Вчера написах един текст (виж: Феминизацията на учителската професия е феномен, изпълнен с големи рискове - включително и за бъдещето на нацията ни), който явно беше така провокиращ, че вероятно всички са били един вид фрапирани дотам, че единодушно решиха да не му обърнат никакво внимание, с което, предполагам, искат да покажат, че все едно не са го забелязали. А възможно е причината за пълното мълчание да е друга: че си позволих в статията или есето някои волности спрямо любимеца на цялата нация, именно г-н премиера, което изглежда е било възприето като несъмнено позорящо автора й; пък казах и някои нелицеприятни думи срещу народните трибуни и медийни звезди, което нищо чудно да се и възприело като пълна безвкусица и дори израз на скверния, на злобния характер на пишещия, сиреч, на моя милост. Както и да е, сега продължавам, въпреки всички грехове, въпреки също така и рисковете.
Но преди да поема по своя път да спомена, че тази сутрин вече написах нещичко, което без съмнение ще присъединя към поредицата, ето това: Абсурдната и парадоксална, отживяла времето си образователна система за нищо не става, тя само вреди - и затова следва да бъде отхвърлена без жалост; то е един отзив по повод на интервю на г-н министъра, дадено в навечерието на така вълнуващото цялата нация най-важно за образователната ни система събитие: матурите. Срещу всички завършващи образованието си щастливци - те, горките, неслучайно крещят така радостно, знаете как с цяло гърло броят годините на своето образователно робство, тъй да се рече; тия неща много говорят! - та срещу всички абсолвенти или абитуриенти системата си устройва още една, последна гавра, доста стресираща и запомняща се, а пък цялата нация изглежда не усеща какво става и, дето се казва, гледа тъпо; у нас безчувствеността спрямо гаврите от всякакъв род е порядъчно развита и напреднала. Та в това кратко текстче обяснявам какво показва това, че младите на матурата биват най-строго пазени да не преписват (!), а пък някои дръзват и там да преписват, а, казват, че мерките на администрацията срещу преписването не действат кой знае колко, пазачите-учители много често позволяват да се преписва, ама "разумно" и, разбира се, потайно; абе не може българският гений да бъде опазен да не препише, да не излъже, да не измами! Защо да се заблуждаваме, че българският гений може да бъде опазен да не направи някой тарикатлък, като за последно! Е, няма да е съвсем за последно, щото след това в университетите още повече се преписва. И, изглежда, в държавата ни цял живот е лъже, мами, тарикатства, те, младите, ако друго не са научили в родните ни училища, то поне това прекрасно са научили.
Да се върна, след това отклонение, на темата си. Стигнах в същинската част на вчерашното си есе до несъмнената констатация, че българското учителство в днешно време е съставено почти изключително от дами, от жени, сиреч, даскалиците са водещият елемент в него, а пък мъжкият елемент е на изчезване. Мъже-учители има все по-малко. И все по-рядко. В някакъв смисъл мъжете - стига да са все пак мъже де, щото може иначе да са мъже, пък да са с манталитета на баби! - особено истинските мъже, мъжете, заслужаващи това име, са нежелан, опасен, вреден за системата елемент: щото истинският мъж по принцип е свободолюбиво същество, непокорно, бунтарско, а пък системата иска едно нещо, иска подчинение, изисква малодушие, изисква слабост (по идея мъжът следва да е силен!). Жените пък са създадени за това да се подчиняват, женската душа, предполагам, обича да се подчинява. Е, ако нейният любовник, на когото тя с желание ще се отдаде и подчини, не е един истински силен мъж, а... перверзната система, то правете си сметка до какви отвратителни явления ще се стигне. Системата се държи като абсолютно властен господар, тя е нещо като абсолютен владетел и заповедник, примерно, за да онагледя случващото се, ще ми се наложи да прибегна до по-изразителна метафора: представете си, че образователната система е зъл и тираничен, направо жесток източен султан, а пък даскалиците, дето им е отредено да обслужват капризния си господар, са нещо като харем. Е, правете си сами изводите какво става в един такъв многолюден, съставен от хиляди доста специални при това дами, именно даскалици, които следва да обслужват само един суетен и всевластен господар! Тук ми се налага, за да придам още повече плът на метафората си, да прибегна до някои подробности - чрез едно отклонение.
От известно време се случва така, че по един телевизионен канал попадам на турския сериал "Великолепният век", знаете, той е за царуването на султан Сюлейман Великолепния. Попаднах два-три пъти на този сериал и се загледах; даже имам опция да връщам назад програмата и се възползвах от нея, за да видя цялата серия, понеже се заинтригувах. Хубави костюми, чудесни артисти и артистки, добре е направен според мен. Та чат-пат, признавам си падението, гледам този сериал. Не че го следя, но като съм кухнята особено (гледам телевизия предимно когато се занимавам с готвене или ядене - освен в моментите, когато си подрямвам, тогава пък не аз гледам телевизора, а той гледа мен) та в кухнята значи най-често гледам този сериал (като лягам да си подремвам пред телевизора, казах, си пускам нещо жълто, та да ме приспи, примерно предавания с разни врачки и ясновидки). И установих, гледайки фирма за султан Сюлейман Великолепния следното: горкият султан, та на него му е значително по-лесно да управлява огромната си империя отколкото своя... харем! Какви ли не интриги се плетат в този харем, нямам думи! И горкият всемогъщ султан сякаш е безсилен нещо да промени, цялата му огромна власт не може да помогне в случая. Трудна работа! Няма оправия в харема.
Е, такова нещо, позволете да отбележа, става и в нашата превъзходно устроена и изцяло феминизирана образователна система: страшни работи стават! Интриги и то страшни, ужас, същински кошмар! Не ми се мисли само, камо ли пък да опитам да ги изобразя с думи случващите се неща в нашите тъй превъзходни дамски учителски колективи! Гледайте филма за султан Сюлейман Великолепния за да разберете отчасти за какво намеквам със своята метафора. Аз затова и си позволих да кажа, че феминизацията на образованието в България, това, че общо взето само даскалици упражняват тази функция у нас е пагубно. Нужни са повече мъже. Примерно ако директорите на училища поне са мъже, може отчасти някак поне малко да се противодейства; но ако директорите са жени, тогава хаосът и вакханалията на женските страсти е направо ужасна. Знам какво говоря. Виждал съм го с очите си. То не може да бъде описано, Шекспир ще онемей ако го поставят за ден-два в едно дамско българско училище, където наперени даскалици имат пълния диктат върху случващото се. Правете си сметка какви поражения нанася тази пуста феминизация върху съзнанията на младите! Нямам думи! Момчетата в резултат губят общо взето поголовно мъжките си качества и стават нещо съвсем... скопено, в духовния смисъл, в психическия смисъл, ако мога така да се изразя. Пък след това някои се чудят, че сред момчетата имало толкова много женствени, загубили мъжествеността си. Един от факторите на този процес, предполагам, е и този. Трудно издържа в един харем един мъж, даже и да не е скопец, даже и да не е евнух. Особено ако не е евнух. (Тук секса го изключваме, за други неща говоря, секс, знаете, няма не само в СССР, но и във всяко българско школо, което, както се знае, е устроено по всички до един принципи и модели на същия този СССР.)
Да спра дотук по този проблем. Дето се казва, направих нужното да поднеса проблема. Нека всеки ако иска да реагира спрямо казаното както му се прииска, както му скимне. Някои ако искат могат да напишат едно разгромно писмо срещу обидилия така кръвно "българската дамска учителска колегия" и да съберат подписка срещу мен с искане да бъда екзекутиран публично чрез... изваждане на вътрешностите от търбуха ми и хвърлянето им на кучетата! (Гледах един филм, английски, през средновековието това било любимо наказание спрямо особено страшно провинили се спрямо краля престъпници таман като мен: палачът пори корема им докато се още са живи, те лежат вързани на една голяма маса и крещят от болки, а в това време червата и другите им вътрешности биват рязани, както нашенци постъпват със закланите шопари преди Коледа! Те това наказание, чини ми се, е напълно подходящо за частично възмездяване на моите престъпления!) Да вървя сега нататък по темата си.
Дали е мъж, дали е жена, българският учител, разбира се, по презумпция трябва да е безполово същество, санким, е нещо като хермафродит (пак говоря само за духовния смисъл на думата, нищо сексуално, моля-моля, няма в думите ми!). Това означава, че поведението му трябва да бъде - и неизбежно е - мъжко-женско, същото може да се каже и за мисленето му. Що означава "мъжко-женско поведение" се опитайте да си представите сами. Дамите, санким, даскалиците трябва да се държат като властни мъжкарани, а пък мъжете, с извинение - като... а сега де, не смея да употребя думата... като... о`кей, да се държат като.... хермафродити! (Сещате се, че друга дума ми се въртеше в акъла, да, тази същата дума, която се завъртя и във вашия акъл, смело си я турете на съответното място, аз се въздържам да я пиша, за да не ми звучи просташки текста!) Аз ще ви дам само един пример в тази посока: когато, примерно, директорката съобщава на колектива "радостната новина", че техен колега е уволнен и изритан най-сетне от училището, щото той, видите ли, си е позволявал да се държи "крайно неправилно", тогава, първо, чест от колектива почва бурно да ръкопляска, а пък някаква... "дама" (която иначе редовно си бръсне лицето) изстенва така, че да я чуе целия колектив - и най-вече шефката: "Ееее, най-сетне: това обаче отдавна трябваше да бъде направено!". Сфащате ли сега за какъв тип поведение говорим? Мисля, че стана ясно. Подлизурството пред шефката е най-белия кахър на това поведение, което, разбира се, е съвсем неподходящо за хора, които са на възпитателски позиции, сиреч, на които е отредена ролята да бъдат възпитатели на младежта. Мисля, че трябва да спра дотук по тази тъй прелюбопитна тема, по която още много може да се пише. По нея даже и дисертация може да се напише, подарявам идеята си на смелчагата, който дръзне да се захване с написването й.
По-рано вече имах възможността да кажа, че има три идеални типа български учители в съвременното нашенско школо: авторитарни деспоти с манталитета на казармени фатмаци или фелдфебели (и със способност за колосално и безцеремонно нахалство, един продукт, който, знайно е, изключително много се цени из нашите географски ширини, дето шества девизът: "Чрез нахалство - към прогрес!"), на второ място - учители-страдалци, които в безчовечните условия са успели някак да съхранят нещо човешко, а това значи свободолюбиво, в душа и в поведението си и, на трето място, това е т.н. смесен безличностен тип, който, чини ми се, има най-много представители в средите на българското учителство. Тук, за да не забравя, мога да формулирам и една такава закономерност: колкото повече в условията на авторитарната образователна система у нас един учител е съхранил нещо човешко у себе си, толкова повече той клони към типа на учителя-страдалец; респективно, колкото повече се е обезличностил, той толкова повече минава за "добър учител" - щото умее да властва, да чупи неукрепналите детски и младежки характери, умее да мачка без никакви угризения на съвестта младите личности, да ги тормози по всякакви, най-вече по-перфидни, т.е. още по-гаднярски начини и т.н.
Либералността, другояче казано, човеколюбието и наистина човечното поведение е противопоказно за условията, които съществуват в рамките на човеко-ненавистническата и свободо-ненавистическа образователна система у нас, крепяща се на забрани, санкции, тормоз, насилие, терор и т.н. върху неукрепналите личности. Либерално настроеният учител, уважаващ чуждото достойнство, е двойно неадекватен на изискванията на системата: той първо и най-вече по този начин наказва първом себе си (създавайки всички условия собственото му достойнство да бъде по всякакви начини и отвсякъде тъпкано), на това основание именно той е и страдалец, на второ място той създава предпоставки и ония негови възпитаници, които се подведат заради него да обикнат свободата, на това същото основание стават също неадекватни на изискванията на системата, поради което не само че и те започват неминуемо да страдат, но и тяхното достойнство отвсякъде започва да бъде всекидневно и дори ежеминутно тъпкано. Както в някои варварски общества действа принципа "Човек за човека е вълк", така и в условията на безчовечната образователна система у нас действа принципа да се тъпче безпощадно всичко, що наподобява личност - или пък е личност и човек; човешкото отношение и разбиране в тази система, казахме, влиза в остър конфликт с нейната същина и с нейния принцип, то се възприема като аномалия и неминуемо се наказва. Във въпросната административно-командна образователна система съществува нещо като непрекъснато социалистическо съревнование по лицемерие, по двуличие, по имитация на човешки отношения, по фалшивост. Истинска е само по-скритата или по-явна по-перфидна или по-груба, но никога не отслабваща агресия спрямо личността и личностното.
(ЗАБЕЛЕЖКА: Тук ми се налага да прекъсна писането, излизам да се срещна с един важен за мен човек. Като имам възможност ще си довърша разсъждението, започнато в този текст.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар