Айде де, ще ми разклащат те нашата най-правилна комуни..., извинете, нашата най-правилна народна нàука, идеология, доктрина и прочие!

Днес, в 9.00 часа, ще се явя на интервю за работа - за първи път от много години съм безработен (е, иначе се скъсвам от работа де, но така се наричат хората като мен, които не получават заплата или пари за работата си). Наричат това интервю "събеседване", кандидатствам за учителско място по философия в Образцова математическа гимназия "Акад. К. Попов" в Пловдив. На 56 години съм, обикновено на такива интервюта за работа се явяват значително по-млади хора, това е естествено. Та се чувствам особено, понеже и мен ме сполетя тази пуста "безработица". Унизително е, разбира се, човек в моето положение и на моите години да е безработен, отхвърлен, да се чувства на моменти ненужен. Както и да е, тия неща се подразбират, след около час трябва да стана от компютъра и да почна да се приготвям за интервюто, имам около час за писане - дали изобщо да се захващам да пиша тази сутрин? Вчера захванах да пиша, но пак ми се наложи да излизам, зарязах писането съвсем внезапно: виж Образованието у нас е менте-образование, е НЕобразование: то е противно на смисъла, на идеята за образование. Дали да не се опитам поне да довърша започнатото вчера? Знаете, че съм се захванал с писането на една поредица от есета по темата: как да се променяме, какво се иска да правим та в резултат, с общи усилия многострадалната реформа в българското образование да започне да се случва?

Вчера и предаването, което водя в Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", беше свързано с тази същата тема. Завършвайки предаването пак казах нищо такова, а именно за "случването" на промените, на реформите. Колегата, който води следващото предаване и ме чакаше в студиото за да завърша, имам предвид Людмил Попов, водещият на предаването "Глагорец", ми направи забележка относно думата или израза "еди-какво си се случва", трябвало да се казва, примерно, "да стане" или още по-добре - "да го направим", да го осъществим и т.н. Съгласих се, така е, кой знае откъде се е наместило това "случване" в езика ми. Г-н Попов е писател, поет, познавач на българския език. Той в предаването си се опитва да спомага за повишаването на езиковата култура на зрителите, примерно обяснявайки най-масовите езикови грешки в днешния употребяван език. С него често обменяме вкратце някакви мисли понеже всеки четвъртък се засичаме: той в края на предаването ми ме чака за да седне на същия стол, за да поведе своето предаване. Умен и духовит човек, а и прави съвсем уместни забележки, най-вече свързани с езика. Щото нещо вкорени ли се в езика ни, трудно се изважда оттам.

То по напълно същия начин стои работата и с представите за нещата, които свързваме с думите, които осмисляме с помощта на думите. Вкорени ли се някаква представа в съзнанията, трудно се помръдва оттам. Мисленето е точно това: да се опитваме да въвеждаме ред в представите си. Който мисли, това прави. Повечето хора обаче са чисто и просто роби и слуги на своите представи. Не представите служат на човека, а човекът започва да им служи. И да се подчинява на властта им. Много от представите ни за нещата биват вкоренявани от училището, от времето когато сме били ученици. Наместили са се там и оттам не могат да бъдат помръднати даже. Стоят непоклатими като скала. Или като огромни камъни, които не можеш да помръднеш, камо ли да подместиш. А не бива да е така. При по-близко разглеждане се оказва, че много от представите, които са ни набили в главите са чисто и просто лъжи. Примерно лъжата за "вечната и животворна българо-руска дружба", за това, че руснаците, видите ли, били нашите "вечни освободители", наши "кръвни братя" и прочие. Или за това, че ний, българите, сме били "славяни". Това също е набито в главите ни. Оказва се, че е една голяма лъжа. Идеология или пропаганда. Истината е вероятно съвсем друга. Каква е ние не знаем. Или нехаем за нея. А става дума за истината за собствената си история. Масово хората предпочитат да вярват в разните свои лъжливи представи, станали им драгоценни ей-така, просто защото са привикнали в тях. Даже не могат да се усъмнят във "верността" им. Оттук, от училищата, започва явно пристрастяването на толкова много българи към лъжата. Лъжите ни изглеждат толкова мили, драги, родни, скъпи. Дотам, че възприемаме като кощунство или светотатство посегателството спрямо тях. И какво излиза? Че училището вместо да ни е помогнало, ни е ощетило? Наблъскали са ни съзнанията с какви ли не представи, коя от коя по-съмнителни и подозрителни. И са сторили това още когато сме били ученици. Нашите училища са изиграли ролята на нещо като пропагандни учреждения или институти. Сякаш са органи на прословутото Министерство на истината на Джордж Оруел.

Сега сфащате ли (нарочно пиша така тази дума, умишлено го правя: за да ви подразня, за да ви ядосам!) защо някои толкова държат на това властта да има пълния идеологически монопол върху нашите представи, мисли и убеждения? Т.е. държавата, сиреч, държавните министерски чиновници да държат пълния контрол над нашите мисли. Да осъществяват мисловен, идеологически диктат над представите на природонаселението на страната. Сфащате ли сега защо са се толкова загрижили за "правилността" на мислите на вашите деца? Каквото има в съзнанията на младите, на учениците, на децата, ще бъде правилно само ако е било турено там по разпореждане на великите, премъдри и непогрешими министерски чиновници от образованието. Ето и тази представа, че това трябва да бъде точно така, че иначе не може да бъде, че в това отношение нищо не може да бъде променяно, също е закотвена в съзнанията ни така, че нищо не може да я помръдне. Ние даже не можем да си представим нещо друго. Как така, откъде-накъде някой друг, а не държавата, ще решава какво следва да има в главите на нашите деца? Та държавата всичко знае, тя е нашата майка-кърмилница?! Та тя е наш бащица, който само мисли за нашето добро!!! Кой друг ако не държавата ще контролира мислите на нашите деца?! Другари, моля ви се, та това е кощунство някой да посяга върху нашите светини?! Какъв е тоа Грънчаров бе, какво се е разфилософствал толкова, я го виж ти, ти за какъв се мислиш бре?! Кой друга ако не премъдрото Министерство има право да решава какво ще да има в главите на нашите деца? Филанкишията ли?

Ако допуснем светотатствената мисъл, че какво ще има в моята глава трябва да решавам само аз самият, то най-вероятно от тази мисъл ще произлезе същински вселенски катаклизъм. Как така всеки сам да решава какво да има в собствената му глава, другари, ами то ще настъпи абсолютен хаос?! И тогава няма да има нищо правилно, камо ли пък "единствено-правилно"?! Хората са прости, хората не разбират, хората са неуки, ето, само държавата има ресурса правилно да пълни душите им с "най-правилните", с "единствено-правилните" мисли и представи. Ще намерим най-умните хора, експерти, професори някакви премъдри (като Божо Димитров и Бучков, да речем), те сичко знаят, те от сичко разбират, те ще решат какво да има в учебните планове и програми, какво е най-правилно да има в тях, по тия планове и програми после професорите ще напишат най-правилните и премъдри учебници, а на тази вече солидна база даскалското съсловие ще се зафане с набиването в главите на младежта на тия най-правилни, на тия всичките единствено-правилни мисли, представи и ако требе дори и чувства! Този и начинът.

А не некакви си там като тоя народен изедник Грънчаров да ми се правят там на интересни, да философстват, поставяйки под съмнение нашите светини, темелите на нашия тъй правилен, тъй възхитително добре уреден народен и държавен живот. Не може всеки сам да решава какво да има в собствената му глава бе, моля ви се, другарки и другари, така не може?! Или пък даскалите да решават сами какво да преподават, откъде-накъде? Ами че то тогава ще настъпи пълен хаос, ще се възползват нашите врагове и тогава току-виж в главите на младите се промъкнат некакви неправилни мисли?! О, разбира се, че е правилно уволнението и изгонването на тоа проклетник Грънчаров от училище, ако оставим на такива като него да стоят там и да разлагат нашата младеж, да примамват младите да мислят, и то съвсем самостоятелно, докъде ще стигнем по тоя път, другари?! Не, край: долу мисленето, долу търсенето на истината, от мислене полза нема, една патка мислила, мислила, мислила, па зела че умрела...

Мисленето е вредно. В училищата не требе да се мисли, щото мисленето поражда съмнения, безпокойства, разни там излишни трепети в душите. А ний, другарки и другари, мислим само за доброто на младите: да знаят некакви непоклатими единствено-правилни мисли, пък да си живеят спокойно, да си гледат рахата, да си уреждат кефа. Животът става приказка и песен когато не ти се налага да мислиш, когато друг вече е мислил вместо теб и е успял да измисли тъй потребните ни единствено-правилни и нàучни при това, мисли, да, другарки и другари, да не забравяме нашата нàука, сичко у нас е съвсем нàучно, ние много обичаме нàуката, тя ще ни даде цялата премъдрост, ей-така, наготово, и нема да има никаква нужда изобщо да мислим. А философията требе да се забрани: абе аз не мога да разбера откъде-накъде некой измисли в училищата ни да се учи некаква си там философия?! Ами че философията е най-вредното нещо на тоя свят бе, другарки и другари, моля ви се?! Е, да, в училищата требе да се учи само правилната, нашата философия, държавната философия, не може да позволим на некакви си там самозванци като тоа Грънчаров, дека се мисли за "философ", да мътят душите на младите, да сеят съмнения, да разклащат нашата света комуни... пардон, нашата народностна вера! Айде те, ще ми разклащат те нашата най-правилна комуни..., извинете, нашата най-правилна народна нàука, идеология, доктрина и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Децата значи, излиза, трябва да мислят правилно, за това ще се погрижат изпълнителните и самоотвержени даскали, които са нещо като непоколебими войни, набиващи в главите на младите истините и представите на министерската единствено-правилна програма. Нема това-онова, нема мислене, просто нема нужда да мислим, откъде-накъде?! То всичко вече е измислено, от нас се иска само да го знаем. Има толкова чужди най-правилни мисли, защо са ни наши собствени? Абе то ако помисли човек повечко ще открие, че на нас изобщо даже и глави не са ни нужни, наистина, защо са ни глави при това положение? Да, ясно, нужни са ни глави за да има къде да си туряме капите...

Като казах "глави" се сетих, да направя едно отклонение. Минавам вчера покрай един магазин и се зачитам, вратата му е облепена с обяви какво продават вътре. толкова се впечатлих, че даже извадих таблета и заснех тази врата. Ето я, подивете се сами:

Врата на магазин. Минавам вчера пред него. Зачетох се. Любопитно нещо. Продават всякакви видове глави: пилешки, агнешки, свински... само човешки глави комай няма! Абе ний сме били много кръвожадни бе! Всякакви глави ядем! Нищо не пощадяваме, всичко под ножа! А главите на всички живи същества се оказва, че са нещо като "деликатеси", ммм, колко е хубаво да ядеш печена агнешка главичка... ммм... агнешко мозъче, прелест! (Не че аз ям такива неща де, но така е думата.) Ами печена свинска глава с кисело зеле?! Върхът! Думи немам. Лигите ми потекоха вече. Спирам дотук.

Понеже съм дръвник-философ ми мина ето тази грозна и при това небългарска мисъл: абе много обичаме да ядем всекакви глави, даже и мозъците им изсмукваме с апетит, а защо, мама му стара, от това изобщо не поумняваме? Би требвало като ядем толкова много глави и мозъци туй нещо да ни се е отразило на умственото ниво? Или то вече ни се отразило: мислим като... овце, държим се като свине, имаме мозък колкото пилета и прочие...

Май трябва да спирам дотук. Времето напредна. Трябва лека-полека да се подготвям за интервюто за работа. Да се обличам и да тръгвам. Математическа гимназия е на другия край на града. Много време се пътува дотам. За да не закъснея трябва вече да ставам. Пак ще остане недовършен този текст. То както съм го подкарал свършване нема де, ама карай. Но да добавя накрая поне ето това, да излжеда донякъде текста ми завършен.

Наистина страхотен казус има да решава днес директорът на Математическа гимназия, самият той, казахме, математик. Велик е този казус. Не че се мисля за кой знае какъв де, не че си въобразявам, че аз, видите ли, имам "право" върху туй преподавателско място, даже и мисъл такава не ми е минала през главата! Нямам такова самочувствие. Знам, че съм твърде "спорна фигура", меко казано. Философ може и да съм, но примерен, типов даскал по философия, който си кюти, не съм, така и така не усвоих този занаят, кютенето, свиването, треперенето, подмазването на шефовете, тия неща не са ми отръки. Тъй че мен точно някой директор да предпочете за учител по философия в повереното му училище е равносилно на нравствен подвиг. Аз съм много любопитен да разбера какво ще стане днес, ама на, човек не може да предвиди. Е, имам си своите "концепции" по въпроса, но засега се налага да мълча. Той и време нямам де, затуй ставам. Спирам да пиша по деликатния въпрос. След час-два ще се разбере всичко. Макар че в общи линии то си се знае какво ще стане де. Не сме фантазьори че да смятаме, че няма да стане това, което е "най-правилното".

Хубав ден ви желая! Бъдете горещи привърженици на правото, на правилното, на правдата, на мъдрото правене на нещата! Забележете, тия думи имат все един и същ корен. Велик е нашият език, страхотно се философства с него! Думата справедливост също има същия корен. Думата управление също има този корен - у-прав-ление. Сега нямам време още думи да изнамеря. Да, думата правила има същия корен. И прочие. Чао и до скоро че ще закъснея!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo