Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 5 юли 2013 г.

Писмото ми до г-н Райда с позоваване на Сократ и Платон


Ето въпросното писмо, което написах току-що и го изпратих на моя украински партньор; а за какво по-точно става дума можете да разберете ето тук: "Антисистемни" терзания по повод институционализирането на международното многоезично издание на сп. ИДЕИ:

Здравствуйте, дорогой Константин,

Вы поставили слишком важный и очень трудный для меня вопрос. Я Вас полностью понимаю и не могу упрекать Вас или возражать, этот вопрос неизбежно возник бы, чем раньше возник, тем лучше. Это разумный и необходимый вопрос, который нельзя не поставить. Я пока еще однако не могу на него ответить. Не хочу ответить Вам так, как мне хотелось бы, чтобы не сделать ошибку; а мне хотелось бы ответить так: я не верю, что официалные болгарские научние институций поймут и примут наше предложение, нашу инициативу; точнее сказать, я верю, что не примут и не поймут. Не хочу так ответить, а хочу сначала проверить, консультироваться, узнать мнение понимающих извнутри ситуацию в Болгарской академии наук, и потом Вам, когда все узнаю, ответить.

То, что знаю, это то, что я сам, как личность, не гожусь сделать это дело, оно мне не по силам. Я "антисистемный елемент" и меня система никогда не примет. И не простить. Даже если каятся, не простить. Я ее обидел слишком. Это точно. Но другой человек мог бы все это сделать, именно официализировать международное научное издание; оно необязятельно быть к ИДЕЯМ. Может быть и самостоятельно. (Это тоже вариант.) (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: