Почина бабата на моята съпруга, отиде си на 103 години, Бог да я прости! Пиша за нея, защото когато си отиде толкова стар, много живял, патил и препатил човек, с него си отива и цяла една епоха. За мен толкова възрастният човек е нещо като крепост, като стара твърдина, останала от древни времена, която в един момент рухва в развалини. Затова е жално че такъв човек си отива и завлича със себе си част от миналото ни като народ...Да, наистина, бабата Аргирия (Сребрина) е родена през 1904, малко след Илинденското въстание през 1903-та година. Родила се е и е живяла в едно малко село (Езерец) в Егейска Македония. Но е живяла там до гражданската война през 40-те години, след това емигрират през Югославия, семейството им живяло разпръснато из различни страни на Източна Европа (Унгария, Чехия, Полша, СССР), и в 50-те години на миналия век се събира и установява за постоянно в България, в Пловдив. След това някои от децата й (имаше 3 сина и една дъщеря) заедно със семействата си се преместват да живеят в Гърция, където живеят и досега. Останалите са в Пловдив и в други части на България. Погребението на баба Аргирия ще бъде утре.
Бабата е живяла в Пловдив 60 години, но си запази оригиналния западнобългарски (македонски) диалект, примесен тук-там с някоя гръцка дума. Ще я запомня с това, че когато съм я питал и сме отпочвали разговор за миналото, горката бабичка почваше да плаче. Плачеше и си разказваше някакви свои си истории за "партизани" (в Гърция, за разлика от България, през Втората световна война, пък и след нея, е имало силно партизанско движение, доминирано от комунистите), за комити, за войната, за кървища, за пожарища. Като съм слушал тия нейни истории все съм се питал как ли тия хора са оцелели в толкова грозни исторически обстоятелства, как ли са се запазили, а пък ние, дето уж не сме и война виждали - ако приемем, че самият комунизъм, който го живяхме, не е една най-жестока война на комунистите срещу собствения народ! - сме толкова крехки някак си, уязвими, вечно оплакващи се, раними. Да, уви, станали сме някакви съвсем неиздържливи мърморковци, които само се оплакват...
И ето бабата почина, а с нея си отиде цяла дълга и страшна историческа епоха. Не съм сигурен какво бабата разбра от "промяната" и от "демокрацията", тя комай си остана "комунистка" - те заради тоя техен "комунизъм" са и емигрирали от Гърция! - и до последните дни. Но техния, специфичен емигрантско-гръцки "комунизъм" си остана някак си по-човечен, а пък и доста се различаваше от автентичния български комунизъм. Защото тези хора все пак живяха комунизма, а пък хората, които са го живели, вече иначе го възприемат. Докато, както знаем, в Гърция, дето никога не са го живели, си имат за него някаква абсурдна "романтично-сталинистка" представа, нямаща нищо с действителния му кръвожаден и така страшен лик...
Пиша уж за бабата, а пък се вижда, че пиша за историята. За мен такива възрастни хора винаги са били нещо като "жива история" и винаги много съм обичал да разговарям с тях за това-онова от миналото, да ги питам, да слушам странните им отговори. В които, разбира се, има много болка, много мъка, невероятни страдания: нима не е жестоко страдание да изоставиш родния си дом, да се скиташ немил-недраг из други и чужди държави, да изстрадаш откъсването на огромни парчета жива плът от снагата на родината - нима не стана така с нашата си Македония?! И да доживееш в крайна сметка зората на един нов свят, да бъдеш свидетел и на така мъчителното раждане на новата българска демокрация. Живя героичната баба Сребрина - защото толкова дълъг и достоен живот си е цяло герейство! - чак от Илинденското въстание та дори до влизането на България в Европейския съюз: нима е шега това?!
И такива хора заслужават поклон и уважение докато са живи, а и живот в паметта ни след смъртта им, защото всъщност именно те правят България такава, каквато тя е. И с отиването си от този свят такива дълго живели хора-епохи завличат със себе си и миналото ни, та да се разчисти повече място за настоящето и за бъдещето ни. В което те живеят чрез поколенията, които са оставили след себе си - и са им оставили като завет да живеят така достойно както са живели и те самите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар