Да, хубав и верен анализ. Въпреки това според мен са необходими някои уточнения, допълнения, а може би също допълнителни проучвания и социологически изследвания. Лично на мен ми се струва например, че ядрото от протестиращи анткомунисти в България от 1989 насам се състои от, общо взето, едни и същи като личности и брой хора. И те са движени не толкова от толкова материални подбуди, от наличието или липсата на хляб или пълните или празни магазини или хладилници, а повече от моралното неприемане на комунистите и на комунизма.
Разбира се, в определени моменти към тях са се присъединявали известен брой недоволни в чисто материален план. Но материалното никога не е било основният движещ момент за активните граждани. Хиперинфлацията, изчезването на стоките и хляба при Луканов и Виденов бяха само един допълнителен стимул за хората, които по по принцип не приемат комунизма, да излязат на улицата. Неслучайно по улиците и площадите след 1989 дори в моменти на най-остра икономическа криза не са издигани лозунги за хляб, салам, ракия и вино, а за свобода и демокрация. Разбира се, при това се подразбира, че политическата свобода, свободната пазарна икономика и моралът в политиката носят и материален просперитет за нацията.
По мои наблюдения интелектуалното ниво и образователният ценз на протестиращите като цяло бяха над средния за страната. По площадите почти нямаше представители на най-унижените, най-оскърбените и крайно бедните, които в по-голямата си част са избиратели на БСП. Тези хора и тогава си стояха основно в къщи и щяха тихо да изгаснат в своите домове, ако активните граждани-демократи не бяха свалили БСП от власт.
В подкрепа на това може да се изтъкне, че избирателите в България се делят на две големи групи, гравитиращи съответно около БСП и десните, като между тях практически няма обмен на избиратели. Поради това изборният резултат зависи от степента на мобилизация на съответното електорално тяло, а не от промени в политическите нагласи. Казано по-просто: левите избиратели или гласуват за БСП, или изобщо не гласуват. Огледално: десните или гласуват за десните, по-рано основно СДС, или не гласуват. Ако беше вярно, че избирателите на БСП са се разочаровали от своята партия през 1990 и 1997 и включили масово в протестите, би трябвало да се очаква, че те ще гласуват вече за СДС. Но това не стана.
Въпреки че бяха може би най-засегнати от кризата, те не протестираха по площадите и на изборите не покрепиха демократичните сили. Просто не гласуваха. Поради това твърдението, че българинът протестира едва когато му бръкнат в джоба и му отнемат хляба, салатката и ракийката, не отговаря на действителността. Любителите на салатката и ракийката по правило не са по улиците и площадите, когато трябва да се протестира. Протестният потенциал в България се основава на мислещи, десни граждани, движени от нравствени подбуди, а не от груби материални съображения.Защо от няколко години насам обаче не се наблюдават масови протести, въпреки че има достатъчно поводи и основания за това? Според мен една от главните прични са безкрайните предателства в редиците на демократите след 1989. Да си припомним само най-важните от тях:
1990 – фалшифицираните и въпреки това признати от демократите избори
1991 – гласуването на новата конституция от повечето депутати на СДС с изключение на 39-те
1992 – свалянето на правителството на СДС, сините мравки, Беровото правителство
1997-2001 – докато група смели и честни реформатори провеждаха радикални реформи, част от синия елит се отдаваше на безогледна корупция, емблематичните имена са известни
2001 – гигантското разочарование от ексмонарха, натоварен с толкова големи очаквания
2005 – коалицията на НДСВ с БСП въпреки предизборните обещания, че това няма да стане
Списъкът може да бъде продължен, но дори само тези точки дават представа за нескончаемите предателства, измени и подмени на вота на демократичните избиратели. Българите почти никога не гласуваха за комунистите и въпреки това от 19 години преход комунистите не бяха на власт само 5 години. Ето защо отслабването на граждската енергия не е учудващо.
За щастие историята не свършва тук и сега. Има голяма вероятност където е текло, пак да тече, т.е. не е невъзможно отново да се стигне до масови протести, ако обстоятелствата наложат това. Априори не можем да кажем дали и кога ще назрее моментът. Разбирам недоволството на най-непримиримите, за които този миг отдавана е дошъл и които се чудят какво още има да се чака. Но трябва хладнокръвно и внимателно да се наблюдава и преценява обстановката. В политиката е важно не толкова желателното, а реално постижимото.Накрая бих искал да обърна внимание на още един момент: в западните демокрации масовите улични протести по правило са повече присъщи на привържениците на левицата. Сериозните, тежки, десни, консервативни избиратели със своята по-индивидуалистична нагласа по принцип са по-малко склонни да се включват в масови протестни акции. В Източна Европа нещата като цяло са обратни. Неприятно, но факт: тук тъкмо десните граждани са принудени от обстоятелствата да излизат на улицата, макар че по презумпция именно те, а не левите са носители на индивидуализма, спокойствието, реда и традицията.
(Автор: Стоян)
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
7 коментара:
Напълно споделям твърденията на Стоян, независимо от това че ме критикува. Ще обясня как е възможно това.
Моите натрапчиви, постоянни твърдения, че масовият българин се надига да протестира на улицата само тогава, когато ножът опре о кокала, когато властта посегне на мекия, топъл и дахъв хлебец, на сиренцето, на сланинката, на ракийцата с туршийка и пр. са нещо като "литературен прийом", да не говорим, че са дадени в един ироничен план, и това съвсем не е случайно, а е с умисъл. Аз напълно споделям тезата, че протестиращите през тия години бяха хора, които излизаха на улицата най-вече по морални и ценностни подбуди, но на мен ми се иска към този постоянен корпус на протестиращите да се присъедини и този масов българин с ракийката, салатка и мекия хлебец, защото едва ли някой може да отрече, че у нас граждански активните хора са в малцинство. А пък в демокрацията налага волята си мнозинството. Ето сега десните партии сякаш са в нищожно малцинство. Трябва да се води битка за спечелването към демокрацията и европеизма на всеки отделен човек, та да стигнем дотам една твърдо мнозинство да заяви, че няма да допусне игра с националния интерес на България, каквато сега си позволяват днешните ни управници, до един продажни руски мекерета. Тази е моята теза и от това се определя моя подход: да ръчкам по всевъзможни начини масовият българин, отдаден на дребните удоволствия на живота, та белким в един момент се осъзнае и репне да се защити.
Да, обаче аз добре съзнавам, че този масов инертен българин... не ползва интернет и не чете моите статии. :-) Но въпреки всичко не се отказвам. Има си хора за всичко, а пък важното е всеки да си гледа работата, за която е призван...
има дребни грешчици: "дъхав хлебец" примерно и пр., но правилното изписване се подразбира...
рИпне...
Този "Стоян" сякаш е някакъв сумарен образ на разумния десен избирател. Това негово мнение поразително съвпада с разсъжденията, която двама души ми споделиха независимо един от друг в последните 3 седмици. Със същия спокоен, съзерцателен тон. И с точно същите аргументи (естествено, логично е с едни и същи аргументи да се защитават едни и същи тези).
Другояче и накратко казано: туй за хлебеца, за сиренцето, за шкембе-чорбицата, за ракийката, за туршийката и пр. като главни средства за вдъхновяване на българина (и значи той се вдига да протестира само когато властта посегне на тия най-велики екзистенциални условия на съществуването ни!), което си повтарям най-редовно, е ХИПЕРБОЛА, която си има своето значение за въздействието на думите ми върху душите и съзнанията. Поради което и я използвам толкова често...
За жалост аз не съм съгласен със Стоян. Според мен десните са много малко у нас и взеха властта само когато "народа" се вдигна, а това стана едва когато му взеха хлебеца и ракийката... (които, сами по себе си, между другото, са хубаво нещо) :-)
Разбирам метафоричността на ракийката и туршийката. Абсолютно съм съгласен, че за демокрацията е добре да има колкото се може повече на брой съзнателни граждани, които, ако се наложи, да участват и в улични протести. Твоят блог цели да събуди и активизира хората и това е добре. Тази директна пропаганда е едната страна на въпроса. Но има един друг момент. Дори само малцина избранници да четат блога ти в интернет, това е нещо. Не е важно само колко хора го четат, но и КОЙ го чете. Съществено е първо да се достигне просветеното обществено мнение, просветените мултипликатори. Големите сериозни ежедневници на Запад всъщност не са големи, тиражите им са повече от скромни в сравнение с булевардните издания. Но те имат специфична аудитория и чрез нея може да имат много по-голямо влияние от масовите вестници.
Освен това блогът може би живее един собствен платоничен живот в света на идеите и така влияе не само директно, но и косвено върху реалния свят.
Трябва да е ясно обаче, че едва ли има страна на света, където мнозинството от хората да са в постоянна „бойна готовност” да излязат на улицата. Дори по време на протестите в Б-я 1996-97, които създаваха впечатление за голяма масовост, активните участници вероятно не са надхвърляли 10-15% от общото население. Което никак не е малко, това са около и над 1 милион души. Но останалите 7 милиона са били пасивни. Активните граждани по правило са малцинство. Освен това трябва да сме малко подозрителни към унижените, оскърбените и онеправданите, сред които поклонниците на ракийката и туршийката сигурно са свръхпропорционално представени. За съжаление на тези хора не може да се има пълно доверие. Техният гняв е повече стихиен и неуправляем и ако се решат да протестират, това често става не дотам културно, както сега в Гърция.
Между другото гръцките протести трябва да са обица на ухото на българските политики. Гърция въпрески формалното си членство в ЕС, респ. ЕИО, където беше приета през 1981 повече или по-малко по милост, остава едно примитивно общество на огромни социални контрасти, нерешени проблеми, корупция и неосмислено минало. Всичко това с години се замазваше и прикриваше. Нищо чудно, че накрая се стигна до не особено цивилизован социален взрив.
Публикуване на коментар