Реших се най-после да започна една дълга поредица, която засега носи условното заглавие ИДЕЯТА ЗА ФИЛОСОФИЯ. Това е нещо като Лекции по философия, но за първи път произнасяни - или писани - в интернет. Знайно е, че аз, въпреки всичко, обичам новаторствата, новите неща. И по тази причина днес започвам нещо съвсем ново и невиждано.Да, основавам си нещо като свой "ВИРТУАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ" или поне свой собствен ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ, хайде да е "катедра", нека да бъда по-скромен. Не вярвам някой философ засега по света да се е сетил да направи подобно нещо.
И ето, аз ще си произнасям - писмено засега - своите "лекции по философия", а пък, живот и здраве, като завърша този курс, ще го издам като отделна книга. Това е една моя отколешна мечта: да развия и да изложа в системна форма своите философски разбирания и идеи.
Аз много пъти съм го правил това като преподавател, и моята философия е добре развита - в главата ми обаче, не на хартия. И все съм отлагал този момент, в който ще седна и ще изложа всичко на хартия, прегледно, ясно, кратко и точно.
Интернет, и блогът ми дава тази прекрасна възможност - и ето, аз си запретвам ръкавите тази сутрин и почвам онова, което толкова дълго съм отлагал. Дано Господ ми дава сили и вдъхновение да завърша това дело. А каквото зависи от мен ще го направя.
Писането на блог дисциплинира човека, и системното изпълнение на дълга води до това, че човек може много да постигне. Иначе нищо не пречи да си пишеш книгата и в тихо уединение; то може би дори е и по-истинският вариант. Но пък публичността има огромна сила. Ето, дори и Сократ, и Платон, и Аристотел, да не говорим после пък за Кант, Фихте, Хегел, Хайдегер, Сартр и пр. - които са били все "лектори", събеседници "на живо", университетски преподаватели или пък прочути писатели (според обичая на епохата си), развиващи идеите си пред съотвестващата публика! - са били импулсирани именно от колосалната енергия и сила на публичността.
Днес интернет дава тази възможност и затова ще е непростимо да не се възползвам от нея. И ето, аз се подчинявам и започвам от днес писането на своя книга за философията, в която по най-системен начин да пребродя основните й проблеми, като дам при това свои и отдавна премислени отговори.
Да си пожелая лек път, и вярвам, че насърчението, което ще получа от читателите си, ще им го компенсирам с възможността да се запознаят един вид "от извора" с това как се прави философия: защото аз ще се старая да бъда пределно близко до онова, което философията ми е дала и завещала. Нямам суетността да се мисля за "реформатор" или още по-малко пък "революционер" на философията, напротив, смятам се за нейн смирен служител, който именно стои до изворите и счита за свое призвание да помага и на другите да утолят своята духовна жажда.
Или, образно казано, виждам своята роля в това да им дам... черпак, с който да черпят от нейните богаства. Философията е безкрайно щедра към ония, които не се срамуват да признаят своята жажда. А пък тия, които не усещат такава духовна жажда, на тях изглежда никой не може да им помогне...
Няма коментари:
Публикуване на коментар