Комунистите открай време са поклонници само на грубата сила и парите

Понеже тези дни у нас се изостри дебатът за "мечтите и идеите" на нашите родни комунисто-социалисти, дето били в дълбините на сърцата им, та публикувам един текст, който бляскаво показва какво именно има в сърцата им: и което те никога няма да си признаят. Написаното по-долу ще ви обясни по най-ясен и понятен начин защо и у нас, особено от опита на последните години, комунизмът-социализмът стана синоним на най-вулгарен бандитизъм, на най-нагло разбойничество, на най-разюздана мафиотщина, на невиждани кражби и пр. Този материал го публикувам в чест на започващия днес (или утре) 40 и незнам си кой конгрес на БКП-БСП, който те ни рекламираха със своя толкова символично-тъп трамваен клип:

И аз като повечето хора по-скоро на умствения труд (нека не се наричам претенциозно „интелектуалец), т.е. като човек, който се интересува главно от духовното, от идеи, някога смятах, че движещата сила у комунистите поне в началото трябва да е била идеологията. Именно „мечтите и идеите”, за които се говори в клипа на БСП, та били те идеи, с които не мога да се съглася - но все пак идеи.

Постепено ми стана ясно, че съм бил голям наивник. Идеологията за комунистите (и нацистите) от самото начало е била само смокинов лист за изстъпленията им и най-вече за грубото лично материално обогатяване. Комунистите никога не са се интересували от ценности, идеи и мечти, те открай време са поклонници само на грубата сила и парите. И, разбира се, да не забравяме завистта, която според Бухарин е отличителна черта на комунистите (и нацистите).

Затова посткомунистическите общества са толкова уродливи – не може да се очаква от хора без ценности като посткомунистите друго, освен да продължат безогледно грабежа. Жалко само, че рухването на комунизма дойде в момент, когато и „капитализмът” се беше отдалечил от своя първообраз на „капитализма на протестантската етика” на Макс Вебер. Резултатите днес са налице – глобалната криза, породена от неистовото желание за забогатяване. Харчеха се пари, преди, така да се каже, да са заработени, всичко беше на кредит. В това отношение посткомунистите и някои западни мениджъри за съжаление не са толкова различни.

Между другото в никакъв случай не мога да приема, че комунизмът и социализмът по начало са добри идеи, само че несъвършено осъществени на практика. Достатъчно е да се прочете Комунистическия манифест, за да се види, че обществото, нарисувано там от Маркс и Енгелс, е много по-страшно от по-късната му практическа реализация. Можем наистина само да се радваме, че Ленин и Сталин не са следвали точно заветите на Маркс.

Най-накрая: имам много силни нови теоретически аргументи срещу историческия материализъм, с които смятам, че е тотално и окончателно оборен, на които тук обаче не се спирам. Ако има интерес, мога при случай да ги скицирам.

А иначе Игор Бунич е изразил примитивната материална същност на комунизма много добре в Златото на партията:

Владимир Илич Ленин в своите страстни мечти за световна революция е съзнавал, че първа крачка към осъществяването на тази мечта трябва да стане въоръженото превземане на някаква държава с нейните ресурси, икономически потенциал и, естествено, със златните й запаси. Трябва да кажем, че при това той съвсем не е имал предвид Русия с нейния вечен икономически дефицит, огромен държавен дълг и празна хазна. Ленин се заглеждал в Швейцария, считайки тази малка страна идеална за осъществяване на своите планове за световно господство. Разположена в центъра на Европа, многоезична (готов Интернационал!), оплела със своите златни пипала целия свят чрез международна система от банки, именно Швейцария, по замисъла на вожда, е трябвало да стане тази база, откъдето революцията да започне победен марш по цяла Европа, пробивайки си път, като таран, с хилядите тонове швейцарско злато. Специалистите считат, че "цюрихските" мечти на Ленин са били предизвикани от собственото му безпаричие, тъй като след смъртта на майка му паричните преводи от Русия престават да идват, а сам да заработва средства за живот той не умеел - което и придизвикало изостряне на шизофренията му със сладки видения, приемащи вида на бронираните сейфове на швейцарските банки.

Обаче в лапите на вожда на пролетариата попаднала не Швейцария, а, за съжаление, Русия, набързо превърната в плацдарм за световната революция.

Политиката на Ленин била проста, като всичко гениално. В основата й, за което Илич не се изморявал да повтаря в своите безчислени речи, статии, тезиси и записки, била положена провъзгласената в "Комунистическия манифест" от К.Маркс основна идея на социализма, свеждаща се до това, че "работниците нямат отечество", а затова социалистите никога и при никакви обстоятелства не трябва да защищават интересите на държавата. Подобна постановка на въпроса веднага дала блестящи резултати.

Днес ние, отхвърляйки черупката на налудничавите идеологически теории и заклинания, и гледайки на събитията от седемдесет и пет годишно разстояние, може би за първи път ще се постараем на прост и достъпен език да обясним какво се е случило в Русия през октомври 1917 година. И тогава значително по-разбираемо ще стане това, което се случи три четвърти век по-късно - през август 1991 година...

А се случи тогава следното. Възползвайки се от демократическия хаос след свалянето на монархията, властта в страната била завзета от международна терористична организация, финансирана в името на собственото си спасение от Германия. Такова нещо в човешката история никога не се е случвало. И това, че се е удало, било за света напълно неочаквано. Не по-малка неочакваност било то и за самите негови участници - шепа разноплеменни авантюристи, събрали се около своя полубезумен лидер. Най-малко от всички в своя успех вярвали самите те, а затова и се държали по съответния начин. Пазейки си в готовност задграничните паспорти, готови във всяка минута да изчезнат от Русия така неочаквано, както са се били и появили, болшевиките започват грабеж на националното богатство на страната, разпръсвайки го по тъмните ъгли или изпращайки го зад граница. В самото начало това се правело прибързано и неумело.

Никой не знаел дали утре ще продължи разбойничеството, и затова всичко, което може да се вземе, трябвало да се вземе днес. Успоредно на това необходимо било да се избавят от конкуренцията от страна на криминалните елементи, не желаещи да делят откраднатото с новата власт, чийто лозунг "Граби награбеното!" намерил незабавен отклик в многомилионната маса руски бандити. Обаче този лозунг призовавал към грабеж съвсем не всички, в което те скоро се убедили, тъй като започнали безжалостно да ги разстрелват на място, без съд и следствие.

Новата власт, бидейки по-добре организирана и въоръжена банда, съвсем не желаела да си губи драгоценното време за някакво юридическо обосноваване на своите действия. Въпреки това идеологическо обосноваване било необходимо, и то, родено в безумно-гениалната болна глава на вожда, със своята безпределна утопичност ужасило даже най-близките му съратници. Всички ценности, награбени от царизма и от експлоататорите от народа, се отнемат от болшевиките с една единствена цел: да бъдат разпределени впоследствие поравно сред всички трудещи се, освободени оттук-нататък от всеки вид експлоатация.

"Боже мой! - възкликвал страхливо-наивният Бухарин, - Нима в това може да се повярва?!"

(Забележка: Този текст заедно с откъса от книгата на руския изследовател на феномена комунизъм е предложен от анонимния коментатор и доброжелател на блога, нарекъл се Стоян. Аз само преведох откъса на български, а за заглавие сложих израз, взет от анализа на Стоян. Благодаря му отново за толкова уместно написаните думи и за така добре подбраните откъси от книгата.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo