Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 17 април 2015 г.

Живот без емоции пък живот ли е: да бъдем човеци - нима най-простото е толкова трудно?!



Вчера следобед в зала 2 на Апелативния съд в Пловдив се проведе съдебно заседание на VІІ състав на гражданско отделение на Окръжен съд в Пловдив по въззивно гражданско дяло № 835/2015 г., това е дялото, което моя милост води вече на втора инстанция, именно дялото срещу моето скандално уволнение от работа като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено по смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "изцяло липсват качества да бъде учител" и пр. Понеже, добре знам това, доста хора се интересуват от развитието на тази многозначителна история, която блогът HUMANUS следи още от генезиса й, ще кажа нещичко за това какво стана на самото заседание; защото това е една история, която илюстрира по най-красноречив начин тежката нравствена и психологическа ситуация, в която пребивава българското образование и училище.

Самото заседание премина бързо, по установения ред или процедура. Пред тричленния състав на съда една от съдиите представи въззивната жалба, писмения отговор на другата страна, очертаха се параметрите на дялото, а след това думата беше дадена на адвокатите. (Ответницата Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, отсъстваше, не се яви този път.) Моят адвокат г-н Иливанов представи своята защитна реч в писмен вид и заяви, че по настояване на неговия довереник, на жалбоподателя, сиреч, на моя милост, предлага думата да се даде на мен - за съвсем кратко изказване; е, думата ми беше дадена; ще се опитам тук да възпроизведа по памет (не си бях правил никакви записки) основното, което успях да кажа в своята наистина съвсем импровизирана реч там, пред съда:

- Уважаеми окръжни съдии, помолих да ми се даде думата по важни причини, обещавам да бъда съвсем кратък. В ПГЕЕ-Пловдив съм работил 14 години, а иначе - общо 32 години в образователната система, работил съм на университетско и гимназиално ниво. Преподавал съм философските учебни предмети. Една идея ме е вдъхновявала във всичките тия години: да съм полезен на учениците, на младите хора, да им помогна да придобият ценни качества, необходими им за живота. Моите разбирания за смисъла на образованието са по-различни от т.н. традиционно разбиране, аз съм привърженик на едни съвременни и новаторски подходи, според които учениците не трябва да са просто консуматори на готови знания; моят акцент е върху творческата, продуктивна страна на учебния процес - когато младите се упражняват в самостоятелно осмисляне и вникване, в търсене на оня смисъл, който им е потребен за ориентация в живота. На тази именно база се очерта сериозно разминаване между моите разбирания и тези на новото ръководство на училището в лицето на директорката Анастасова.

(Като стигнах дотук забелязах, долових известна нетърпеливост в очите на слушателите си, което ме накара да ускоря речта си, да й придам по-бързи обороти.)

- Стигна се до сериозен конфликт. Моята идея и желание винаги е било различията да се регулират по най-естествения начин, именно чрез демократичен дебат; за жалост това не се получи, другата страна имаше явно коренно различна представа. Тя предприе цяла една поредица от недопустими по всякакви закони инициативи по моето личностно и професионално дискредитиране с оглед проблема да бъде решен по най-простия начин: чрез моето изгонване, чрез уволнението ми, чрез изпъждането на опонента. Няма го човека, няма го и проблема, това, изглежда, е вдъхновявало въпросното административно ръководство. При това за целта (вие ще констатирате всичко това като разлистите папките на това дело) бях представен сякаш съм някакъв личностен и нравствен урод, представен съм в изцяло черни краски, като човек, който с никого не може да се разбере, представен бях за нещо като "народен враг", "злодей" и пр. Ето точно затова поисках думата, да кажа няколко думи, за да ме видите и за да се убедите с очите си, че едва ли съм какъвто са ме представили моите тъй любезни опоненти. И завършвам с това, че съм изключително обиден за такова едно отношение, казвам го с горчивина, никога не съм предполагал, че такова нещо може да се случи в наше време, но, уви, ето, случи се. Взех думата понеже съм дълбоко убеден, че освен правните аргументи има в това дело и една чисто човешка страна, която не бива да бъде пренебрегвана, за което и апелирам. Аз съм искрен човек и винаги казвам каквото мисля и както аз чувствам нещата; моля да ме извините за това, че поисках думата, но сами виждате, бях длъжен да се изкажа.

В общи линии тия мисли съдържаше онова мое истинско, реално произнесено слово пред съда, което, разбира се, сега не мога да възпроизведа с точните думи. Даже имам усещането, че там сякаш успях да кажа горе-долу същото, но с още по-малко думи. Забележително е, че изглежда успях да налучкам някаква мяра, та този път съдиите изобщо не ме прекъснаха. Дори имам усещането, че думите ми не раздразниха никой в залата (ако изключим адвокатката на другата страна, разбира се, която служебно е длъжна да бъде раздразнена, за това един вид й плащат). Както и да е, след моето изказване се изказа тя, беше изключително лаконична, не пожела да влезе в полемика по повод казаното от мен, кой знае защо.

