Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

понеделник, 25 август 2008 г.

Публичен граждански трибунал над вредното за страната управление

Ето че август почти се изтърколи и идва септември - много важен месец за нас, българите: защото в него трябва да решим какво да правим със сегашното правителство. Трябва да бутаме това правителство, защото стоенето му на власт е изцяло вредно за страната. Всеки друг вариант освен падането на кабинета на Станишев е чиста загуба за всички нас, гражданите. А облагодетелстван е само най-тънък олигархичен слой: настоящата власт е власт на мафията, на корупцията, на кражбите, на лъжата, власт, в която ЕС няма никакво доверие - и по тази причина спря финансирането с европейски пари. И какво ние, като граждани, трябва да правим в една такава крайно неблагоприятна ситуация?

Да мълчим малодушно и да чакаме какво ще направят политиците от опозицията не е достоен вариант. Гражданската пасивност е основната опора на настоящата корумпирана власт на Доган-Станишев-Симеон. Оказва се, сме допуснали да станем главна нейна опора: хем сме ощетените, хем де факто подкрепяме тия, които ни крадат. А заради техните кражби няма европейски субсидии за земеделие, за животновъдство, за пътища. При това управниците ни най-нагло заявиха: като няма европейски пари, като не дава пари Европа, ще крадем тогава от тукашните пари, ще крадем от бюджетния излишък! Да търпим власт, която ни обрича на изоставане и на стоене в мизерията - а социализмът винаги само това ни е давал и осигурявал - е крайно недостойно. Изходът е: да се размърдаме, да направим онова, което моментът и ситуацията искат от нас, да отговорим на онова, към което историята ни призовава. Да направим нужното страната да излезе от тресавището и да тръгне по твърд и верен път.

Как може да стане това ли? По много начини: просто от нас се иска да изразим своето недоволство, а не да го крием вътре в себе си. Да изразиш недоволството и възмущението си от корумпираните властници означава да заемеш позиция. Означава да проявиш гражданска активност. Означава да се размърдаш. А едно размърдване на много възмутени и непримирими граждани означава неминуемо падане от власт на корумпираното и вредното за страната правителство. Човек наистина може да заеме позиция и да изрази недоволството си по много начини. Избирайки някой от тях, ти ще покажеш загрижеността си за страната и за бъдещето - своето, на децата ти, на страната и на нацията. Безразличният спрямо бъдещето гражданин, търпеливецът, е основа не само на мафиотските режими, подобни на нашия, но е и главна опора на диктатурата и на авторитаризма.

Една вълна на гражданско недоволство неминуемо ще събори правителството и ще открие път към предсрочни избори. Когато дадена власт е загубила доверието - и на гражданите, и на партньорите в Европа и по света - най-нормалният път е да се поиска решението на суверена: ние, народът, гражданите, сме този суверен! Ала ако суверенът спи или не му пука за ставащото, той се обрича на жалка и окаяна участ. Такива "граждани" нямат право даже и да се оплакват, за тях не пристойно дори и да мърморят. Защото те с пасивността си са узаконили беззаконията и престъпленията на властта. Като мърморят срещу управниците, фактически мърморят срещу себе си. Това е крайно недостойно, малодушно и подло поведение.

Та наистина има много начини да заемеш позиция и да покажеш, че така повече не може да продължава. Ето аз сега предлагам един начин, който е представен в заглавието на този пост. Но има много други: да се стачкува, да се излезе на улиците на демонстрации, да се обсади Парламента с искане за оставка. Всичко обаче от някъде трябва да започне. Ето аз предлагам нещо, което може да започне оттук, от интернет: публичен граждански трибунал над вредното за страната и нацията управление на тройната коалиция.

Такава една акция би имала мобилизиращ и пробуждащ духовете характер. На един такъв обществен процес се иска всеки от нас, всеки гражданин, просто да заяви, да произнесе своята "присъда": да, аз харесвам тази власт, искам Доган, Станишев и Симеон да продължат да ни управляват; или, наопаки, да каже: не, аз искам тия крадци вече да си ходят, крайно време е, така повече не може да продължава! Да бъдат прознесени някакви думи, да бъдат подхвърлени в ефира, е начин да се концентрира човешката и гражданска енергия в някаква посока. Ето, аз сега призовавам неколцина блогъри да заявят своята позиция, нека тяхната реакция да бъде началото. Всеки от тях после нека да призове други. Така ще се получи една вълна от реакции, която във всеки един случай ще има огромно, пък дори макар само символично значение: ще произнесем своята гражданска присъда над корумпираната и вредна за страната власт. Това все пак е нещо: осъдената веднъж власт губи моралното си право и е обречена.

Та ето, аз призовавам Невена Гюрова, Илия Марков, Петър Стойков, Йовко Ламбрев, Радан Кънев, Майк Рам да се изкажат на трибунала, т.е. да заявят своята позиция. Това може да стане с тяхна реакция в блоговете им. Както искат могат да реагират, аз просто ги призовавам да го сторят. И като реагират, да призоват други от блогосферата към реакция. Читателите пък на съответните блогове също могат да реагират и така ще се образува онова блогърско, по-скоро гражданско "цунами" върху властта, за което аз писах преди време. Та това е, не е толкова трудно. И много време на никой няма да отнеме. А е важно, надявам се, много хора разбират това.

Защото един макар и символически акт, показващ истинското ти отношение към бъдещето на страната, в която живееш, има огромно значение: реагирайки, човек отхвърля от себе си отговорността за това, че ни управляват най-корумпирани и вредни за страната управници. Винаги гражданската позиция има и един такъв нравствен смисъл. А докато не си реагирал носиш пълната отговорност за случващите се около теб безобразия. И трябва да проявиш достойнството или да го признаеш - това може да стане и просто като си замълчиш - или пък да отхвърлиш позорящата те възможност да си безучастен. Това е. Толкова е просто...

Няма коментари: