Чудна работа: за цялата си история България винаги е страдала все от Византия, отначало от първата, истинската, от самата Византийска (Източно-римска) империя, а след това от "втората Византия" (и от "третия Рим"), именно от Руската империя; и само по време на османското владичество на България сме били защитени и от едните, и от другите "византийци". Дали не се налага историците у нас да направят пълна преоценка на османския период на българската история?
От известно време, признавам си, гледам с нарастващ интерес филма "Великолепният век", филм за за Султан Сюлейман Великолепния; и в него видях доста любопитни неща, които досега не съм знаел. Впечатлиха ме сума ти неща, за които изобщо не съм се досещал. Много мъдър управник ми се вижда този султан, добре е показана трагедията на пълновластния господар на една огромна империя; щото огромната власт означава много тежки отговорности за всичко. Примерно втрещен открих, че по време на Османската империя, по-специално още по времето на султан Сюлейман, оказва се, е имало доста добър правов ред в империята, значително по-добър от това, което имаме сега. Ще ви разкажа една история, която е много показателна.
Султанът изпраща синовете си за управители на санджаци. За да се учат на изкуството на управлението. Синът на султана Селим, бидейки управител на санджак, се разхожда предрешен на пазара, за да се запознае сам какво народът говори за него. Да, ама един търговец се изказва с доста обидни думи за управителя, принцът ги чува, става разпра, охраната му, също предрешени, убива волнодумецът. Вдовицата на убития се обръща, търсейки справедливост, при кадията (съдията). И от този момент почват проблемите на принца. Оказва се, че според закона даже самият падишах (султанът) няма право да се меси или да влияе на работата на правосъдието, кадиите имат напълно независима власт, от която се бои даже султанският син. Той се опитва да повлияе на вдовицата да си оттегли иска и пр., т.е. си позволява да се намеси. Но истински интересното идва когато цялата история стига да ушите на Султан Сюлейман. Той изревава като разярен лъв и казва горе-долу тия думи (предавам ги по смисъл):
- Как аз, султанът, ще мога да изисквам от поданиците си да изпълняват моите закони щом като дори моят син си е позволил да ги наруши?!
И гневът на султана се стоварва върху неговия син, наказва го, настоява жалбата на вдовицата срещу принца отново да стигне до кадията, да потръгне съдебно дело, държи да му бъде наложено справедливо наказание, принц Селим докато е жив ще има "обеца на ухото" заради тази история. След време самият султан когато посещава този град, предрешен като обикновен човек се разхожда по пазара, разпитва търговците, за да се увери как се управлява градът, среща се с въпросната търговка, от нейните уста научава как е завършила цялата история; и се успокоява едва когато когато разбира, че всичко е станало справедливо, според закона.
Кажете, такова нещо нима е възможно да се случи у нас даже сега? Ами в такъв случай какво излиза, по време на "турското робство" в Османската империя, в частност в нейната провинция България е имало по-здрав правов ред отколкото има сега, в свободна България?! Аз също така съм писал, че по време на Османската империя училищната система в "поробената" България е била най-демократична, никаква намеса от страна на държавата не е имало, хората (родителите, гражданите) сами са решавали всички въпроси, учителите също са имали пълна свобода да решават какво децата да учат и т.н. А в днешно време има неприкрита брутална диктатура на държавните чиновници в образователната сфера и пр.
Много други неща ми направиха силно впечатление, гледайки филма за султан Сюлейман Великолепния. Но не само заради него смятам, че трябва да бъде направена пълна преоценка на османския период на българската история. Този османски период продължава цели 500 години, т.е. повече от една трета от цялата история на България сме били част от Османската империя. Току-така не можем да се откажем от толкова голям период на историята си, да го обявим съвсем лъжливо за "безпросветно", "тъмно" време, време на жестокости и не знам си какво още. Не е така, историческата истина очевидно не е такава. И има нещо, което е още по-дразнещо: зачеркваме цял един огромен период от собствената си история, наричаме го "турско робство", и то само и само за да можем да наричаме руснаците "освободители", само и само за да можем да се кланяме по-верноподанически на новите си завоеватели и господари, именно руснаците! Затова оценките ни за този период на историята ни са изцяло лъжливи, митологични, несправедливи, по тази начин ние сами себе си унижаваме, и то в угода на чужди имперски интереси, това, простете, не е достойно, това, напротив, е крайно грозно!
Поставям тази опасна и рискована тема с една-единствена цел: да се замислим повече, да се опитаме да уважим истината за собствената си история. Няма само чернило и тъмнина в османския период на българската история. Били сме част от една огромна и могъща космополитна империя, пред която са треперили европейските владетели от онова време. Сред управляващия османски елит има представите на всички нации, сред които и много българи. За 500 години благодарение на империята България е опазена от набезите и разоренията на други завоеватели, в това число и на тези, които се намират на североизток. В рамките на космополитната империя сме си запазили и езика, и обичаите, и религията, и националната самобитност, и всичко. Много е възможно ако България по това време е била част от други, не по-малко тиранични империи, това да не е било станало така, т.е. България може би нямаше сега да я има. А се оказва, че Османската (Отоманската) империя не е била чак толкова тиранична както ни я представят. Имало е в Османската империя добри управители, поддържал се е завиден ред, в това число и правов. Имало е действащо правосъдие. Търговията, занаятите, стопанският живот е процъфтявал. И то във времена, в които из Европа са се вършели страшни изстъпления, в това число и на чисто религиозна почва.
Тъй че нещата не са черно-бели, както ни се представят от нашите историци. Време е да се разделим с тези митове за собствената си история. Глупаво е да не оценяваме по достойнство собственото си минало и да се задоволяваме с очевидни лъжи за него.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
17 коментара:
Предател си, Грънчаров, разкри си най-сетне картите!!!!! Подкупна турска твар си, безсрамнико! На турците ли се продаде, мизернико?! Колко ти платиха за тая пошла статия?! Напълно правилно госпожа Анастасова те уволни, с толкова неправилни възгледи не можеш да бъдеш учител в българско училище! Никога повече няма да прекрачиш прага на българско училище!!!!!!!!!!!
Това е само един игрален филм, т.е. художествена измислица! От него не бива да се правят генерални изводи! За 500 години какво са ни оставили турците като култура например? Колко турски художници, писатели, учени и дори философи от онзи период познавате? Османската империя е забавила развитието на България с 500 години!
Yanko Dimitrov
Не е така. Пристрастен сте. Ходил ли сте в Турция, в Истанбул например? Турците имат великолепна самобитна култура. Много неща сме научили от тях. Много сме се повлияли от тях. За добро или за зло така е. Не трябва да гледаме на собствената си история сякаш сме коне с капаци...
Джамията в центъра на София е строена от Мимар Синан. Още стоят мостовете и чешмите строени от Турската държава. В Копривщица не е можел да се засели турчин, а през Калофер да мине яхнал на кон. Местното самоуправление е било на завидно ниво, каквото го няма днес. Коприщенлии са имали търговски кантори в Истанбул, Бурса, Кайро и Александрия. Така твърдят историците. В училище се учи история, далечна от науката История. Ако се опиташ да анализираш този 500 годишен период, когато сме част от една от световните империи, те обявяват за продажник, мекере и какво ли още не. Кое е по-важно? Истината или пропагандата? Защо не прочетете книгата на Милен Русков "Възвишение"? И той ли е национален предател, та романа се ползва с такъв успех и беше и поставен на театралната сцена? Крайно време е да се напише история на средновековните Балкани от колектив учени от всички балкански страни и да се учи във всяко училище на всяка от тях. Това беше идея на г-н Веселин Методиев. Това ще бъде труд далече от пропагандата и демагогията. Той ще реши въпроса за мястото на всеки балкански народ в историческите събития. Ще изчезне омразата, насаждана от лъже-патриоти, и ще се разбере, че направените грешки и престъпления в миналото не могат да ни разделят. Нима едни родни братя и сестри не правят грешки един спрямо друг? Могат ли да не си простят и да не забравят, че са от едно семейство?! Имаме един дом - Балканите, и ако в него има мир, уважение, взаимно зачитане няма ли да е добре за всички нас. Е, за държави с имперски амбиции няма да е добре, но за нас ще си е добре! Какво лошо сме видяли от Турция след отделянето ни от нея?! Дори в Първата световна война се бием рамо до рамо с две турски дивизии на Добруджанкия фронт срещу румънци и руснаци.
Аз също го харесвам и гледам. Филм за любовта, омразата, интригите във властта и - не забравяйте! - основната фабула е кой ще е престолонаследник, защото по правото на Османската империя който наследи престола, е длъжен да изколи братята си, за да няма претенденти за властта; затова и тази империя толкова векове е управлявана от една династия.
Feodor Ilivanov
Дали наистина който наследи престола "по право" трябва да изколи братята си? Или просто е имало такъв обичай? Много нравствени проблеми поставя според мен този филм. Свързани с властта и поемането на отговорности. Интересни са човешките реакции на хората около султана, а и на самия него.
Митът за "освободителката" Русия е създаден и насаден от руската пропаганда. Умишлено се пропускат много съществени подробности. Като че ли Русия ни е "освободила" с войната от 1877/78 г. Тази война е 13-та по ред война на Руската империя с Османската. Всички войни са се водили на териториите, населени с българи - православни християни. И през всички войни на тези територии претендира Русия. Никога руските управници не са мислили за освобождаване на българите. В записките на ѝА. С. Пушкин има следи, споменават се всички славянски народи без българите. Това не е случайно. Първото споменаване на българи е през войната от 1806 - 1812 г, когато се създава българска военна единица в Руската армия. Смята се, че борбата за национално освобождение на българите започва през 1860 г. д-р Стоян Чомаков с либерални средства. След 10 години, на 27 февруари 1870 г. излиза Султанския ферман за създаване на Българска Екзархия. Русия е против, но въпреки всичко се свиква Първи народно-църковен събор и е избран Екзарх, против който е Русия и Султанът не утвърждава избора. След това е избран Антим Първи, приет от Русия. След създаването на Екзархията Русия чрез граф Игнатиев налага радикалния път в националното освобождение и премества центъра от Цариград в Букурещ. Тези неща не се споменават и малко от българите знаят за тях. И много още неща. Русия със своята политика унищожава България, бори се срещу нея, срещу Българския народ. Пропагандата е наложила лъжите за "освободителката". Създадено е движение на т. нар. русофили, които са откровени национални предатели, винаги са били такива. Накратко това малка част от истината. Нашите сънародници не могат да приемат, да проумеят, че РУСИЯ ВИНАГИ Е БИЛА И Е ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ. В това е бедата на България в историята и днес.
Георги Кокеров
Кой и защо е решил да ни разкаже този сълзлив епизод от "Великолепният век"?!?
Кой и защо използва това нескопосано пропагандно клише, финансирано от турската държава, за да ни отвлича от проблема с тревожните неоосманиски процеси, течащи на югоизток от нас?!?
Точно днес на връх Св. Никола е всенародното честване на 138-мата годишнина от Шипченската епопея. Не е ли това един прекрасен повод да напомним на домораслите майцепродавци, призовавщи ни към "преосмисяне на османския период в българската история" , каква цена сме платили за Освобождението си?!? Много ми се иска да напиша нещо за тази жестока цена, но един друг български патриот, много голям, много таланлив , го е казал по неповторим начин.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
................................
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
От нас се иска само да си прпомним Вазовите слова... и да помълчим...
Каква трогателност! Разплаках се! :-) Апропо, защо не кажеш нещо за фашистките, за национал-комунистическите тенденции на североизток от България, т.е. в Русия?
Ако някой иска да се запознае с обективнен поглед за епохата на султан Сюлейман, нека прочете книгата на украинския писател Пабло Загребелни "Роксолана".
Такова нещо като "обективен възглед" по отношение на историята, Колю, не съществува. Само Бог може такова нещо. На нас, човеците, това нещо не е по силите. Има някакво приближение до реалното, но се намесват и ценности, поради което картината се изкривява.
BG ŞTE SE OPRAVİ NA ..5TA 5TKA
Научете се да си уважавате и враговете даже! Щом 500 години са властвали османлиите над тези земи, то това не става само със силата на ятагана както твърдят някои, а трябват и акъл за тая работа! Османлиите за да владеят толкова много земи толкова много години е имало явно защо! Половината от българския народ се държи като комплексиран заради миналия режим който ги учеше само на разни изкривявания "турците та турците та режели та колели та бесили та изнасилвали, та даваш ли даваш балканджи Йово....." Преди време държавата комплексира хората сега е време пак тя да ги лекува!
По-добре да те зашлевят с истината,отколкото да те целуват с лъжа.
Влязох тук съвсем случайно. Изчетох коментарите и оставам безмълвен ! На излизане от този блог, се отръсквам от омерзението и погнусата от ибрикчийското мислене на "автора Грънчаров". Моля се , дано в държавицата ни да има колкото може по-малко такива нищожества. Само това се моля...
Казвам се Боян
Ако имаш поне малко останало достойнство, ще публикуваш написаното, без редакция, в което се съмнявам. Ако не го сториш, ще завърдиш написаното.
Ако през тези 500 г тъйн наречени османци по един българин да са убивали нйамаше да остане и следа от българийа не са малко 500 години значи са нйамали такова намеренийе ако се замислим така е само омраза се създава между българи турци всички сме хора от кръв и плът
Публикуване на коментар