Единната душа и проблемът за волята (20.1)

20.Свободната воля на човека

20.1.Единната душа и проблемът за волята

Философската психология, разговаряйки за душата, всъщност има предвид човека, който е надарен с душа. Това е ясно и твърде просто положение и може би се питате защо го повтарям. Ще поясня защо.

При изучаването на психология се изминава дълъг път из дебрите на реалността, наречена човешка душа. Изследват се последователно сетивността, мисленето, паметта, въображението, чувствата, всяко поотделно и в тяхната взаимна връзка. Стремежът е да ги разберем като особени, различни една от друга, способности и прояви на душата, относително самостоятелни, те трябва да бъдат разглеждани като чисти, несмесени една с друга душевни сили. Само така може да се постигне успех в търсенията, насочени към изявяване на тяхното естество, на спецификата и на своеобразието им. Тези изследвания съм ги представил в нужната им пълнота в своята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ.

Там именно особено съм се постарал да не пропусна по невнимание безспорния факт, че всички душевни сили са все прояви на единната душа, която е в състояние да се изявява ту като мислене, ту като памет, ту като чувство и пр. Но човешката душа като субективна реалност е обаче нещо повече от основните душевни способности като сетивност, разсъдък, мислене и чувства. Тя е в състояние да обединява своя потенциал в още по-сложни образования и прояви, да осъществява синтез на основните душевни сили, достигайки такива висши явления като воля, вяра, разум. Първата такава синтетична проява на душата, с която се заемаме сега, е волята.

Нарекох я синтетична, защото тя възниква на основата на познатите ни вече чисти прояви на душата, нейните корени са в тях, и при това волята е нещо ново, качествено различно, обособено. Подобна на волята е вярата, такъв характер има творчеството като своеобразна активност на душата, такъв висш синтез е още самосъзнанието. Изучавайки ги внимателно, ние ще навлезем още по-дълбоко в душевния живот и ще разберем – доколкото това ни се удаде – неговата вътрешна динамика. Вървейки по този път, сме длъжни постепенно да го реконструираме, да възсъздадем нарушената от потребностите на анализа цялост, единството, живия синтез, наречен човешка душа. Други спирки по нашия път към тази цел ще бъдат теми като личността, индивидуалността, любовта, които съм разгледал най-изчерпателно в своя курс по психология. Тук, за съжаление, не мога да им отделям допълнително внимание, тъй като това не влиза в целите на настоящия курс.

Волята не се ползва с благоразположението на всички психолози. В много учебници по психология такава тема липсва или пък, ако я има, тя не е разгледана като нещо отделно, а във връзка и по повод на нещо друго. Изглежда такива автори на учебници смятат, че волята не заслужава специално внимание, но не поради това, че била изчерпана като проблем. По-скоро ми се струва, че истинската причина за заобикалянето на проблема за човешката воля е съвсем друга и тя не е съвсем приятна за тези, които си го позволяват. А тя е: дълбоко вродена боязън и дори панически страх от философските – чисто човешките – измерения на проблема за волята. Тъй като векове наред волята е била и си остава тема на философията – и основен въпрос на отделното човешко съществуване – то в психологията като млада и модерна наука все още не е изживян респекта пред силата на философското прозрение и пред възможностите на философското познание.

Този респект и това страхопочитание дори пред философията у психолозите, впрочем, са напълно оправдани. Но ми се струва, че има опасност това дължимо преклонение пред философията – пораждащо нерешителност за психологически изследвания на волята – да прерасне в своеобразен комплекс за малоценност у психолозите, правещи се и преструващи се, че проблем за волята за тях не съществува. Ние не можем да си позволим това и разсеяно да пропуснем проблема и темата за човешката воля.

(Следва)

Добави в Svejo