Понеже дялото било по "ускорена процедура", съдът трябва да излезе с решение по него до края на този месец (в 14 дневен срок, доколкото разбрах). Бог да ми помага! - с това ще завърша, това е моето упование. Ние каквото трябва с чудесния ми адвокат (на когото тук за сетен път искам да благодаря, той, човекът, даде всичко от себе си, написаните от него документи са блестящи във всеки един смисъл, не само в правния!) направихме, сега всичко, дето се казва, е в Божиите ръце. Казвам тия неща неслучайно, те са един принцип, която важи за всички наши човешки дела: каквото трябва направи сам, дай всичко от себе си, пък след това се уповавай само на Бога - Той помага на ония, които не чакат всичко наготово, а работят, изпълняват си дълга, не се надяват нещата да им бъдат поднасяни "на тепсия".

Днес пък е другото ми съдебно дяло, което заведох за клевета, пак срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Не зная защо, но тия дела, заведени в най-различни времена (аз него го заведох още преди да бъда уволнен, един вид уволнението ми беше нещо като вид административен или властнически опит за реванш заради завеждането на това дяло, но ето, второто по време и по причинна връзка дяло изпревари първото; явно стават и такива работи! Та днес, пак на същото място, но от 14 часа, в Районен съд-Пловдив, ще се проведе наказателно от частен характер дяло 1727/2014 г., то обещава да е още по-интересно, ако някой иска да бъде в залата, да заповяда. Хубав ден желая на всички! А за мен денят се очертава да бъде наситен с много емоции, какво да правя, такава явно ми е участта...

Апропо, то живот без емоции пък живот ли е? Тъй че да благодарим на живота за всички ония изпитания, които ни поднася, и да внимаваме само за едно: да бъдем на длъжната нравствена висота! Който спазва това, на когото съвестта му е чиста, само той има и право да очаква Божията милост! Да му мислят останалите! Е, нека с това да завърша, приемете го като мое пожелание към всички вас. Човеци да бъдем - толкова е просто това; да, ама ето, оказва се, че сякаш постоянно забравяме за него, което показва, че сме станали прекалено "сложни", а не бива...

ЗАБЕЛЕЖКА: Защо се изразявам така, защо, примерно, избрах такова странно заглавие на този текст, ще се разбере утре, и то е в пряка зависимост с това, което ще се разиграе в съдебната зала днес, от 14.00 часа. Нищо не е случайно. А днешното дяло е изключително вълнуващо, да се надяваме, за мен. Аз, общо взето, ако забелязвате това, съм голям щастливец: животът не ми обръща гръб, а ми предоставя най-различни и все по-богати на смисъл емоции. Да си щастливец, изглежда, е точно това: да му мислят живеещите скучно! Аз не роптая срещу съдбата си, тя, сами виждате, е толкова милостива и щедри при това за мен. Макар че всеки общо взето сам си е ковач на съдбата де, но това е вече отделна тема. Все пак да ви кажа съвсем накрая и това: внимавайте все пак каква съдба си ковете де! Аз лично съдба на мухльо или на мижитурка изобщо не ща, а който иска да е личност, при това живееща достойно, в нашите специфични български условия, такъв поема огромни рискове - и трябва да е готов да плати цялата цена.

Виждате на какви опасни и вредни неща съм учил моите ученици, нали така?! Правилно ме уволниха, нали така?! "Как може такъв долен човек, имащ толкова вредни и неправилни мисли, да работи в нашия тъй сплотен колектив?!" Каквото ще каже дежурната другарка по блог нека този път да го кажа аз. Да я отменя малко. Да не се мъчи толкова тая клета душа... Бъдете здрави! Пазете се от душевните болести, които са най-опасни и коварни, това пък ви го казвам вече като психолог... И понеже темата е голяма, спирам дотук.

(Хрумна ми чудесна тема: кои са "нормални" и кои са "ненормални" в нашия съвременен български живот? Кои са душевно здрави и какви са душевно болните? - инак казано. Прекрасна тема, а, какво ще кажете? Ще я поставя непременно, дори и в предаването си по ПО-тв ще я поставя; тук само я маркирам, за да не я забравя. Чао и до скоро!)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

11 коментара:

Анонимен каза...

Идиот неден! Ненормалник! Ти ще си платиш за всичко! В психиатрия ще те натикаме, ще видиш! На духовит ще ми се прави той. Мизерник!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Успех днес, г-н Грънчаров! Да спечели правото!

Анонимен каза...

Я! Отново, както и в предишни постове, първият, уж плюещ коментар, е пуснат от същия компютър.
Що така, бе, Граничаров?

Ангел Грънчаров каза...

И как разбрахте това, другарко гадателке? :-) Или сте ясновидка, или сънувате, но и в двата случая, уверявам Ви, грешите...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, кой е този "Граничаров", че не го познавам? :-)

Анонимен каза...

Не, господине. Не съм ясновидка. Просто съм компютърен специалист с доста години практика. ;)

Анонимен каза...

Желая ви успех в съдебните битки, но това със симулирането на мнения в коментарите не е никак хубаво.

Ангел Грънчаров каза...

Я дайте ако обичате доказателствата на твърденията си, ще сме Ви много признателни за което...

Анонимен каза...

Не мога :)

Анонимен каза...

Истината е, че се разбира по стила на кометрарите - първият коментираш винаги използва вашия речников запас, вашия набор от клишета и обиди, вашия стил.
Поне това можехте да промените малко.

Ангел Грънчаров каза...

А не е ли възможно някой да ме пародира, с оглед да ме злепостави? Примерно Вие? :-)