Забравихме ги, Автор: Даниела Горчева
Преди 65 години, в следобедните часове на 1 февруари 1945 г., са произнесени присъдите на първи и втори състав на т.нар. "Народен съд". Цяла България стои вцепенена пред радиоапаратите и слуша монотонния глас, който чете имената и присъдите: смърт, смърт, смърт... и така 140 пъти. Мнозина припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си.
Още същата нощ край бомбена яма в Централните софийски гробища са разстреляни народните представители, министрите, регентите и царските съветници...
Докато Нюрнбергският трибунал осъжда на смърт 14 висши нацистки функционери, противоконституционният български Народен съд дава смъртна присъда на общо 2 730 българи – присъдите са изпълнени. За разлика от Нюрнбергския съд, неговата задача не е да накаже виновниците за фашисткия режим, какъвто в България никога не е установяван, а да унищожи политическия, икономическия и културен елит на страната, за да разчисти пътя за съветизирането й.
От Москва националният предател Георги Димитров нарежда: "Оправдать никого не следует".
Помислих, че вият вълци и се ужасих
В книгата на Емил Басат "Преводът - лица и маски", в която авторът е публикувал интервюта с двадесетина от най-добрите български преводачи, може да прочетем изповедта на Лилия Сталева, превела на български "По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст:
"Непосредствено след 9 септември 1944 г. имаше неща, които наистина бяха срамни за хората. Толкова се бяха наплашили, защото в началото... толкова свят бе арестуван, толкова бяха избитите, интернираните, осъдените.
Когато се върнах в София, мои познати, близки, които мъжът ми бе канил вкъщи, които са били на масата ни, започнаха да ме избягват. Мъжът ми много обичаше гости и винаги в понеделник канеше приятели. Можете да си представите колко хора са се извървяли у нас през тези понеделници. Та си спомням, че срещам един негов приятел, който бе неизменен наш гост и много го обичахме. Той си вдигна погледа, за да не ме поздрави на улицата, докато ме отмина. Други хлътваха в първия вход или двор, трети преминаваха на отсрещния тротоар или обръщаха главата настрани. Беше голям страх. Докато селяните в селото, в което бях интернирана, не бяха такива. А ако знаете какви бяха турците в онова добруджанско село! Кротки, мили, добродушни хора, невежи, почти неграмотни, но услужливи, човечни. (Прочети ДО КРАЯ)
ВИЖ също и: "И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХМЕ?", НО САМО ТОВА ЛИ?, 68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд и също: Чудовищното зверство Народен съд!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Комунистическите изстъпления след 1944-45 в Източна Европа междувременно са сравнително добре известни, но почти не се споменават масовите репресии и убийства на реални и набедени колаборационисти в окупираните или съюзени с Германия страни от Западна Европа, най-вече Франция, Италия и Бенелюкс. Така например италианските партизани след 1945 убиват около 30 000 според тях „фашисти“ без съд и присъда, във Франция положението е аналогично, там има и масови съдебни процеси с неясен общ брой смъртни присъди, може бе би повече от 10 000 и т.н.
Публикуване на коментар