Най-добрата съдба, която една книга може да си пожелае

Вчера получих първата критична рецензия на моята нова книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, написана от Ст.Костова, историк. За мен е твърде интересно как изглежда в очите на един професионален историк написаното от мен за историята на съвременна България. Затова с интерес и най-внимателно изчетох така любезно предоставената ми рецензия.

Разбира се, както и очаквах, г-жа Костова ме критикува почти по всички линии, което пък за мен е изключително показателно, в смисъл, че книгата ми е навременна и необходима. Ако не я критикуваха, щях да се стресна и да се запитам какво не е наред. А щом ме критикуват, значи всичко е наред: значи вървя във вярната посока.

Публикувах рецензията ето тук. Публикувах я без да съм променил и дума, разбира се. Много често аргументите на рецензентката удрят не срещу моите тези, а срещу собственото й опониране: това ще се разбере най-вече от ония, които вече са чели ръкописа. Разбира се, публикуваният в интернет ръкопис е твърде суров, аз после го преработвах и шлифовах дълго и най-внимателно. Получи се една книга, които няма да остави никой безразличен. За което свидетелства и тази първа рецензия. Критична, предизвикателна, отричаща с назидание...

Смятам, че това е най-добрата съдба, която една книга може да си пожелае: да е небезразлична на всички, дори и на ония, които само са я прелистили. Защото, знайно е, в днешно време у нас почти не се четат книги. Особено пък книги от български автори. Особено пък книги за нас самите, за нашата така драга на сърцата ни "българщина".

Ако има нещо, което нашият съвременен сънародник най-много не иска да знае, то е истината за това какви сме ние самите. Това нежелание казва почти всичко за ония, които разбират...

Добави в Svejo