Понякога, пък и много често става така, че един мисли по-вярно от многото, и дори от всички. Стига "всички" изобщо да можеха да мислят, което е съмнително: мнозинствата по-скоро се поддават и действат под импулса на настроения, не на мисли. Или - опази Боже! - на идеи. Това, че някои са много, не значи че точно те са прави: много често и дори винаги малцинствата са правите, а пък мнозинствата се разпадат тъкмо защото така често грешат. За истината не се гласува.
Ето защо най-големият дефект на демокрацията се свежда до това, че в нея решават нещата не ония, които са прави, не ония, които разбират, ами ония, които са повече, които са много. На мен обаче ми се струва, че това не е истинското разбиране на демокрацията, а е едно непълноценно, неистинско, бих казал дори болшевишко разбиране за демокрация. Което трябва да се преодолее. При истинската демокрация трябва да решават най-добрите, най-мислещите и мъдрите, а е ясно, че тия не са много, напротив, твърде малко са. Аз бих си позволил да издигна тезата за най-добрата демокрация, и тя е именно аристократичната демокрация. Ще се поясня какво имам предвид.
Често се казва, че ни липсва "демократична култура" и също така традиция на почвата на свободата, което е напълно вярно. Но какво значи да има в едно общество подобаващата за степента на неговото развитие демократическа култура и традиция? Ами това означава, че след много опити и грешки, в продължение на десетилетия, пък дори и на векове, се е образувало едно политически активно мнозинство, което все повече умее да схваща своите собствени интереси, което не се поддава на моментни настроения, което на изборите успява да действа рационално, осмислено. У нас обаче липсва такова мнозинство: у нас мнозинството действа по ирационални, чисто емоционални, всъщност неразумни подбуди. И точно затова избират нещо или някой, а пък скоро след това се разкайват. Това се дължи на крещяща неспособност да се осмисли ситуацията, в която се намира страната, да се вземат предвид много фактори, искат се и познания и пр., та да можеш да избереш нещо смислено. Трябва най-сетне да имаш известна яснота върху собствените ти ценностни нагласи - и една на тази основа можеш да направиш рационален избор.
Ала това у нас го умеят малцина, мнозинството доказано не го умее. Обаче точно такива решават какво има да става. Разумните са в малцинство, това е факт. Поради което всички страдаме. Гласът на разумните изобщо даже не се чува. По тази причина дадени по-активни слоеве (мутри, комунистически наменклатури, политически шарлатани и пр.) успяха да създадат една икономически и политически господстваща класа, едно олигархично малцинство, което по всевъзможни начини манипулира немислещото мнозинство, подбужда го да избира само със съвсем неясна и съмнителна полза. И то задължително против собствения си интерес. По тази причина у нас нещата не вървят и няма да се променят докато нещо не се промени в самия принцип на демокрацията. Иначе ще трябва да чакаме още десетилетия, докато се породи някаква що-годе сериозна и зряла политическа и демократична култура. Какъв е изходът тогава?
Аз съм наблюдавал как се гласува на някои анкети и сондажи, правени в интернет, където публиката все пак е по-отбрана, и по-интелигентна. Ето сега Иван Бедров е направил една такава анкета. В нея убедително води кандидатът на обединената десница, и то даже пред медийния фаворит дон Бойко. Същото беше и по анкетите за президентските избори миналата година, където г-н Беронов водеше най-убедително даже и пред Гоце, а пък после, в реалните избори, на балотаж отиде онзи смешник Сидеров. Впрочем, ако на изборите беше победил достойният г-н Беронов, сега поне нямаше да имаме срамния казус с агент Гоце-президент. Какво показват тези неща?
Ами че най-умните, най-добрите, истинският елит на нацията у нас не могат да се наложат, защото са малцинство, и такова ще си бъдат десетки години, докато се промени културата на "народните ширини". А дотогава ще ни управляват "любимци на масите" като Симеон, Сидеров, дон Бойко, дон Сульо и пр. Може ли нещата да се променят?
Разбира се, тезата, която ще развия, е утопия. Сиреч няма да я бъде. Но пък какво ми пречи да развия идеята си, което може да подбуди и други хора да се позамислят над реалния проблем. Защото, както се каза, само чрез мислене, само чрез разум може да се преодоляват проблемите, да се върви ефективно напред.
Първото, което ще предложа, е по-реалистично за случване: политическите елити на партиите, и то на партиите на мислещите, да разумните хора, имам предвид десните избиратели и партии, да намерят по-ефективни начини за въздействие върху психиката и съзнанията на онова нерационално мнозинство, което всъщност решава всичко при демокрацията. Щом са умни, трябва да изобретят такива начини. Ето, дон Бойко, понеже някак си отвътре му идва да е адекватен на немислещите, на простеещите хора, те го харесват: а умните политици, ако трябва да се харесат на глупаци, май е трудна, да не кажа безнадеждна работа, нали? Понеже подобното се привлича от подобно, затуй дадени слоеве харесват и гласуват и за Сидерова, и за Жорж Ганчева навремето (къде ли отиде тоя пък?! или просто ДС май го сне от учет?!), и за дон Бойка сега. Ето че нещата тук са сложни: на умен човек да се преструва на глупак, та да го харесат, възможно ли е това? Трудно е, но е възможно, щом е възможно общо взето съвсем посредствени хора като Сидеров или дон Бойко да се преструват на... "ентелегентни" и дори на... "мислещи", представете си, а пък за някои те са дори... "честни" - опази Боже от такава честност! Какво да се прави, как да се отървем от тази напаст на немисленето и на глупостта, която така ни натиска с оловната си тежест?
Дали пък не е възможно избирателите да държат тест и според показаните от него резултати всеки да получи право, примерно, на няколко гласа, а пък най-простите и неразбиращите да получат само един? Вярно е, че така се нарушава принципа на равенството пред закона, то е фундаментално, но след като ние с ясното съзнание, че много сме патили от всякакви идеи за равенство, то временно бива да ограничим действието на принципа за равенство пред закона и да въведем нещо като "интелектуален ценз" и "скала". Така примерно най-умни и мъдри хора - това не значи че трябва да са непременно образовани: у нас е пълно с образовани, но природно прости и глупави хора! - та най-умните и мъдрите да получат, да речем, правото гласът им да се брои за пет обикновени гласа, а пък съвсем объркани и неразбиращи хора да се ползват само от един глас. Така мнозинството и дори хегемонията на глупавите ще бъде накърнено, разклатено и подкопано. Така именно и ще почнем да си избираме по-кадърни и свестни управници. Аз друг начин не виждам.
А от друга страна трябва да се съзздаде и един "Съвет на мъдреците", който да стои над Парламента даже, бидейки съставен все от духовни аристократи, от умни, признати по света, честни и пр. хора, които да могат да ревизират законите и да дават задължителни предписания на депутатите. Чух, че такъв Съвет на мъдреците щял да се създава в Европейския съюз. Ето, нека ние пък да си създадем такъв домашен съвет, ама как ли пък ще си го избираме?
Представям си как: ние сме оригинална демокрация, няма що. Сигурен съм, че Слави Бонев ще се уреди непременно да е там, ако требе ще плати пак дето требе, ама ще стане и мъдрец, понеже засега е само архонт. Сигурен съм, че... Азис също ще попадне в този съвет, Пантев ще попадне, Вучков ще попадне, баба ви Гюргя ще попадне, Митю Пищова ще попадне непременно, Слави Учиндолски нема как да не попадне в съвета, на стрина му, на него де, на Слави, също й е мястото там, Тошо Бора непременно требе да е там... да изброявам ли още?! Няма смисъл, ааа, без малко да забравя приятелите на дон Бойко, Васко Нубиеца и Ники Дудука-Бареков, и те ще са в съвета на мъдреците ни... което показва, че моята теория е неприложима в нашите български условия, поради което смирено млъквам...
