Феминизацията на учителската професия е феномен, изпълнен с големи рискове - включително и за бъдещето на нацията ни

Поредицата от есета, посветена на празника на българската просвета, култура и духовност 24 май, която започнах да пиша наскоро, напредва с всеки ден (виж последния такъв текст: Най-различните огньове, на които се пържи българският даскал-страдалец). Днес пак бързам да се захвана с писането по нея - понеже обичам да си изпълнявам обещанията, пък и за какво друго да пише човек в тия дни, за какво друго да мисли ако не за тия неща, именно свързаните с образованието, културата, духовността. Подобаващо е тъкмо за тия неща да се мисли в предпразничните дни дори и от хората, чиято сфера на дейност изглежда е встрани от тази сфера - изобщо обаче възможно ли е да има сфера на живота ни, която да е съвсем встрани от образованието, от културата, от науката, от духовността? Едва ли е възможно, въпреки че това обикновено не се съзнава.

Впрочем, тази сутрин попаднах на сюблимно клипче, в което едно... щях да напиша "недоразумение", е, нека да бъда по-мек, по-снизходителен, та значи едно... символично-ярко свидетелство на същината и характера на съвременния български живот (уф, как натруфено се изразих!), носещо името "Янка Такева", се обръща към друго такова, носещо името "Бойко Борисов", и те двете олицетворения си сипят един друг елейни слова, фалят се, както си му е редът, говорят предимно за... пари (!), връчват си един-другиму награди, и там също наоколо, мило усмихнати, са "най-достойните от най-достойните", както искаше да се изрази нашият любим премиер (ама се обърка и рече "достойните от най-достойните"), на г-н премиера връчват някакъв медал, а он пък обещава да даде еди-колко си милиона лева на учителите (!), следват бурни и дълги нестихващи овации, аплодисменти или аплаузи, както искате ги наречете; абе идилията, дето се вика, е на висота! Като му дадоха медала г-н Премиерът държа още едно кратко слово и го завърши така: "Абе на мен та медал че ми струва 20 милиона лева, толко требе да дам на вас, даскалите, така че не ми завиждайте ного за него!", а пък народът примря от кеф и пак му заръкопляска бурно! А когато премиеро требеше да награждава заслужили даскалици, той елегантно се провикна на г-жа вицепрезидентката на републиката, която също присъстваше там, повика я тя да дава наградите с думите, от който лъха такъв финес: "Марго, èла тука ма, èла ти да... такова де!", дали са точните му думи, проверете сами в клипа, аз немам излишно време за губене, на мен така ми прозвучаха тия думи.

Гледайки този клип, ще ме прощавате, ама в съзнанието ми оживя картината, че сякаш все едно непрежалимият Тодор Живков се е оживил, възкръснал е или е вампирясал, както искате го приемете, и ето, времето се е върнало назад, той същият, пак хубаво ухилен, тоа път леко небръснат, както подобава за пичовете, съвсем малко променен и дори подмладен, вероятно от седенето в гроба, пак по оня някогашен табиет поздравява учителството, поласканото учителство дружно ръкопляска ли ръкопляска, а пък вечната Янка Такева отново дава знак с ръка кога да почнат овациите и кога да свършат, дирижира един вид възторга! Умилително мила, родна картинка! Как да не примре човек от умиление?! Абе, в скобки казано, много голема обич имало между Янка Такева и Б.Борисов бе, браво, похвално е, любовта винаги е похвално нещо: чудно е само като се обичат толкоз що не се земат?! :-) Та ето, съветвам ви и вие да видите туй историческо клипче, ето тука (виж: Без коментар, без думи, думите и коментарите в случая са излишни) може да му се насладите и да си спомните блажените времена на комунизма, на непрежалимото "Татово време": ех, какви сме щастливци, имаме си вече нов "Тато" - или "Бато" му викахте?! То ний тогава и "Бате" си имахме, ох, да, на г-н Премиера викат "Баце", пардон, бех забравил! Та да се отличава от другото "Бате", Бог да го прости, то те много станаха батетата на простия народ, че вече зехме да ги объркваме!

