Идеите, истините, мислите у нас явно съвсем не се ценят - така ли е или греша?

По тъй вълнуващата целия ни народ тема за това как да печелим повече пари, как да станем богати и т.н. можете да прочетете (и то съвсем безплатно) ето какво:

Мини-книжка за личните финанси

Автор: Рая Христова

Аз лично все още не съм я чел, сложих си я на електронната книга с намерение да я чета. Понеже аз лично съм човек, който може много неща, с изключение на едно: да прави пари, да печели пари. Някак си парите бягат от мен, не знам защо е така. Пък ми се иска да променя това положение. Аз също така съм човек, който заради своите бизнес-начинания се разори тотално: издадох книгите си, издавам две списания - ИДЕИ и HUMANUS - продажбите им, честно казано, изобщо не вървят, затънах в дългове, които още изплащам, а като капак на всичко ме и уволниха от работа като преподавател по философия и гражданско образование, а такъв съм бил цели 32 години; сега обаче съм без никакви доходи, даже вече и без средства за съществуване останах.

"Стоката", която аз се опитвам да продавам, е специфична: опитвам се да продавам идеи, истини, мисли. Тази стока на нашия пазар очевидно съвсем не върви, не се продава, излиза, че съзнанията на българите са пълни с идеи, с мисли, с какви ли не истини, тъй че "продавачи" като мен, вижда се, са осъдени даже на гладна смърт. Или някакво друго е обяснението, не знам, но е факт, че "търговията с идеи" на нашия пазар не върви. Защо ли е така? Каквото и друго да продаваш, все ще намериш купувачи, но ето, за идеи, мисли и истини у нас купувачи няма. Може би причина за това е българското убеждение, намерило израз в поговорката Ти на мен акъл не ми давай, акъл си имам, дай ми пари!?

Нашенци не щат акъл даже и да им го даваш без пари, та какво остава нашенец за акъл да вземе да се бръкне в джоба да даде някакви пари?! Тия неща, именно идеите, истините, мислите у нас явно съвсем не се ценят, така излиза. Това нещо много говори и показва. Зная добре, че в други страни се ценят.

А идеята за писане на такива "мини-книжки" ми хареса. Аз отдавна се опитвам да променя нещо в работата си, ето, ще почна да пиша и аз "мини-книжки". Може пък да почнат да се четат. Нормалните, големи книги, философските особено, у нас изглежда съвсем не се ценят. Заради трудоемкостта, предполагам. Ние сме привърженици на максимата ако може без никакво усилие, без никакъв труд отнякъде на почнат да текат много пари, нали така? Ние, българите, изобщо не сме прости, хитри сме ний, грешка никаква нямаме!

Ще надхитрим самия живот, ако требе и себе си дори ще надхитрим, ах, колко сме велики ний!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo