Садистката-крадла Цола Драгойчева е ухиленото изчадие, което се намира между диктаторите Тодор Живков и Леонид Брежнев
"Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел!" – заявява пред западен журналист три дни след масовия разстрел Цола Драгойчева, отговаряща в ЦК на БРП(к) за организацията и провеждането на Народния съд и наблюдаваща изпълнението на смъртните присъди на държавното ръководство на България през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер академик-професор Богдан Филов, която като "враг на народа" е изселена в Добруджа при непоносими условия - липса на течаща вода, ток и елементарни удобства...
Послепис: През януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
Написа: Васил Давидов, а заглавието и надписа под снимката е от мен, А.Г.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Докато не се отървем от наследниците на комунистите, дано това е само тази генерация, която сега е на преклонна възраст и все още работоспособна, така ще е в България. Не казвам че трябва да бъдат разстреляни хората с това комунистическо потекло, но защо ги оставихме да имат някаква власт!! Внуците на садистите, дали и те ще са толкова вредни, не знам.
Но всеки божи ден, днешните обитатели на България страдат от насложените в обществото ни грешни системи и постановки във всички сектори.
Ето аз съм в болница в момента. Нямам право да питам какви лекарства ми дават, каква е диагнозата ми. 10 дни съм в неведение с пареза на краката, която пълзи нагоре. Как един от многобройния колектив не се осмели да ми каже какво ще става с мен нататък. От тяхната конспиративна система на мен през цялото време не ми излезе от главата мисълта че състоянието ми е необратимо. Когато поставям въпроса чели ли са за правата на пациента нещо, знаят ли за Европейската харта на правата на пациента, всички мълчат. Тя е ратифицирана от България още през 2000 година. 15 години по- късно няма и помен от спазването на всичките й клаузи. Е, ще лекувам нанесените психични и психологически травми след изписването ми. А би трябвало да получа обезщетения. Ее, ти кога ще престанеш да искаш да оправяш нещата в България? Ти няма да оправиш цялата бъркотия в страната, гледай ти да оцелееш. Така ми казват всички мои близки.Ето как тяхното мислене е просмукано от ненормалното, нечовешко мислене, последица от бившия режим. Аз няма да оправя България, само си разсипвам здравето. КОЙ? КОГА? ще я оправи, ако всички позволяваме търпим такова отношение? Народ - стадо овце. Това е.
Приеми моето съчувствие! Познато ми е такова едно отношение към пациента. Преживявал съм го. Никой нищо не ти казва. Ако нахалстваш да питаш пък те гледат с лошо око. А в болница човек се нуждае от особено внимание. Понеже се страхува. Човещината изисква да лекарите и сестрите да ти обръщат внимание, да ти казват откровено истината, за да може човек да се успокои и така психически да подпомогне лекуването. Но за тия неща у нас никой не мисли. Наследството от комунизма е такова: личността не е интересна изобщо! А така не бива да бъде. Страшно е така да се отнасят към нас. Желая ти подобрение на здравето, Бог да ти помага, ще се помоля за твоето здраве, приятелко! Поправяй се!
Аig, защо в BG винаги жените казват истината??... Защото там няма мъже, а страхливи робчета, Турция ви се смее, пезевенци...
Има в България мъже, кагебист. Аз примерно съм един от тях. Недей да лаеш като не разбираш, мерзавецо.
Публикуване на коментар