите мезоамерикански култури и най-вече на ацтеките, от друга страна връзката им с Испания не може да се отрече. Така че те имат проблем с идентификацията – дали са ацтеки или испанци или и двете.

Анонимен каза...

Дали чуждото владичество има по-скоро положително или по-скоро отрицателно въздействие, трябва да се разглежда конкретно във всеки отделен случай. Така например наполеоновото завладяване на Германия като цяло е по-скоро положително, защото французите са носители на една по-висока култура, докато Германия по онова време е феодална, авторитарна и изостанала. По-сложен е въпросът с колониалните войни. Дали например англичаните като цяло носят повече добрини или злини на своите колонии? Положително ли е покоряването на Латинска Америка от испанците? Положително ли е разрушаването на Западната Римска империя ор германските варвари? Трябва ли днес насила да ощастливим примитивните народи в бразилската джунгла с постиженията на модерната цивилизация? И т.н.

Във всеки случай многозначителен факт е, че бившите балкански владения на Турция днес са по-развити и по-европеизирани от самата Турция. Това показва, че османското владичество като цяло е имало по-скоро затормозяващ и възпиращ характер за тези народи и че те щяха днес да са по-добре, ако не бяха попадали под турско робство. Но в историята е имало много случаи на завладяване на по-висши култури от по-низши.

За компетентна и балансирана оценка най-вече на влиянието на турското робство върху българската култура може да се обърнем например към трудовете на проф. Николай Генчев.

Откъси от неговата книга „Българската култура 15-19 век”, София 1988:

Анонимен каза...

„Без да се поддаваме на романтичните напъни, предизвикали опитите да се съди и преценява коя култура е по–развита и по-съвършена – дали привнесената или заварената... културата на Османската империя в нейния доевропейски вариант, т.е. до началото на 14 век, има за своя религиозно-идеологическа основа исляма... С една такава култура, намираща се на етапа на начално формиране, наложена като официална и господстваща, българите трябва да преживеят векове в принудително общуване в рамките на империята... Османското завладяване на България довежда най-напред до разрушаването на основните структури и институции, върху които векове българската култура се е уповавала и изграждала... Унищожена е българската държава, т.е. главният организатор на средновековната култура... Османското завладяване засяга дълбоко етническата база на българска култура... колонизаторите са на номадски, предотседнал стадии на развитие... Всичко това има съдбоносни последици за историята на българската култура: създават се предпоставки за денационализация на етническото съзнание, за накърняване на изградения вече български етнотип... Българският език се затлачава с чужда лексика и граматически форми... Според някои изчисления Великобритания в края на 14 век след чумните епидемии наброява 2,2 милиона или почти колкото Бъкгария. В началото на 19 век нейното население възлиза вече на 10,5 милиона, докато българското едва надминава равнището на 14 век... Българите са обречени от робството да останат един малък народ с всичките последици от това за социалното и културтно развитие... С изключително значение за българската култура е демографският факт, че след османското завладяване българите в своето огромно мнозинство остават селски народ... Османското завладяване отделя брутално и за дълго време българите от Европа и от славянската културна общност. Този факт има две много съществени последици. Откъсването на България от европейската култура в периода на Ренесанса, Класицизма и Просвещението... ще я принуди да застине в своите средновековни форми и да изостане с векове от културното развитие на човечеството. Това обстоятелство е определящо за цялото по-нататъшно развитие на българското общество... въвеждането в лоното на ислямската цивилизация, по-точно в нейния османотурски модел, предопределя насилственото съжителство на две култури с противоположна религиозна и идеологическа основа... Общуването с турците свързва частично българите с големите култури на Персия и на Арабския халифат. Частично, защото... турците пренасят на Балканите предимно профанирани интерпретации на арабско-персийските културни постижения. По тази линия в българската култура преминават някои стандарти на материалния живот... нови земеделски култури, отделни елементи от пластичните изкуства, от музиката, някои битови умения и специално кухнята, която е почти изцяло арабска, източни обичаи и нрави като гостоприемството... В българската култура се настанява плътен пласт, наложен от дълговековното общуване с турската култура... в битовата сфера, в нравите и обичаите, в ориенталския начин на живот, в междуличностните отношения, в примирението със съдбата, в ориенталската мудност, в посредствените жизнени стандарти, в хигиената, храненето, облеклото и т.н. Много по-ограничени са въздействията на турската култура в духовната сфера... при това Турция няма какво да предложи в тази област, освен някои елементи на източната пластика и на ориенталското народно музициране. Пък и религиозно-идеологичексите прегради остават завинаги непреодолими... Като цяло турското завладяване на България нарушава тотално културно-историческия континуитет на българското развитие, променя високите културни институции, налага един нов социалнополитически режим, който изсмуква жизнените сокове и културно-творческите възможности на българската народност. Но османското завладяване на се оказва в състояние нито да затрие българската култура... тя се опазва и след 15 век, за да осъществи по-късно мъчителното си преустройство, като намери собствените си пътища към новото време.”

Анонимен каза...

Драмата на България е, че е между Сцила и Харидба, Турция и Русия, двете азиатски чудовища, зинали паст към Европа.

Анонимен каза...

много добра публикация на г-н Огнян Стамболиев . Във вашето допълнение г-н Грънчаров се забелязва много слаби исторически познания грешките ви са много няма да ми стигне мястото да опиша всичките но ето по важните :"Истанбул, Одрин и по други краища и е видял големите постижения на нейното изкусво" А тези от нас които са били в Париж,Рим и Лондон разбират за какво "изкуство" става въпрос ;"Тук авторът също прегрешава спрямо истината, приписвайки на средновековните турци някакви фундаменталистки възгледи и похвати на поведение" - атентатите на гара Буново , атентати в Пловдив, Сливен и Варна ;"Зверствата в Батак и Перущица са извършени от български мохамедани, а не от турци!" е тук вече и Грънчаров не си вярва зверствата са извършени от "Башибузук"(правоверни мюсолмани на джихад ) състава на Башибузук-а е бил следният 70 % турци 25% черкези,гагаузи и т.н и 5 % българо-мохамедани обучавани от турската армия с английски оръжия и винаги водени от офицери от Турция или Англия срещу тях са въстанали смели българи без оръжия( В "свободна" Турция е било забранено на българите да имат оръжие )или с почти самоделни такива.....;"Ако г-н Стамболиев иска да види чисти улици и пр. нека да иде в съвременна Турция" да отидете на изток от Анкара г-н Грънчаров там няма дори улици , няма вода , ток и т.н ;"Напротив, обогатява се неимоверно езика ни от турските думи!" е тук вече и аз нямам думи отговора ми към вас е : отидете обогатявайте се на воля на изток от Свиленград г-н Грънчаров ..................

илия ангелов

Анонимен каза...

Иван Панчев

Анти-турската риторика, която демонстрира Стамболиев, е неверен, глупав, унизителен за нас и опасен за нашите деца мироглед.

Първо историческо достоверно е да говорим не за турска а за османска власт. Турчин като национално определение навлиза в залеза на империята, а пикът на неговото оформяне е в самия край на султаната, тогава когато Ататюрк извършва грандиозна трансформация към национална държава с абсолютната цел да заличи и изтрие всичко, което може да свързва новата държава с Османската империя.

Думата робство като определение за Османското управление е безкрайно неточна. Робът се купува и продава, безправен работи на полето за своя собственик. Българите не са били купувани и продавани. Всеки който вярва в робството унизява паметта на своите предци, унизява и самите турци, които са наши съграждани, съседи и приятели. Може ли едни роби да създадат мрежа от хиляди училища на собствения си език? И там да се преподава и българската история? Може ли едни роби да станат предприемачи и търговци от мащаб грандиозен и за днешните размери? Може ли едни роби да издават вестници на собствения си език в столицата на държавата поробителка? Може ли едни роби да пътуват в чужбина, да завършват в чужди университети и да заемат високи административни длъжности в държавата поробителка? Не може. И ето защо да се твърди, че българите били роби на турците е нелепо и неграмотно.

Тази насилствена ислямизация, която тук се изтъква като аргумент е отново неграмотно съшита. В голяма степен тази представа е втълпена от пропагандата на БКП, която целеше да създава външни врагове, плашила и така да сплотява привърженици под собствените си знамена. Книгата и филмът "Време разделно", определено играят огромна роля в тази пропаганда. Но е малко известно, че книгата е написана послушно от Антон Дончев по поръчение на БКП без абсолютно никакви исторически факти. Всъщност тя е написана по едно житие, което историците отдавна са доказали, че е фалшиво. Това е една гнусна книга, гнусен филм, чиято единствена цел е да сее омраза.

В същото време изглежда турците са били толерантни към друговерците и евреи и християни. Една от най-големите светини на православната вяра - Света Гора до самата кончина на Османската империя е в нейните предели. 500 години са преживели стотици църкви и манастири (за разлика на последните вече 75). В 17-и век християнската духовност и култура в района на София е стигнал такъв пик, че е наричана "Малката света гора" с десетки и стотици църкви и манастири.

Мюсюлманското население на Родобите, Албания и Босна и Херцеговина почти пунктуално повтаря богомилските общини, които доброволно са приели исляма. Друга линия на ислямизация е отново доброволна - българската аристокрация приема исляма за да запази привилегиите си (това е документирано) а други просто за да се издигнат в обществото.

Има свидетелства за насилствена ислямизация (житията на Георги - Софийски и Николай Нови), но това са случаи на насилствена ислямизация на едно лице, не на две или няколко още по-малко на цели общности.

Искам да призова тези, които таят омразата в сърцата си, да не бъдат толкова тъпи да вярват на пропагандата на разни маргинални политичичета, да свалят черните очила и да разберат, че причината за нашите неудачи е в нас, не в турците, в американците или в марсианските комбайнери.

Иван Панчев

Анонимен каза...

Публикувам по-долу една твърде провокативна статия, написана от г-н Огнян Стамболиев, понеже тя предразполага към полезни дискусии. Смятам, че тя изразява едно сякаш твърде разпространено сред днешните българи разбиране, съдържащо в себе си една чудата смесица от комплекси за национална малоценност, отблясъци на някакъв доста позакъснял и немодерен национален шовинизъм, накрая, някакви изкривяващи реалностите посткомунистически синдроми на съзнанието, според които един наш "вековен душманин", именно турците, ни бил виновен за всички наши собствени несполуки, поражения и дори за цялото ни малодушие - като индивиди и като нация. Да, за всички наши несполуки и поражения - минали и настоящи, а пък най-вероятно дори и бъдещи - ни били виновни, представете си, турците!

Оценявам като твърде несъвременна философията, стояща в основата на този възглед. Такива едни убеждения са анахронични тъкмо защото са били типични за мировъзрението на хората, живеещи преди един-два века, но са съвсем неподходящи за нашето коренно различно време. Смятам, че такива едни такива патриотарско-националистически възгледи са опасни и са предпоставка за нови бъдещи изпитания, беди и поражения - сякаш не сме се преситили от ония, които ни нанесе комунизмът. А ето сега на вашето внимание и въпросната статия, написана от г-н Огнян Стамболиев:

Анонимен каза...

Турция си остава много проблематична, ориенталска страна страна, която трудно може да стане част от християнска Европа. Време е например да признае арменския геноцид. Вместо това Ердоган иска да маха паметник на турско-арменското помирение:

http://www.blogger.com/comment.g?blogID=8976651941941288673&postID=902290544950225849&isPopup=true

Има, разбира се, една голяма разлика между турските и българските политически елити. Каквито и да са турците, те не служат на никоя външна сила и не са ничии марионетки, а защитават турския национален интерес така, както го разбират. Докато българските елити са слуги на външен, чужд господар, когото слушат безпрекословно: Русия.

Анонимен каза...

Турция и България е голяма тема, на която може да се разсъждава и пише безкрайно, но ето още няколко факти и наблюдения. Съвременна Турия има един тънък прозападен, европеизиран елит, но иначе ориенталският, ислямски елемент е много дълбоко вкоренен сред населението. Показателно е, че турските гастарбайтери в Европа дори във второ и трето поколение не се интегрират в тези общества нито културно, нито езиково. Докато българите безпроблемно се ингерират в европейските общества и култура. От друга страна Турция става все по-атрактивна за живеене особено за високообразованите, поради което вече повече турци от Европа се връщат да живеят в Турция, отколкото турци да заминават за Европа. Така че страхът на Европа от масов поток гастарбайтери след евентуалното приемане на Турция в ЕС вероятно е неоправдан.

Иначе България би могла да се договори с Турция в геополитически аспект в смисъл макар и късно да осъществи до голяма степен своето национално обединение. Босна и Херцеговина и Република Македония (FYROM) явно са нежизнеспособни държави, които ще се разпаднат. Опирайки е на Турция, България би могла да се разбере със Сърбия в следния смисъл: Сърбия да получи Република Сръбска, населена от сърби, и в замяна да се откаже от aспирациите си към Македония, която да дойде към България. Албанизираната Западна Македония би могла да отиде към Албания. Звучи малко фантастично, но мисля, че е реалистично. Възражението, че всички ще бъдем в ЕС, където границите нямат значение, не улучва целта. И в ЕС в крайна сметка националните държави си остават решаващи.

Анонимен каза...

Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед забрани със заповед експонирането на фотоизложбата „Златните съкровища на България". Фотографиите са подредени от Академията за европейска култура „Орфеева лира".

С откриването на изложбата днес в Крумовград трябваше да започне семинар под надслов „Култура на златото". Скандалната забрана обаче може да помрачи изявата, в която участват гости от 7 европейски страни. Това съобщиха организаторите на мероприятието гражданско сдружение „Заедно" и АЕК „Орфеева лира".
Мотивите за забраната били, че фотоизложбата можела да предизвика негативни реакции сред жителите на града, което от своя страна било пряка заплаха за обществения ред в Крумовград.

Всъшност се оказа, че кметове на три съседни селища, са депозирали деклрации в общината в Крумовград, че ако се открие такава изложба, ще организират масови протести. За да избегне подобна ситуация кметицата Себихан Мехмед решила да забрани международния пленер.

Междувременно чуждестранни участници в културния празник, съпроводени от Иван Есенски, изпълнителен секретар на „Орфеева лира", се срещнаха с областния управител на Кърджали Ангел Коджаманов. Те му обяснили абсурдната ситуация. Получили разбиране, но не и реална подкрепа.

Така или иначе ние ще проведем пленера, а изложбата ще разположим на закрито, за да не дразним турските кметове. Те явно нещо са се объркали и намесват спорове за добив на злато и някакви политико-верски подбуди в чисто културно мероприятие, коментираха за Frognews.bg хора от Крумовград.

Междувременно се оказа, че кметицата Мехмед се е разболяла и е излязла в отпуск.

За сведение на „разтревожената" местна власт ще отбележим, че фотосите са общо 20 и показват Вълчитрънското съкровище, Панагюрското съкровище, експонати от разкопки на археолозите Георги Китов и Николай Овчаров.

Скандалът е срам за града. Такива решения обаче не са инцидентни, а практика. Всяко нещо, организирано от българи, среща яростна съпротива от страна на предстовителите на ДПС в местната власт, коментираха запознати със скандала, които не пожелаха да цитираме имената им. Frognews.bg



Реплика: Можеш ли да повярваш, читателю, че снимки като тази на Панагюрското съкровище, която публикуваме, е предизвикала гневна реакция у няколко кмета от ДПС в община Крумовград. Невероятно, нали? Но факт! Първоначално помислихме, че е станала някаква глупава грешка от типа на "развален телефон". Нищо подобно. Кметове и активисти заплашили с безредици, ако се открие изложбата в центъра на града. Вярно, че в Крумовград от доста време тече някакъв измислен скандал за добив на злато от чужди фирми, но какво общо има културата на траките с това... Абсурд. Лошото е, че се натъкнахме на нещо друго: не снимките са ядосали местните големци, а фактът, че някакви хора провеждат дни на културата, без да са питали който трябва и не са целували ръка... Да не би? Не ни се помисля подобно нещо... Защото ако е коригирана границата все щяхме да сме чули. Макар че, кой знае...