Моята реакция против фалшификациите на анонимния интернетен мерзавец с кличка "Чергаря", който в промишлени количества се занимава с лъжене, а именно, пише от името на други хора, на публични личности и пр., правейки своите злоумишлени манипулативни "сензации", приемани от малоумниците като "духовити" и дори, представете си, като "остроумни"; та ето как възразих на една негова възторжена защитничка, зовяща се Паунова:
Г-жо Паунова, блоговете наистина са лични места, но анонимният блогър, първо, не е личност, за да може да бъде признат блога му за лично място; това първо; второ, блогърът, ако е личност, би следвало да уважава другите личности, което изключва възможността неоторизирано да говори от името на други личности, пък били и те публични, да влага думи в техните уста, които те, разбира се, не биха произнесли никога. Аз се изказвам от принципни съображения, а не защото защищавам този или онзи политик и пр.; Олигарски, примерно, съвсем не ми е приятен, а ето, в случая, той е подложен на окепазяване от анонимния фалшификатор и лъжец. Имам предвид Чергаря. Човек с една мерзска душа, щото няма достойнството да излезе да говори и пише от свое име. Писанията са му чисти доноси.
Аз обаче, трето, не за това възразявам, да си прави каквото иска, то е въпрос на морал. Аз обаче реагирам така понеже се обявявам против последиците от всичко това, а те са добре известни: минават три дена и се появяват услужливи "продължители на делото" на лъжльото Чергар, те почват да "цитират" тия негови писания, "забравяйки" да посочат източника и контекста, минава известно време, и неговите писания почват да циркулират из мрежата като "самата истина", сфащате ли сега защо така реагирам? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Грънчаров, поученията си ги запази за себеподобните си.
Мима Паунова
С Грънчаров често съм влизал в противоречия, но в интерес на истината трябва да отбележа, че тук е определено прав. Твърде много лъжа, твърде много ментета, твърде много неистини, фалш и притворство има и без това в живота ни, та да се увеличава хаоса още и още... Кой има полза от това да не се знае кое е истина и кое - не? Кой размива границите между истината и лъжата, служейки си с полуистини, дезинформация, двойни и тройни лъжливи ходове?
Сега не е необходимо да се прикрива нито сатирата, нито критиката - трябва да се пише правдиво и обосновано за лъжата и най-важното - да се взимат съответните мерки, за да бъде разобличавана навсякъде, където се опитва да размъти водата.
Знаете ли какво прави октоподът, за да избяга успешно?
Октоподът, подобно на хамелеона, може да променя цвета си в зависимост от околната среда, за да остане незабележим. При опасност октоподът пуска облак от мастило, така че всичко около него да стане черно и да обърка обонянието на преследвача.
Обикновено октоподите използват мастилото си и като примамка за своите жертви, така че помислете си от какво имате нужда - от истината или от мастиления облак на лъжата, па макар и под формата на сатира?
Vladimir Vlaykov
Ангеле, това е сатиричен блог. Ти пък защо толкова се гневиш?
Мартин Сечков
Сечков, не се гневя, просто предупреждавам против злоупотребите и манипулациите. На няколко пъти стана така, че измислици на лявоориентирания Чергар циркулираха из нета като "самата истина" и доста малоумници им се вързаха. Чергаря ликуваше, че лъжите му биват приемани за истина. Това, простете, е извратено...
Здравейте,
споделям възмущението Ви, тъй като не веднъж съм попадал на писанията на онзи мародерстващ из интернет пространството хун (и на безчислените негови прототипи), криещ се зад прозвището "чергар", и винаги съм оставал с чувство на отвращение и погнуса от творческите му напъни. Вероятно сблъсъкът с подобни елементи е принудило Хенрик Бродер да възкликне с негодувание: „До къде би водила подобна практика може да се види в Интернет форумите, където всеки идиот, който не прави разлика между "образувание" и "образование", но умее да натиска клавишите на компютъра, има не само собствено мнение, но може и да го разпространява”. Трудно може човек да игнорира такъв примитивизъм, бликащ в учудващо изобилие и предизвикващ да го зашлевиш с аргументи. Но сблъсквайки се с него неминуемо осъзнаваш правдивостта на руската поговорка, според която „Ако се бориш с прасе, и двамата ще се изцапате, но на него ще му хареса” (цитирам свободно по памет). Аз лично се опитвам да се справя с това уродливо явление чрез пълно пренебрегване на неговите „съждения”, защото всеки допир с тази тиня ме кара да се чувствам омерзен.
Виктор Кордон
Поздравления за честната и откровенна статия, която споделихте с нас , много ми хареса това изказване...." Олигарски, примерно, съвсем не ми е приятен, а ето, в случая, той е подложен на окепазяване от анонимния фалшификатор и лъжец. Имам предвид Чергаря. Човек с една мерзска душа, щото няма достойнството да излезе да говори и пише от свое име. Писанията са му чисти доноси...." и да си призная и аз съм на това мнения.Понякога седя и се чудя на хората които му вярват и искат това правителство да просъществува.Както беше казал един, гледам и не вярвам на ушите си.Продължавай а ни пишеш.
Публикуване на коментар