Публикацията под заглавие Крайно глупаво е да се насажда съзнанието, че ние, българите, имаме “вечни врагове” и това са, примерно, турците предизвика отзиви, които заслужават да бъдат обособени на отделно място, та да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; поради което и ги публикувам в отделен постинг; ето:kilikanzer каза: Работата ми беше такава, че имах колеги турци - инженери и други. Истински турци от Турция. С едно от момчетата засегнахме Отоманската империя в един разговор. Момчето беше завършило военноморската академия в Турция. От Анкара беше, родителите му бяха преподаватели в университет в Анкара. То каза така (буквално): вашите врагове в отоманската система бяха и наши врагове! Бяха врагове на турския народ, на турската националност като цяло.
В политическата власт на тогавашна Турция имаше много хора, които бяха с не-турски произход. Френски, германски, английски граждани. Това момче каза, че Турската империя не е обект за гордост на съвременните турци. Именно подтисничеството поражда младо-турската революция начело с Кемал Ататюрк. Говори се също, че Ататюрк е бил с български произход. И между другото каза, че турците приемат българския народ като близък и приятелски. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
А Истанбул наистина е градът на градовете на света – вероятно няма по великолепно разположен град по цялото земно кълбо, а и архитектурата му, макар че не е като парижката напр., не е за изхвърляне. Можем само да спекулираме как щеше да изглежда, ако беше останал християнски – или ако 1912 българската армия беше го превзела :) Впрочем един от големите грехове на католическия Запад е, че в 14-ти и 15-ти век не оказва достатъчна помощ на православния Изток срещу османските турци.
Според Евгени Дайнов Истанбул имал и много интересен, уникален културен живот.
Публикуване на коментар