Стоян написа следния коментар, който решавам да публикувам отделно, тъй като заслужава това по-специално внимание:Хубави мисли в блога, браво, но трябва да признаем, че комунистите са прави, когато твърдят, че комунизъм още не е имало. Ако се придържаме към тезите на Маркс и Енгелс, най-добре резюмирани от самите тях в „Манифеста на Комунистическата партия”, излиза, че - за щастие!!!– комунизмът никъде не е бил реализиран в съответствие с теоретическите постановки. Да се зачетем в Манифеста и да направим сравнението с действителността:
Премахване на семейството! Дори и най-радикалните се изсилват против това позорно намерение на комунистите.
Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частния доход. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудената безсемейственост на пролетариите и в публичната проституция.
Естествено, семейството на буржоата ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а и едното, и другото ще изчезнат с изчезването на капитала.
Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия.
Буржоата вижда в своята жена само инструмент за производство. Той чува, че производствените инструменти трябва да се използват общо, и, естествено, не може да се отърве от мисълта, че и участта на жените ще бъде такава.
Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство.
Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общността на жените, тя почти всякога е съществувала.1. Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.
2. Висок прогресивен данък.
3. Отмяна на правото на наследство.
4. Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.
5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.
6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.
7. Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.
8. Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.
9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.
10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.
Само при някои от тези точки имаше много плахи опити да се следват предписанията на Маркс и Енгелс, но повечето - за наша огромна радост и щастие – въобще не можаха да се осъществят. Така че твърдението, че комунизъм още не имало, си е направо тривиално.Стоян
(Забележка: Впъреки че имам друго разбиране за това имало ли е или е нямало комунизъм в България (аз, вкратце казано, смятам, че има точно съвпадение между същината на комунистическия "идеал" - дето е в сърцата на Гоце, на майор Деянов и на съветския другар Дмитрич! - и практическата реализация на този "идеал" в реалната история, в т.н. "строителство на социализма-комунизма"), публикувам разсъждението на Стоян, понеже то дава дора храна за размисъл. А по темата може още да се спори. Още един аргумент: когато комунистите "строеха" комунизма, те казваха, че ще го постигнем в "светлото бъдеще", понеже, представете си, той бил много "висш", трансцендентен и "неземен"; сега казват същото, ала и в двата случая лъжеха: в основното, един вид в сърцевината си, комунистическият идеал беше реализиран още от Ленин и Сталин. А пък в детайли не им стигна времето да го дореализират, понеже чудовищното им творение се сгромоляса и издъхна скоропостижно.)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
1 коментар:
Благодаря отново за честта на публикуването на моите непретенциозни писания. За мен продължава да е удоволствие да чета твоя блог.
Е, аз нарочно позасилих краските и поиронизирах другарите, защото те твърдят тъкмо обратното, че идеите им били и оставали супер, ама видите ли, на практика нещата не станали както трябва.
В действителност болшевиките доста се постараха да се приближат към „идеалното общество”, описано в Манифеста, но както правилно отбелязваш, времето и силите просто им не стигнаха, за да изпълнят буква по буква заветите на Маркс. Ето защо въпреки непълното покритие на теорията и практиката В НАШИТЕ СТРАНИ ИМАШЕ КОМУНИЗЪМ, и още как. Аз само исках да покажа, че комунистическите „мечти и идеи”, които според бате Серги били останали „все такива” - подразбирай: прекрасни, едва ли са нещо желателно и нещо, което би могло да въодушеви някой мислещ човек. Чудно ми е дали комунистите наистина са чели и осмислили Манифеста и дали действително има някой, който би искал да живее в общество с характеристиките на описаното от Маркс и Енгелс. Комунистите обаче, както казах, интерпретират нещата в съвсем друга светлина и твърдят, че реалният социализъм бил отклонение от идеите на Маркс. Но не е така, напротив, той е несъвършено въплъщение на комунистическите „идеи и мечти”.
Между другото тезата, че обществото, в което имахме НЕудоволствието да живеем до 1989 г., не било комунизъм, е същевременно много опасна. Това на практика означава, че на някой може да му хрумне пак да опита да установи комунизъм и после пак и пак и пак, като всеки път се извинява за евентуални неуспехи с това, че това още не бил истинският комунизъм, но при следващия опит нещата щели да бъдат различни. Само че тези експерименти ще стават на гърба на народа и вероятно всеки път с цената на милиони жертви по света.
Всъщност целият исторически материализъм е едно тотално сбъркано учение, както показва много убедително например Карл Попър в своите трудове. Има обаче още аргументи срещу марксизма, някои от които съм изложил доста подробно на друго място, но на един сравнително суховато-технически, философски език, поради което надали ще са интересни за широката публика и на които тук не мога да се спра в детайли. Ще скицирам само съвсем накратко един аргумент във връзка именно с любимото и повтаряно безброй пъти твърдение на мнозина комунисти и левичари, че реалният социализъм до 1989 г. не бил „истинският социализъм”, а само (временно) извращение, деформация на „чистото учение на Маркс”, което независимо от всичко си оставало велико и свето писание. Причината за отколненията те търсят най-често в „субективния фактор” – личности като Сталин, Мао и т.н. били извратили прекрасното учение на Маркс. Или пък вината била на лошия Запад, капиталистите и пр., които заговорничели срещу социализма. Само че тази аргументация е абсолютно несъстоятелна поради следната причина:
Тези „отклоненийца” и „деформацийки” в действителност бяха УЖАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ГИГАНТСКИ МАЩАБ, СТРУВАЛИ ЖИВОТА НА МИЛИОНИ ХОРА, БЕЗ АНАЛОГ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ. Според логиката на марксизма събития от такъв порядък не можа да са плод на случайността, защото според марксизма в историята властват ЗАКОНОМЕРНОСТИ. Случайност има в някаква степен, но тя засяга само дребни детайли. Логиката на историческия материализъм следователно изисква да се посочи исторически закон, по силата на който тези „извращения” са ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МОМЕНТ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА СОЦИАЛИЗМА. Ако например някой марксист, напр. самият Маркс, е бил прозрял съществуването на този закон през XIX век, той е можел да предскаже „извратения комунизъм”с милионите измъчени и избити, концлагерите, несвободата, държавна сигурност, привилегиите на номенклатурата и пр. Но досега никой марксист не е демонстрирал съществуването на такъв закон. Следователно марксизмът не е в състояние да обясни как е могло да се стигне до това фатално развитие В ИМЕТО НА САМИЯ МАРКСИЗЪМ. А да се каже, че това са СЛУЧАЙНИ аберации е равнозначно на отказ от марксизма, който постулира ДЕТЕРМИНИЗЪМ на общественото развитие. Ерго: историческият материализъм е несъстоятелен.
Но това само между другото.
Поздрави
Стоян
Публикуване на коментар