Живеем в една прогизнала от мръсотията и безнравствеността на миналото среда. Ала на някои изглежда им е изгодно да продължим да си живеем в тинята, в смрадта, в лъжата. И те, бидейки страшно “загрижени” за нас, ни предпазват от всеки повей на готовност и на известно желанийце да се очистим: та малко по малко да станем по-здрави, по-смели, по-достойни и по-чисти – и като общност, и като индивиди. Някои ни предлагат да продължим да си живеем за вечни времена в мръсотията на унизеността, на бедността, на лъжливостта, на простотията, на чалгата, на отвратителната мутренска “пичовщина” от типа на Бойко Борисовата.
И понеже толкова “благожелателни” съветници ни казват да не се ровим повече в “мръсотията на миналото”, ами със свеж и невинен, сякаш детски поглед да устремим душевното си зрение към… сияйните хоризонти на бъдещето – това на нещо да ви понамерисва?! – то нашият благодушен народец почна и да се плаши. Та толкова оракули вече вещаят, че Вселената едва ли не ще се сгромоляса върху ни ако продължаваме да търсим сметка на ония, които ни потопиха и ни държаха за врата в мръсотията – как да не се уплашиш?! А за врата ни държаха знайно е кои: “таварищите”, ченгетата, милиционерите, номенклатурите, цялата онази комунистическа напаст, чиято челяд сега пак ни управлява. И по тази причина е така силно загрижена да не се очерня светлия образ на техните предци-убийци.
За досиетата обаче трябва да се дискутира и то без никакъв страх и без никакви фалшиви скрупули, напоени с такова колосално лицемерие. И, разбира се, въпреки твърденията на Гоце, на Станишев и на Румен Петков, които – без да ни питат, естествено! – от наше име вече побързаха да заявят, че “хората” не се били интересували от досиетата и от миналото. Анкета ли направиха, та така говорят тия – или тук действа стария комунистически стереотип най-арогантно да говорят от наше име без да са ни питали? Аз лично не вярвам в нравствения прогрес на неразкаяли се и на неосъдили комунизма комунисти.
Защото за всички нас темата за досиетата е един повод за морален катарзис, за пречистване от мръсотията на миналото. Друг път за това няма – освен чрез повторно преживяване на цялата отвратителна “нравственост” на комунистическия тоталитаризъм, така варварски мачкал, потискал и смазвал десетилетия наред милиони личности. За да се освободим от миналото трябва, уви, отново да изпием цялата му горчилка. Ако се преструваме, че се гнусим, миналото ще продължи да ни засяда в гърлото, да ни тежи даже в стомаха, да излъчва своите зловония и отровата си, бидейки скрито някъде дълбоко и вътре в нас самите. То е същото когато ти заседне рибешка кост в гърлото: какво правим тогава? Оставяме я там, така ли? Не, напъваме се, опитваме се да предизвикваме повръщане, гнусно ни е, няма как, ала костта трябва да бъде изхвърлена навън, иначе лошо ни се пише.
Така е и с миналото, което е заседнало даже не в гърлата, ами вътре в душите на всички ни. Заседнало е дори и на младите, защото макар че не са го живели, подлостите, свързани с него, и на тях сякаш генетично им са предадени, и дори всекидневно им се предават. Защото ние живеем в една прогизнала от мръсотията и безнравствеността на миналото среда. Всичко около нас е мръсно и излъчва смрад. Тия, дето не я усещат, нека да се позамислят какво означава това. Тия, дето крещят: “А пък на нас ни харесва така!”, запитайте се защо го казват? Дали вместо човешки същества не са станали чудовища и влечуги?
Така поне ми се струва на мен. На обществото ни е нужен един нравствен катарзис, който ще изиграе пречистваща и оздравителна роля. Трябва да изхвърлим навън, да “изплюем” цялата отврат, която се е стаила в душите ни от онова ужасно време. С гадостта, с лъжата, с подлостите повече не може да се живее. Видяхте ли докъде ни доведе нашата нерешителност да прережем и да скъсаме пъпната си връв с него? Ами то всекидневно оживява пред очите ни. Уж живеем в нов свят, уж сме демокрация, уж има свобода, а пък какво наблюдаваме около нас? Ами наблюдаваме все такива един скелети, сенки и призраци на миналото. Та какво друго е, примерно, един Гоце? Ами Бриго Блигадира? Ами Станишев Дмитриевич какво е? Ами бат Бойко-комуниста, дето е влязъл с най-чиста съвест в партията на убийците на собствения си дядо какво е? Безочието на тия няма предел.
Ето затова с миналото трябва да скъсаме най-решително чрез цялата истина за него, чрез изпиване на цялата горчилка. Скъсването значи освобождаване, половинчатостите тук не помагат. Не може на 30% да живеем с истината. Иска се цялата истина, колкото и горчива да е тя. Само истината, смелостта и честността лекуват. Иначе гнойта ще продължи да си тече от раните. Жизнено ни е необходима вече нашата така многострадална свобода. Дойде времето да я постигнем, да я извоюваме и да започнем да й се наслаждаваме. Крайно време е даже, и час повече не бива да се чака. Ако чакаме, губим…
