Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 13 декември 2008 г.

Силно гражданско общество значи свястна държава и благополучна страна

Публикуваният по-долу текст е взет от коментарите към една публикация в блога на И.Инджев. Смятам, че си заслужава да се прочете от повече хора и по тази причина помолих неговия автор да го публикувам и тук за читателите на моя блог:

По политически убеждения аз съм по-скоро анархист, макар че по-умни мои приятели, които са наясно с точните формулировки, ме наричат либертарианец. Е, отстрани се вижда по-добре.

Ставащото в Гърция обаче ме притеснява, защото ми напомня за бунтовете в Париж преди две-три години. Предизвикателни хлапета, зли сприхави ченгета, масови безредици (отначало справедливо възмущение, което се изроди в… изродщина), вандализъм и мародерство. Над грозните сцени - лозунги за права, за свобода, критики срещу правителството…

И, да - символи. Че Гевара. Ленин. И други симпатяги. Активни борци за свобода с диктаторски и направо човекоядски средства. Сърп и чук.

Мой възрастен съсед ми е разказвал за дядо си - българин, отишъл на работа в Русия току преди Първата световна като градинар. През 20-те го взели насила в Червената армия. После, понеже бил в редиците на изпадналата в немилост клика на Червеното казачество (връх във вътрешната борба взел Будьони, подкрепян от Сталин), попаднал в болшевишките концлагери. Измъкнал се по чудо чак през 1939-а и успял през Турция да се прибере в България. Видел ли сърп и чук, се свивал като от стомашна болка и плачел. Не понасял и звука на шевна машина, защото му напомняло за ГУЛАГ - всяка нощ разстрелвали с картечници “отработения материал” - тия, които не можели повече да бачкат за комунизма, но упорито не мрели от глада, болестите и студа.

При Цветан Тодоров съм чел за подобна реакция у бивши затворници от нацистките концлагери, когато на кино зърнели свастиката.

Гръцките погроми няма да гътнат тамошната власт. Само ще убедят еснафите, че силна полиция - това е за добро. Властта ще пожертва дискредитираните си пионки - и толкоз. Гърците изобщо са странна нация. Протестираха против НАТО-бомбардировките на Югославия, но протестите все бяха далеч от ГРЪЦКИТЕ военни летища, от които излитаха бомбардировачите.

Знаете ли, странна е изобщо идеята АНАРХИСТИ да ПРОТЕСТИРАТ. Протестът има за цел да накара някого или да се махне, или да тръгне да си изпълнява задълженията. Протестът е адресиран към държавата. Ако се махне държавата - имат ли гръцките псевдоанархисти структури за самоуправление, които да предпазят обществото от хаос? Ако имаха, тогава не биха допуснали да се случат мародерствата, палежите, цялото безобразие, което сега пак ще се нарича от скудоумниците “анархия”.

Ако обаче протестът е призив към държавата да си върши работата… дрън-дрън! Анархистите по определение НЕ ИСКАТ нищо от държавата! Те държат да се справят сами, без държава. Смотана работа…

ИЗВОД: в Гърция вилнеят хулигани (наред с полицейски провокатори и неонацисти), които изместват проблема с полицейското насилие, които се кичат с анархистки символи (а покрай тях и с ликове на масови убийци), които не са прочели нито един ред от трудовете на Кропоткин, а за Нестор Махно знаят само от съветските пропагандни филмчета (Махно е бесел мародери и погромаджии - това е истината). По този начин идеята за анархия = безвластие за сетен път е опорочена от хлапаци с пилешки мозъци и страдащи от неудовлетворено сексуално напрежение.

В обстановка на насилие винаги печелят властите. Дори ако властите паднат, на тяхно място идват други властолюбци - често по-свирепи от предишните (справка: цар Николай ІІ - Временното правителство на Керенски - болшевиките).

Не това е пътят, не това. Революцията не значи кръв. Капне ли кръв, потрошат ли се витрини - това вече е контрареволюция. Превантивна контрареволюция. Мярка за недопускане на същинска промяна.

У нас: отново протести… с каква цел? Гражданското общество - това САМО ПРОТЕСТИ ли е? Гражданското общество - това е солидарност, това са неправителствени организации, това са групи като американските “Анонимни алкохолици” дори, това е позиция да отстояваш правата си в ефективно работещ съд (опа, размечтах се)… И защо чак сега протести, когато непоправимото вече е станало?

Защо се допусна Студентски град да се превърне в малък, уродливо карикатурен Лас Вегас? Това не е станало вчера - от години се е правело. Знам, защото сестра ми живееше в Студентски град и там студентите бяха малцинство. Никой кампус по света не изглежда така.

А дискотеките изобщо… детството ми мина в СССР (констатация, нито се гордея, нито се оплаквам). Там на всяка дискотека ставаше бой. Братушките лесно преминават от думи към дела - предимно разрушителни. Допреди 15-тина години се различавахме от тях доста в това отношение. Сега вече - настигаме ги.

Ако затваряха всяка дискотека, където се е проявило насилие - щеше ли сега да има заведения, в които и пред които да убиват хора с ритници? Ами че бабаитите от охраната на дискотеките, ако беше дресирана тази охрана от закони и от практика да ги държат отговорни за всичко случило се в района, биха ли посмели да допуснат да се случи произшествие на няколко преки от заведението?!