Ето, пак направих гаф: уж се бех зарекъл да не коментирам тоя клип, но ето, нá, изпуснах се, казах неща, които пак ще ми излезат на носа! Прочее, майната му, да си кажа какво мисля, как съм възприел всичко, как то в моите уши е прозвучало, пък ако трябва след това да мра! То за едната чест живей човекът, нали така? В скобки ще добавя следното: миналата година, в дните преди уволнението ми, когато административните хиени ме бяха обкръжили и ме бяха захапали отвсякъде здравата, моя милост, понеже се видях в чудо, реших, както подобава, да напиша писмо на... Бойко Борисов, той тогава не беше премиер, беше периода на междуцарствието му, когато за кратко излезе от властта, та да се въздигне след неколко месеца отново; значи написах въпросното "Открито писмо" до г-н Борисов (щото по неговия мандат бяха назначени въпросните администратори, които като хиени се бяха нахвърлили връз мене!), но писмото ми до него беше чисто политическо, в него не упоменах нищо за моите лични главоболия с назначените от правителството му другарки от образователната сфера; и знаете ли какво стана след това? Ето, прочее, вижте туй открито писмо, то беше дори в две части: Първата част на моето предизборно Открито писмо до Бойко Борисов и, респективно, Продължение на Откритото ми писмо до Бойко Борисов; забележете датите на публикуването им, съответно 7 май и 8 май. И тъй, сещате ли се какво стана с мен след 10 дена?

Ами ясно какво стана, изглежда туй "Открито писмо" беше капката, та да прелее чашата на нечие търпение, седмица по-късно аз получих заповедта за своето уволнение! Уволнен бях от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив! Тъй де, как ще позволим да остане на работа такъв долен човек, незаслужаващ да бъде учител щом си позволява да критикува "Бащата на нацията" ни, тъй да се рече?! Я го виж ти, на личност ще ми се прави той, ще ми разсъждава той, ще критикува, откъде-накъде, ти къде се намираш бе?! Ооо, ний такива като теб не можем да търпим, другари, я земете мерки, я го уволнете малко тоа... лигав охлюв, та да разбере на кой свет живее?! И да миряса, щот ний такива не моем да търпим! И тъй, аз бех уволнен от въпросната фенка на другаря Борисов, която, разбира се, вечно ще му бъде задължена и благодарна - щото получи руководната си службица по време на тъй памятния първи мандат на г-на Борисова. Както и да е. Таз история я разказах ей-така, за да туря малко лют пиперец на текста си. Край, спирам, нали требваше да пиша за образование, за наука, за духовност, за висши предмети, за благородство, за какви простотии пишеш бре, Грънчаров, я ако обичаш се спри поне малко!

Тъй де, то и чат-пат требва да си отпускаме душата и да пишем и по малко глупости, щото ако пишем само умнотии кой ли ке ни чете, я виж в каква държава живеем?! На Б.Борисов си примират да му ръкопляскат "най-достойните от достойните" или "достойните от най-достойните" даскалици, а мен, дето постоянно пиша какви ли не философски умнотии, никой не може да ме гледа вече, всички ме мразят, даже и приятелите зеха да не смеят да казват, че са ми приятели и се поотдръпнаха, абе требе да съм станал много опасен човек, знам ли, ама е факт, че всичко живо бега от мен като ме види! А Боко го обичат и му се фърлят на врата и го цаливат! Аз съм уволнен, изгонен, опозорен, смачкан, унизен по всички линии, лишен даже от преподавателските си права (да, и това успя да стори въпросната гореща фенка на любимия ни премиер!), оставен съм без никакви средства за съществуване, ето, и обезщетението ми за безработица изтече, сега вече ми остава само да легна и да мра, сума ти пари, до последната стотинка дадох за да водя две съдебни дела да си върна поне малко честта, а на Боко се фърлят сички да го цалуват, Янка Такева му се фърля на врата секаш е мома неженена - видите ли докъде я докарахме?! Както и да е, аз май хептен простотии започнах да пиша, да се сравнявам не с кой да е, а с любимия народен трибун и пълновластен господар на нацията ни - май наистина разсъдъкът ми е взел да избледнява, ако мога да се изразя така, един вид по-дипломатично! Ккаво ще кажете по този въпрос, мили анонимни другарки, дето в блога ме ръфате всеки ден като бесни кучки?

Между другото, да се опитам и аз да пофаля малко г-н премиера, стига съм го все критикувал и осмивал. Да се опитам и аз малко да се понатегна. Ние с него сме "приятели" във Фейсбук, разбира се, той с нищо не е показал, че чете моите писаници, но ако той лично не ги чете, може назначени от него хора да ги четат, знам ли, пък да му докладват ако нещо важно са прочели. Та да стигне и до него туй, дето пиша. Та г-н премиеро казва чат-пат и доста умни приказки, примерно в горното клипче, дето ви посъветвах да гледате, той заяви, че "лош учител" по начало немало, щом некой е учител, требе да е добър и прочие, умна мисъл рече г-н премиера. Донекъде съм съгласен, щом си учител, требе да си добър. Е, оказа се, от тая гледна точка погледнато, че моя милост, излиза, съм единственият официално провъзгласен и то документално лош учител в България, а нищо чудно, знае ли се, и у целио свет!!! Тъй де, да разсъждаваме логично, щом лоши учители по начало нема, оказва се, че в такъв случай само моя милост, моята скромна персона има туй изключително свойство или качество (както се изрази въпросната уволнила ме старателно мислеща администраторка) да съм единственият лош учител, тя там категорично определи даже, че съм бил немал "абсолютно никакви качества, което правят учителя учител" и прочие, абе оказва се, че такъв пълен некадърник като мен нема не само в така бляскавата, направи сияйна система на българското образование, но и, повтаряме, у целио бел свет!!! И аз си имам даже и официални документи по тоа въпрос, включително и такива, които са приети от съда, примерно, инспекторката по философия у Пловдив има добрината да обоснове пред съда защо съм толкова голем некадърник, в писмен вид ги имам тия нейни твърдения, та се питам тия дни дали да не взема да заведа още едно съдебно дяло и по този въпрос, но това е отделна работа. Ще видим, има още време за мислене. То от дела взе да ми писва, ама ей-така, заради историята и науката, заради образованието, си струва човек да се жертва, както се казва. Та аз имам значи официалната титла да съм най-големио темерут и некадърник в българското образование, училище, а нищо чудно и в целата българска култура, щот образованието, знайно е, е част от културата. Това пак го отбелязвам ей-така, да се знае.

Да се връщам на темата си, след като си направих такава екскурзия из съществуващата актуална социо-психологическа и патологическа даже ситуация на българския живот. Значи, отбележете, тази поредица от есета за типовете български учители се пише от доказано най-лошия учител на България, който е лош дотолкова, че даже изобщо не е учител, не става изобщо за учител, поради което, съвсем естествено и закономерно, такъв урод като мен беше изваден от процъфтялата отвсякъде и тъй бляскава, сияйна даже система на българското образование, беше лишен от преподавателски права и т.н. Дали ще имам възможност днес нещичко да кажа по темата си - или да се откажа направо още тук? Щото както е потръгнало, това есе стана за други неща, не за онова, за което требваше да стане.

Ще свършвам, нема смисъл да насилвам работите. То мисълта, видите, си ми потръгна тоя път по други посоки, разпилях се, нема как сега да я насилвам да се върне по темата. И утре е ден, живот и здраве да е само! Та нека да привърша, ще го сторя ето как.

Сред "достойните от най-достойните", подбрани от недоразумението Янка Такева даскалици забелязах, че преобладаваха... даскалиците, сиреч, че комай нямаше никакви мъже-даскали. Мъжкият елемент от даскалската професия е на изчезване, ето, той загива, един от малкото мъже, които като последни мохикани се подвизаваха в тая сфера, беше моя милост, ама видяхте, че се откри за мен, след 32 години учителстване, че изобщо не съм бил ставал за учител, да се чуди човек как перфектната система не ме е надушила по-рано, а ме търпя толкоз години. Явно, бидейки някакъв хем пълен некадърник, хем най-коварен народен враг или дори нещо като шпионин, съм се бил така хубаво дегизирал, че ето, системата е проспала възможността да ме надуши овреме, от което следва, че съм успял някак да я заблуждавам цели 32 годинки. Но мисълта ми е друга: мъже-даскали почти вече нема. Изчезващ вид. Даскалици обаче колкото щеш. Пълно е с напети даскалици, която от коя по-напети. И все оправни, коя от коя по-оправни. Там, около Янка Такева, беше пълно таман все с такива напети даскалици-убавици, които успяха дори такъв железен мъж като г-н премиеро - мъж с железно сърце на боец и пич! - да направят меко като... като... пихтия, ако може така да се изразя. Как това обстоятелство, че у нас вече почти няма мъже-учители, а има предимно разни напети даскалици, е интересен феномен, който заслужава да се осмисли по-надълбоко. Има коренна разлика между мъжа-учител и дамата-учителка. На едни неща могат да научат младите мъжете учители, на съвсем друго - даскалиците. Разликата не е за подценяване. Феминизацията на учителската професия е феномен, изпълнен с големи рискове. Включително и за бъдещето на нацията. Аз мисля, че - нека да не ми се обиждат дамите - че трябва честно и откровено да обсъдим тоя въпрос, живот и здраве да е, другия път ще започна с него.

Женският елемент в живота по природа е предопределен да се подчинява на мъжкия, мъжкия трябва да е водещ. Казвам това, нека да ме прокълнат. Умните жени обаче ще ме разберат. И ще признаят правотата ми. Нека да ме нарекат проклет сексист, полов сегрегаторист или какъвто си искате още. Щом нещо е важно и е истина, ще го кажа и напиша без да ми мигне окото за последиците. Особено вредно е въздействието на жените-даскалици върху момчетата, върху мъжката част от подрастващите. То е просто защо е така: само мъж може да въздейства на момчето така, че то да постигне качеството мъжественост у себе си. Жена това, да се съдере, не го може и няма как да го може. Същото може да се каже и за това, че момичетата могат да станат женствени само ако жени им повлияят да култивират женското и женственото у себе си. Правете си сметката какво става с мъжкия елемент щом момчетата в нашите училища са подложени на такава страшна инвазия на доминиращия, на господстващия женски даскалски елемент. Страшно е, не ми се говори даже! Ще се опитам да опиша и това. Аз лично смятам, че учителството у нас е така покорно и по тази причина: че общо взето вече само жени са учителки, че няма мъже-учители. Мъжкият характер е значително по-независим и свободолюбив. Жената е създадена да се подчинява на мъжа. Жени не могат да формират независими и свободолюбиви мъжки характери у момчетата, у младежите. Това, че предимно жени властват и господстват в българските училища води дотам, че се засилва робския манталитет на целокупната българска нация. Жената обича да се подчинява и да изпълнява. Е, сигурно има и горди, свободолюбиви, независими, достойни в истинския смисъл жени. То женското достойнство, предполагам, има други измерения. Не бива да се сравнява буквално с мъжкото достойнство. Също така и творческият момент, да ме извиняват жените, но е предимно мъжка прерогатива. Жените са добри популяризаторки, но на мъжки идеи предимно. Те стават за даскалици, не обаче за откривателки. Както и да е, нагазих в големи тресавища на мисълта и справедливо ще бъда обруган. Нека да ме ругаят. Моята цел е повече хора да се позамислят. Да провокирам и да дразня е моята мисия и задача като философ. Умея го това, чини ми се, а, какво ще кажете?

Жените си имат свой предимства, които никой не отрича. Най-малкото пък аз бих ги отрекъл. Аз съм правдолюбив човек. Но май се изморих да пиша, а зачекнах голяма тема. Писна ми да пиша и затова спирам. Ще завърша вече наистина ето как.

Преди години, преди да се отпочне войната на въпросната администраторка срещу мен, моя милост биваше канена на големи празници в националните медии. На Деня на будителите, примерно, ме е канил Митко Цонев в едно предаване, където, спомням си, другите събеседници бяха директорката на Народната библиотека в София и т.н. И за 24 май са ме канили къде ли не. Общо взето в сума ти предавания в националните телевизии съм бил канен в предишните години. И пловдивската държавна телевизия са ме канили много пъти, и в радиа, навсякъде. Обаче изглежда се прочух като не знам си какъв и ето, откак се почна таз война срещу мен от образователната бюрокрация, аз съм остракиран отвсякъде. Никой сякаш вече не смее да ме покани никъде. Защо е така е интересно да се разбере. Аз знам защо е, но ще се въздържа да го казвам сега. Като... гатанка го оставям за самостоятелно осмисляне. Лесна гатанка. И донякъде е хубаво че не ме канят. Това е за мен най-голямото признание. Станал съм прекалено опасен човек. Това е хубаво. Най-"лошите" и опасни хора сме натикани в интернет, а най-"добрите" (да не споменавам имена, те се знаят кои са!) циркулират от медия в медия, от екран на екран, и ни произнасят най-патетични нравствени и всякакви други проповеди. Ето, завършвам със следната случка.

Аз като ставам рано за да пиша се изморявам адски и към 10 часа вече съм грохнал. Излизам да се поразходя на въздух и да си поразведря главата. Следобед се връщам, понякога в късния следобед от моите дълги разходки из града. И значи връщам се оня ден към 4 часа и полегвам на дивана да гледам телевизия. На първия канал, разбира се, говори Божо Димитров. Отивам на следващия. Там говори Митю Гестапото, също медиен любимец. Произнася някаква патетична реч за това как било най-правилно да мислим. На третия е, няма как, Андрей Райчев. На четвъртия - Кънчо Кънчев. (Ако не бъркам името му, щото те на мен ми се смесват тия образи и имената им.) На шестия е Дърева. На седмия - Вучков. На осмия, майчице, са някакви врачки и гледачки със свещи. Е, оставих тях, те ме приспаха по-лесно, щото ония, като говорят, ме ядосват и не мога да заспя. Врачките ме приспаха и съм спал около час. Следобеден сън. Като се пробудих, на канала, на който имаше врачки, беше успял да се намести... Божо Димитров! Тоя човек изглежда друго не прави освен да циркулира от телевизия в телевизия! Ще му вземат душата бе, как издържа изобщо не мога да разбера. Като взех да минавам по другите канали, оказа се, другите герои, с известни нови попълнения (комуниста Симов и прочие все такива навлеци) си бяха комай пак същите. От тая напаст отърване нема! Страшна работа!

Хайде чао! Хубав ден! Пожелавам ви като включите телевизора на екрана да не Божо Димитров! И Кънчо да не. И Райчев, и Дърева, и Вучков да не са. Да е някой друг, който не сте виждали, някой нов, ама едва ли ще ви сполети туй щастие. Бъдете здрави! Не гледайте изобщо телевизия, ето това ви пожелавам! Щото който гледа телевизия и се е пристрастил към нея скоро си губи здравия разсъдък. Е, не вервайте на това, което ви казват телевизиите, всичко премисляйте, но също, моля ви се, не си чупете телевизора, отпращайки чехъл към него, телевизорът не е виновен за нищо. Вие сте виновни, че сте го пуснали. Мен телевизорът ми служи само за това да ме приспива. И вие го използвайте само за това. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo