Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Отворено писмо на гражданина Грънчаров до народния представител от управляващата коалиция г-н Минчо Спасов

Преди време писах, че съм помолил с любезно писмо ония хора, на които подарих новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, да имат доблестта ако са я прочели да си кажат мнението, което за мен като автор е много важно: аз заради това им я пратих, а не за да си украсят библиотеките! Скоро ще обявя на кои личности съм пратил това писмо, кои ми отговориха, и кои мълчат като дръвници (или кютуци). Но ето че тия дни получих писмо от народния представител М.Спасов, в което той ми пише мнението си за книгата ми, прочел я бил, и пр. (нямам морално право да публикувам неговото писмо без негово съгласие, но ако се съгласи, ще ви го покажа).

Там обаче, в писмото си, г-н Спасов зачеква някои въпроси около актуалната политическа ситуация и ми казва, че би мо било интересно да обменим мисли по тях. Аз не исках да му отговоря набързо, а ми се искаше да му кажа мнението си по-цялостно. И затова няколко дни мислих какво да му пиша и отлагах отговора си; друга причина за това беше и извънредната ми заетост с други задачи. Ето обаче, тази сутрин смогнах и му отговорих. Написах му ето това писмо:


Здравейте уважаеми г-н Спасов,

Много Ви благодаря за любезния отговор, радвам се, че книгата ми Ви е харесала. Това наистина значи много за мен: понеже човек доста се труди за да напише, пък още повече да издаде една книга (както става у нас), а Вашите думи ми показват, че трудът ми не е отишъл напразно. Извинявам се, че не можах веднага да Ви отговоря, от няколко дни ми се струпаха много ангажименти, та едва сега намерих време да Ви отговоря както аз искам, а не формално.

Първо като гражданин искам да Ви поздравя за Вашите позиции в Парламента и за поведението Ви като председател на комисията по вътрешните работи, особено по времето с кризата около Румен Петков. От този момент наистина започнах да Ви уважавам като политик с качества, особено нравствени, и със силна личност, каквито особено са ни нужни в този момент.

Много е интересно, че аз, критикът на Симеон, по убеждения съм монархист, а пък Вие подкрепяте Царя, а сте, както разбирам сега, републиканец! Има нещо, което не е наред :-) ама да оставим този въпрос висящ. Аз като монархист затова съм така придирчив към поведението на Царя в тия години, не крия, че очаквах от него съвсем друго поведение, в един момент, в еуфорията на 2001 г. бях на път да се подведа и за малко не гласувах за него (едва се удържах), после пък агитирах в СДС Царят да бъде подкрепен въпреки всичко, заради което си навлекох беди, мнозина ме възприеха като "ренегат" и ме изолираха (за дълго време спряха да ми печатат статиите в някои седесарски вестници!), но когато Симеон предложи човека на ДС Бриго Аспарухов за оня пост, и когато Царят отстъпи едва след намесата на американците, признавам, че си развалих мнението за него. Тогава именно останах с убеждението, че по някакъв начин Царят не следва своя избор, не прави каквото иска, а е зависим от хора от тайните служби по комунистическо време, които сега го шантажират и го принуждават да прави и говори това, което е изгодно за тях. По тази причина Царят води в годините толкова ирационална, гибелна от морална гледна точка политика. Сякаш от ДС му нареждаха най-пунктуално завинаги да унищожи за вечни времена авторитета и достойнството на монархическата институция, и горкият и унизен Цар, съвсем точно изпълняваше каквото искат унизителите му! Особено пък сега като подкрепя БСП, това е скандално, сам виждате до какви плачевни резултати доведе това: НДСВ се срина, изчезва от политическия живот, ако влезе в Парламента, то ще е с мизерен резултат. Това по косвен начин показва, че не само аз, ами масовият избирател беше крайно разочарован от политиката на Симеон. Да не говорим за това, че той зачеркна за вечни времена възможността България един ден да бъде благоденстваща монархия от типа на Холандия и пр. и се стигна дотам само по чудо монархическия институт да може някога в бъдещето да върне доверието си, подкрепата си сред българските граждани.

Но сте прав, да оставим миналото, сега е важно бъдещето, което наистина се очертава хич да не е бляскаво - както сме я подкарали. Ако влизате понякога в блога ми можете лесно да разберете моята позиция; всеки ден най-открито и твърдо си казвам мнението. Според мен това правителство трябва немедлено да подаде оставка. И това може да стане под натиска на гражданите, но и особено - тук историята дава шанс на Симеон отчасти да изкупи греховете си и да си измие лицето - като царското движение катурне правителството, оттегляйки подкрепата си за него. Ако това стане в близките месец-два, развитието на нещата и събитията може да вземе по-благоприятен ход: едни предсрочни избори са най-естествен начин да се оздрави ситуацията, особено пък предвид скандалите с европейските фондове и спирането на европейски пари. А каквото каже народът, това ще бъде занапред, нека обаче думата да бъде дадена на народа. Ако сме демокрация, крайно време е, при несъмнен провал на тройната коалиция, нему, на народа, да бъде дадена думата.

А пък за бъдещето управление на мен не ми се мисли, крайно тежко ще е, избирателите са крайно объркани и комай вече никому не вярват, поради което вариантите са няколко, все от лош по-лош. Според мен все пак най-добър за България вариант е "традиционните десни" и "новите десни" (ГЕРБ) да успеят да създадат парламентарно мнозинство: куцо и сакато трябва да се обедини в политиката, но да се направи така БСП и ДПС особено, и то за дълго, да не са в решаваща позиция, да не са във властта! Това е моята позиция, смятам, независимо от многото рискове за недълготрайност на една такава бъдеща власт, че това е най-добрият вариант. Другото е "голяма коалиция" между ГЕРБ и БСП, това е лош вариант, но в някакъв смисъл според мен е и добър: смятам, че тогава балонът "Бойко" ще се спука най-бързо, дори мигновено, което е добро за България. Тогава предвиждам настроенията на широките слоеве да се радикализират много скоро и е сигурно, че една такава коалиция ще бъде катурната от власт в период от около една година.

А след това няма нищо лошо да се правят нови избори, та да се оформи нова конфигурация на силите. Изобщо в тази ситуация, в това мъртвило, в което се намираме (цъфтеж на популизма, на демогогията, на медийното опростачване, на варварско манипулиране на нацията, на политическия нихилизъм и пр.), най-оздравителното средство са по-честите избори: ако се наложи всяка година, за един период от няколко години, трябва да се дава шанс за състезание на политическите сили (то изборите са точно това!), та да се види от всички колко струва всяка партия. Трябва да има една въртележка на правителства с крехка подкрепа в Парламента, защото ето в такива динамични условия според мен ще се помогне за нарастване на гражданското съзнание и на политическата, на демократичната култура на "масите". Аз не мога да разбера защо някои ги е толкова страх от "политическата нестабилност", имам предвид такива като Гоце Първанов, по-скоро и по-верно, много добре разбирам защо точно такива ги е така страх от народния гняв: защото години наред безобразничат във властта, а пък им се иска народът да спи! Това е в общи линии моята прогноза и моето желание.

Иска ми се в един момент в резултат на един такъв динамичен политически живот да се стигне дотам, че повече избиратели да осъзнаят, че в партиите на традиционната десница (ДСБ особено) има най-силен, най-голям държавнически и ценностен потенциал за въздигането на България и за постигането на достойното й място в Европейския съюз. Понеже в тези партии са реформаторите на България, които всъщност, въпреки грешките и слабостите, създадоха една изцяло променена, модерна и демократична страна, част от Европейския съюз! Което, както и да го погледнем, е огромно постижение на нацията ни. А пък на това правителство, в парламентарното мнозинство на което сте и Вие, никога няма да бъде простено за опропастяването на огромните шансове за силен старт на страната ни в Европейския съюз. Факт е, че много вреди нанесе тази власт, че много реверанси направи тя на мафията, дотам, че Европа пропищя от тия исторически злоупотреби и кражби, с които ще бъде запомнено правителството Гоце-Дмитрич-Доган-Симеон.

Г-н Спасов, извинявам се, че писмото ми стана дълго, но кога ли друг път ще имам възможност да Ви кажа нещо?! Нещо важно и сериозно, нещо, което мисля, в което вярвам, и което да съм убеден, че ще бъде прочетено, ще бъде възприето или чуто - та затова май се увлякох. Като гражданин имам много неща, които имам да кажа на управляващите, и аз го правя всеки ден в блога си, на който никой от тях явно не обръща и минимално внимание. А ето че сега се възползвах от възможността да Ви кажа най-важното, за което се надявам, че ще го разберете и ще ми простите ако съм злоупотребил с търпението Ви.

Ще завърша доста необичайно и рисковано; рискът е не само да не ми отговорите, ами и да ме намразите. Но ще си го кажа, ще го направя, пък каквото и да ми коства: кучетата да ми ядат главата на мен, важното е ако мога нещо да помогна за излизане от мъртвилото, в което страната ми се намира сега, в началото на 2009 година, за жалост.

Пиша Ви в момент, в който много български избиратели като мен са на студено, като мен лично например: пестя, за да издам следващата си книга на свои разноски (като помръзна цяла зима, ето ти половината от разходите за издаване на една книга съм икономисал!). И Ви казвам, че Вие специално, като народен представител, трябва да направите нещо екстрено в тази ситуация, та да покажете, че сте от този наш мъченически и многотърпелив народ. И Ви предлагам да направите следното. Нищо че може да се оцени като скандално.

Първо, призовете лидера си Симеон да оттегли парламентарната подкрепа на правителството! Бламирайте незабавно правителството на Гоце, Дмитрич и мафията!!! Костов наскоро прикани Царя да направи това, но оня, вашият лидер, се направи на ударен и мълчи като пън. Явно щото много го е яд, че умният Костов е казал нещо, за което този пън отдавна сам трябваше да се досети и отдавна да беше направил: защото само така може да направи нещо наистина добро за България! Ето, приканвам Ви, като български гражданин и гласоподавател, призовете Симеон да бутне вредното за страната правителство!
И знайте, че с този съвет аз съвсем безкористно подтиквам царското движение да направи нещо добро, и дори да оцелее в политиката. Трябва, извинете ме, съвсем да сте си загубили разсъдъка да подкрепяте още това правителство! Но понеже не сте безумни, явно някакви други, тайни интереси и сили държат Симеон да се държи като удавник. Удавник, който даже не мърда за да спре потъването.

Този е моят апел. След седмица, на 14 януари, аз ще съм с мои ученици там, сред възмутените граждани, които ще поискат оставката на вашето правителство! Ще съм сред тълпата пред Парламента, а Вие ще сте вътре. Ако Симеон не Ви чуе и нищо не направи за тази седмица - нима не можете да му звъннете по мобилния? - тогава Ви давам лично на Вас един друг съвет: напуснете Парламента, елате при нас, протестиращите граждани, елате при младите хора, които искат оставката на вредното за страната правителство. За такава една смела и достойна постъпка, сигурен съм, имате достойнството, и вярвам, че ще го направите! Малко се иска човек да се покае за грешките и илюзиите си и да си върне изцяло честта!

Г-н Спасов, налага се, както сам разбирате, да дам гласност на това свое писмо, т.е. да го превърна в "открито", и да го публикувам в блога си. Надявам се, няма да ми се обидите, че го правя без Ваше съгласие, сигурен съм обаче, че няма да имате нищо против. Защото мислите, които ние с Вас обменяме, може да са важни и интересни и за много други български граждани, които са доста объркани и не знаят какво да мислят в тази тежка ситуация. И ние - Вие като депутат, аз пък като ангажиран гражданин, като политически мислител - имаме за дълг да им помагаме да се ориентират и да възприемат вярната позиция: тази, която е изгодна и за страната като цяло.

Желая Ви всичко добро, честита Нова година, бъдете жив и здрав и успехи! Желая Ви обаче на старта на тази решаваща година да покажете държавническо мъжество и политическа мъдрост! И да направите нещо добро, нещо съдбовно важно за България. Вие доказахте в Парламента, че сте един от малцината депутати от мнозинството, които са способни на постъпки, полезни за страната, пък макар и крайно неприятни за лидерите на управляващите. Вярвам, че и сега, в тежкия момент, ще направите верния избор!

Поздрави и почитания: Ангел Грънчаров

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

10 коментара:

Анонимен каза...

Много интересно! Все пак похвално, че Ви е писал.

Сериозно ли: Щяхте да се увлечете по Сакскобургготски през 2001 г.? Някак не мога да си го представя...

Освен това имам един друг важен въпрос: Относно монархизъм - републиканство. Прочетох го в Бесовете и страстите... особено силно изразено на онова място, където Вашия покоен дядо споменава Борис ІІІ. Но все пак си мисля, че не виждам от това, което публикувате да сте толкова запален монархист.
Издавате вестник Гражданинъ, а не Поданикъ, :-). И въобще впечатлението ми е, че не сте монархист, поне на мен не ми изглежда така.
Всъщност цялата история с връщането на Сакскобургготски в България си беше в зародиш антимонархическа.
Ясно беше какви приказки са тези за 800-те дни. Знаете ли колко хора в Западна Европа се смяха тогава, защото дори с парите от Маршал не са успели за толкова.

Знаете ли, според мен в съвременна Европа, няма голямо значение, дали формата на управление е монархия или република. Никога не съм виждал или усещал някаква огромна разлика, когато съм бил монархиите... Така, че според мен това е по-маловажно.

Лек път към София на Вас и учениците на 14.1. И успех!

Ангел Грънчаров каза...

Господине, благодаря за отклика. Наистина в блога си специално, който пиша от две години и половина, не може да си проличи моята привързаност към монархическата форма на държавата. Но аз отдавна, след 1989 година, дълги години съм писал относно предимствата на монархията пред ре(с)публиката особено в случая с България (погледнете колко калпави президенти можахме да излъчим в последните години!), а пък Симеон, каквито и кусури да има, би изглеждал добре като държавен глава, като цар, той поне е аристократ, и като цар нямаше да може да навреди толкова, колкото навреди като премиер и като политик. Аз имам една книжка, наречена УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, писана е в далечната 1995 година, в която имам цяла глава по тия въпроси около това коя форма на държавата би била най-подходяща за България не само с оглед на историческата традиция (ние от 1300 години история само в ерата на комунизма и после сме били република!), но и с оглед манталитета на самия народ. Май ще се наложи някога да публикувам и в блога откъслек от тази книга?

Анонимен каза...

Поздравления за Минчо Спасов. Депутатът трябва да общува с народа си, а не с мутрите-бизнесмени.

Анонимен каза...

С удоволствие бих прочел откъс от книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА относно оптималната държавна форма за Б-я. А 1995 не беше чак толкова отдавна. Аз май имам друго усещане за време. На мен и 1984 и дори 1970 не ми изглеждат никак далечни.

Аз по принцип съм републиканец, но споделям схаващането, че за страни като България след 1989 по силата на ред обстоятелства можеше да се помисли за някакъв вид конституционна монархия. За огромно съжаление ексмонархът с поведението си, нямащо аналог в световната история, завинаги зачеркна тази възможност в България. Изобщо ролята на Симеон в новата българска история трябва да се анализира много задълбочено, и то не толкова по отношение на настоящето и бъдещите последици, а дори повече по отношение на последиците за миналото, така да се каже. Неговите действия като представител на династията и с това на традицията влияят както напред, така и назад във времето, принуждавайки ни да преосмислим и интепретираме в нова светлина действията на Фердинанд и Борис Трети и с това цялата нова българска история. Странно защо историците и анализаторите не се задълбочават в тази тема и се правят, че не съществува или ни внушават, че действията на бивщия български цар са едва ли не нормални и разбиращи се от само себе си. А истината е, че след неговата злополучна намеса в политиката нищо в България вече не е същото. Българите искаха радикална промяна и през 2001 наистина я получиха. Тогава психологическият климат в България безвъзвратно се промени, но за съжаление не към добро.

Ангел Грънчаров каза...

Понеже възникна интерес и се поде въпроса за това коя е най-добрата за България държавна форма, та ми се наложи да припомня какво съм писал преди време по този въпрос: Коя е най-добрата за България държавна форма? То именно е откъс от книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, издадена в 2000 г.

Анонимен каза...

Сега се сетих, че вече съм чел този твой текст за държавната форма. Благодаря за линка към него. Добър анализ, съгласен съм с казаното, макар че в случая положителните страни на (конституционната) монархия са може би малко преувеличени. Между другото Б-я преди 1946 не е била класическа конституционна монархия, ролята на монарха е била по-значителна.

Дори само от чисто прагматична гледна точка предвид историята, традициите, манталитета и политическата култура за България една конституционна монархия беше наистина да е нещо, за което си струваше да се мисли след 1989. За съжаление след 2001 това е вече е неосъществимо.

Исках да добавя, че за съжаление в момента нямам достатъчно време, за да напиша няколко реда на одобрение и възхищение от две от твоите книги – ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕ БЪЛГАРСКИ, които в момента, когато пиша тези редове, се намират до компютъра на бюрото ми. Качествена философка и философско-политическа проза днес в България, а и по света е рядкост. При случай се надявам да мога да драсна един вид кратка „рецензия”. За всеки автор е важно да има обратна връзка с читателите.

Исках и да попитам дали познаваш текста на Иван Хаджийски ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА НАШИЯ НАРОД, публикуван във ФИЛОСОФСКИ ПРЕГЛЕД на Димитър Михалчев от 1938 (не неговият класически вече тритомник под същото заглавие), както и статията на Петър Мутафчиев ВЪРХУ ФИЛОСОФИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ в същото списание от 1931. И двамата са писали, разбира се, по-общирни трудове по съответните теми, но тези студии синтезират възгледите им в сбита форма и са ценни. Там има и една хубава работа на самия Михалчев ОТГДЕ СЕ ВЗЕМАТ РАЗДОРИТЕ И РАЗЦЕПЛЕНИЯТА В ПАРТИИТЕ?, която също си струва да се прочете.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря Ви за отзива за двете мои книги, това, което казвате, за мен е много важно. Ще очаквам с интерес когато можете да ми напишете по-пълно преценката си, като рецензия, и ще съм Ви много задължен!

Отдавна, като студент, съм чел Иван Хаджийски, а пък Петър Мутафчиев, за мой срам, не съм го чел; чел съм тук-там по вестиниците нещо малко от него и за него (при Явор Дачков примерно), но цялостно да го изчета все се глася, и все не намирам време. Тоя блог ми изяжда времето от две години и половина. Добре че ми напомнихте и ще потърся съответните статии...

Анонимен каза...

Грънчаров, стига си лъгал и мазал, Грънчаров! Всички знаят, че си бил пратен да учиш "научен комунизъм" в Ленинград, за да могат по-късно да те използуват. За да компрометираш името и дейността на политзатворника и истински борец против комунизма Ангел Грънчаров от Ботевград.

Не се прави на дръж ми шапката, пиле неоскубано, ами кажи защо те напсува твоя адаш от Ботевград! Защо!!!

Сигурно защото си го учил на демокрация и на правата на човека. Те в Ленинград много разбират от права на човека, нали така философе-марксист!

Unknown каза...

Здравейте г-н Грънчаров.
Първо защо да ви се разсърдя- аз също мисля, че НДСВ а и всяка друга партия трябва да стои в каква да е коалиция само до момента , когато това е полезно за България, а не за самата партия. Признавам, че като член на НДСВ аз съм много по- изкушен от вас към излизане от коалицията, защото това почти задължително ще вдигне рейтинга на партията. Личното ми мнение е, че в момента има съвпадение на този тясно-партиен интерес с националния интерес. Въпросът е- а и вие го признавате в писмото си до мен- че десните сили поради височинна болест или друго много трудно се обединяват. Там ситуацията е "много вожд, малко индианец". Борисов пък е самотен ездач, с неясен политически проект и послания, който не се знае каква трайност ще има. Благодаря ви за поканата да се "отцепя" от НДСВ и да се присъединя към вас. Но аз не искам да ставам поредния политик, който да откъсва от и без това накъсаното тяло на нормално мислещите хора у нас. И без мен има достатъчно вождове. Може би подобна стъпка би гарантирала политическото ми бъдеще, но то не е достатъчно, за да потъпча лоялността и искрената си симпатия към Царя. Бих го напуснал само когато преценя, че той не работи за България, че е мошеник. Факти в тази посока няма. 800 -те дни бяха срок в който "прословутите български трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви" - не аз-каза Царят. Беше договорил с португалците магистрала Тракия за 3 млн. лв. на километър и го оплюха, че е грабеж. Преди седмица откриха участък от околовръстното, който струва 16 млн. на км. и никой нищо не казва и не помни.
МОШЕНИК ЛИ Е ЦАРЯТ?
От 3-4 години част от политиците и медиите ни обливат с подобни внушения. Реших да поразсъждавам, по скоро да си задам няколко въпроса. Не натрапвам свои отговори, защото лесно мога да бъда набеден от л-то Яне ( а и от други ДС креатури) за пристрастен, лакей, кочияш, царедворец и др. Напротив- с риск да разочаровам Царя, ще споделя, че дори не съм монархист. Но много хора- у нас и по света, харесват Симеон и без да са монархисти нали?

Та помислих върху три неща:
1.Сделката за магистрала Тракия. Колкото повече време минава, толкова по убеден ставам, че тя бе най-добрия вариант за България и че бе провалена от интересите на родните ни пътни олигарси батко, братко и компания. Там километър бе договорен да струва 3 млн. Наскоро Станишев и Бойко откриха отсечката от околовръстното с цена 16 млн. на километър. И никой не си спомни, че в следствие на предумишления провал на сделката с португалците, предстои на Божков, Холдинг пътища и Биндер да платим за магистралата поне двойно от договореното през 2003.
2.Педиатричната болница. Нормалните хора не говорят за нероден Иванчо, но ако тя била построена, щяло да има големи комисионни. Не съм „гадач”, за да предскажа би ли се случило или не. Знам обаче със сигурност две неща- че хиляди деца гаснат и чакат за лечение в чужбина, а без деца угасва и нацията. Знам също, че лечението струва много пари. Когато е в чужбина- още по-много.
3.Имотите на Царя.
Като наследник на хора, също пострадали от национализациите, извършени от комунистическия режим (обявен със закон за престъпен), считам, че правилно бяха върнати наравно с имотите на всички други пострадали българи. Това, че е Цар не го лишава от качеството гражданин, равен на всеки от нас. Поне така се е произнесъл съдът за правата на човека в Страсбург по аналогичния казус с Гръцкия крал.
Но може би няма да ми повярвате. Ще кажете- той е в конфликт на интереси, понеже е депутат от НДСВ.
Затова да потърсим някой, на когото вярвате.
Да почнем от първия по рейтинг- кмета Борисов. Но той не крие, че харесва Царя , пък и за него ще кажете, че си е негов генерал и няма да му повярвате.
Минаваме към втория-президента. Ама на него дори децата не му вярват след като 5 години отрича, че е Гоце, а се оказа, че е.
Да пробваме вестниците. Само че най- големите от тях ги коланят пак агенти от ДС с имена на горска флора, която комисията по досиетата щедро бълва напоследък. Аз на хората от двете букви не вярвам. И вас не съветвам.
Да минем към прокуратурата. Но вече 5 пъти я сезираха и тя вече се произнесе окончателно, че няма извършени от Симеон или правителството му престъпления. Ама кой ли вярва на нашата съдебна система- ще кажат критиците. Нали ако беше свястна нямаше от чужбина да арестуват Коце Маца и да ни посочват, че президентските спонсори Стойков и Николов са за затвора.
Тогава какво ни остава- да излезем от спарената ДС-арско комунистическа атмосфера у нас и да подишаме европейски въздух. Стигаме до ОЛАФ – единствената институция, която не се посвени да назовава нещата с истинските имена и да посочи мошениците всред нас. Хората са обективни и си вършат работата безстрашно, въпреки, че президента ги заплаши с ДАНС.
Излиза че ОЛАФ са - може би не идеални - но най- доброто , с което разполагаме. Да видим кому вярват те - до кого се допитват у нас. И ще видим, че единствения политик, който шефа на ОЛАФ посети „да си свери часовника” беше Симеон.
Ако ние българите не се движим в същия часови пояс, рискуваме да останем в орбитата на КГБ-ДС- поне два меридияна назад.

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров аз също съм чела вашата книга. Хареса ми. Има едно нещо с което не съм съгласна и това е коментара за г-н Сакскуборгготски. Аз харесвам царя, бих искала повече политици да имат неговото държание - по-малко да говорят, когато кажат нещо да е смисленно, уравновесени, да не се самозабравят и да знаят че не са вечни. Това което показва на политическата сцена царят ми допада. Гласувах за него и пак ще повторя, защото сега най-вече България има нужда от политици като него и тези които са около него, като г-н Спасов например. Искам нещо да ви припомня - говорите прекрасни неща за бащата на царя. Добре така си и , но нима този баща не е бил пример за сина си, нали той го е възпитавал. Вие сам знаете много добре, колко е важна семейната среда и възпитанието от родителите и примера който децата вземат от семейството си. Не забравяме да споменем и коя личност е майката на Симеон - жена достойна за преклонение. Ето тук според мен си противоречите. Каквито родителите такива и децата. Щом Борис е бил личност достойна за подръжание, то и Симеон върви достойно по този път. Дано всяко дете у нас да има един такъв достоен родител и пример за подръжание.