Работил съм и като банкова охрана “на младини” и знам за какво става дума. В задълженията ни влизаше опазване на реда около сградата - по нареждане на МВР. Или тази наредба вече не действа? Или не я е имало изобщо, просто шефът на охраната, бивш милиционер, беше се договорил с колегите си от съответното районно - да си помагаме с тях един вид? Ами - хубаво е направил, ако е така! И задължение на законниците е било да превърнат това в НОРМА.

ДА, ама НЕ, както казваше дядо Бочаров, да е жив и здрав…

Откъде дойде всичко това?

1) от предателството на възрастните хора: в началото на “Прехода” те гласуваха за пенсиите си, а не за бъдещето на децата си. И продължават да го правят, пък и техни внуци изкласиха, които не привиждат в сърпа и чука зловещ символ.

2) от благосклонното отношение на тогавашното СДС към тайните ченгета. И държавните сигурници си оформиха бизнес-структури и оплетоха икономиката във вериги от монополи и картелни споразумения в ущърб на населението.

Но държавата сега се оправдава - това е частен сектор, свободен пазар… Свободен - чушки! Пазарът, който уж трябва да е СРЕДА, РЕГУЛАТОР, е ПРИВАТИЗИРАН. Това ако не е маркс-енгелсов комунизъм, здраве му кажи.

3) от компромисната конституция, която на нищо не прилича, освен на рекламно швейцарско ножче - има си всичко, но с нея не можеш да боравиш нито като с отверка, нито като с ножичка, защото не е удобна. И неясна какъв тип общество защитава. Затова под нейната шапка може да има и реална демокрация, и симбиоза на държава и мафия.

4) законите. Ако законодателството ни беше компютърна програма, щеше да забива на всеки 5 секунди. Не правенето на нови закони трябваше да се случи, а редукция на стари, формулиране на общи принципи, от които да произтичат закони, така че да може да ги разбере правист-първокурсник. Сложни закони управляват примитивно общество - вижте го у етнолога Проп, вижте го у икономиста и нобелов лауреат Фридрих Хайек.

5) специално за полицията: ако заедно с кмет избирахме селски или квартален полицейски шеф (измежду кандидати с нужна професионална подготовка или поне бивши военни, може би дори по-яки юристи), тогава той щеше да е подконтролен както на избирателите, така и на системата МВР - ни да се сдуши с местната мафия, ни да стане маша в ръцете на държавата, а си остава истински “слуга на народа”. Ако отгоре му спуснат някоя дивотия за изпълнение, той има подкрепата на обществото. Ако част от обществото подивее (случва се, ето ви я Гърция за пример, покрай искрено възмутени граждани излязоха и вандали, и провокатори), тогава “шерифът” има зад гърба си институцията (впрочем, вътрешният министър и всички останали трябва да се избират ПРЯКО - и сбогом на партизанщината!).

Мога още да изреждам: за съда, за социалната система, за подигравателната “грижа” за младите семейства, за армията (не случайно споменах за швейцарски ножчета, ама хайде мълчи, сърце) за какво ли не…

Но - ТРЯБВА ЛИ? Нима не е очевидно? Нима Иво Инджев не пише за очевидни неща? Хубаво ги пише, да. Това му е мисията. Да ги пише.

А нашата - да правим нещо. Не гръцко, не руско, не и българско, ако ще е българщиния. Нещо разумно, конструктивно, там, където държавата нехае, да й теглим майната и да създаваме НЕЩОТО, което после историци (не като Гоце) да нарекат “структури на гражданското общество”. Няма детски градини? Събирайте се до пет семейства и си ги гледайте САМИ! Намерете се с други такива групи и си СЪДЕЙСТВАЙТЕ, дори да са само съвети.

Има задръствания? Съберете се няколцина колеги с автомобили и пътувайте всяка седмица заедно с колата на единия, после на другия. И пак - намерете се в интернет с други такива “задруги” и си ПОМАГАЙТЕ! Това са само два примера, измислете други. Не правите ли същото с приятели? Намерете ПОВЕЧЕ такива приятели и ДЕЙСТВАЙТЕ! Свържете се с млекопроизводителите, ограбвани от изкупвачите (фирми-протежета на бившата ДС и партийната номенклатура) - ще ви излезе по-евтино, а те ще получат от вас ПОВЕЧЕ, отколкото от държавата. Не ходете по протести, за да ги продкрепяте, а ги подкрепете С ДЕЛА!

Задушава ви Топлофикация? Мамка му, спогодете се с комшийте си в блока, чиито балкони гледат на юг, купете заедно слънчеви батерии и си направете осветлението с тях - ще спестите до 50% от сметките за ток, някои ще падат със 70 на сто - проверено е. И се топлете с икономичните електроуреди, които пак можете да закупите НА ЕДРО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, ако се обедините!

ИЗОБЩО - Не чакайте милост от държавата. Така се прави гражданско общество, а силно гражданско общество значи свястна (служеща на народа си демек, не гавреща се с него) държава и благополучна страна.

Уф, чак клавиатурата се загря…

Автор: Николай Теллалов (Шаркан)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Няма коментари: