Не са ни проблем "политиците" изобщо, а са ни проблем калпавите, негодните, безскрупулните и безсъвестните политици

По повод публикацията Години наред живеем на дъното, живеем в страната на мафията, беззаконието и амнезията един разлютен на "политиците" гражданин написа ето това:

Stefan каза: Хммм, че има манипулация - има, ама май и от двете страни - защо нещо не си спомням кой от опозицията води тази тежка битка, за която споменавате? Хората ги молеха от години да се обединят и да спрат да ни правят за резил пред цял свят, вместо това те си направиха роднински партийки, сакън да не изпуснат кокала. И на тях сега да се уповаваме?

Аз лично за себе си съм решил - ще подкрепя всеки, които може да ми гарантира, че ще намали броя на депутатите наполовина (120), ще промени избирателния закон за да може хората да контролират избранниците си, ще намали броя на министерствата. От парламентарно представените сили май не мога да го очаквам...

Няма как, съжалих го (яката се е оплел иначе, няма спор!) и му отвърнах на този Стефан ето това:

Ех, Стефане, Стефане... говориш наизуст, пък и не си даваш сметка какво изобщо казваш. За тия 20 години в България станаха, въпреки всичко, огромни промени, България вече е съвсем друга - и всички тия промени бяха извършени от неколцина решителни политици и държавници, и то все от една партия, СДС. Сега реформаторите на България от някогашното СДС са в ДСБ; защо излязоха от СДС е друга тема, но причините съвсем не са тия, дето си мислиш. Ако те вълнува този въпрос, порови се в блога ми и ще разбереш, много съм писал по него.

Станаха обаче за тия 20 години на промени и много безобразия, много неща можеха да станат съвсем иначе, други станаха половинчато, трети изобщо не станаха, а трябваше - и това се дължи на постоянната съпротива други политици, които през тия години сякаш се чувстваха длъжни да вредят; и това са политици предимно от една партия, БСП. А пък напоследък към тази вредна и крадлива компания, която гледа да работи не за България, а главно за себе си, се присъединиха и НДСВ, а открай време там си е и ДПС.

Та затова да се говори така наедро като тебе, "политиците това", "политиците онова", веднага възниква неизбежния въпрос: чакай малко, за кои политици говориш, кажи конкретно, недей така дрънка общи приказки?! Знаеш ли какво, драги ми Стефане, у нас всички си мислят, че много разбират от политика, и всеки ръси претенциозни, нетърпящи никакво възражение или пък съмнение "компетентни мнения". Ала в тази гълчава, за жалост, са малко по-трезвите и разумни гласове на хора, които при това, няма как, не са чак толкова гласовити, та по тази причина никой не ги и чува: у нас за жалост слушат кресльовците, най-гласовитите, не обаче и разумните.

А пък когато човек казва нещо, трябва да го е обмислил, иначе се излага. Както ти правиш сега. Мога пункт по пункт да ти кажа къде ти е грешката, ама дали ще ме чуеш се съмнявам. А аз имам претенцията да се занимавам по-професионално с политически анализи, едно че съм философ и социолог по образование, друго че открай време мисля по тия нелеки проблеми.

Ето, давам ти само един пример, казваш, ще подкрепиш оная партия, която предложи депутатите да станат 120; явно с оглед да икономисаме някои и друг лев, нали така?! Дай да се замислим до какво ще доведе това, и дали до нещо добро ще доведе?

Ние, първо, ако опрем до това да икономисваме от издръжката на Парламента, майка ни жална: защото ако една страна не може да издържа основният орган, "мозъкът" или "главата" на демокрацията й, то тази нация и този народ явно хептен са я закъсали. Ние обаче не се стремим към това винаги едва да свързваме двата края и да пестим от такива неща, ами ние, предполагам ще се съгласиш, искаме най-после да заживеем доволно, заможно, да просперираме, да се отървем завинаги от бедността, нали така? Я помисли сега дали на гражданите на богати страни като САЩ, Англия, Франция или Германия, или една малка Холандия или Дания примерно, дали на гражданите на тия страни някога ще им хрумне да икономисват, като намаляват бройката на депутатите си?

Или, как мислиш, вълнува ли ги датчаните примерно въпроса за това как да пестят от парно, от дърва и от ток, като се отопляват само в една стая, както правим мнозинството от българите в тази трета кошмарно студена, както се очертава, зима, трета след Лукановата и Виденовата?! Не, тамишните граждани не мислят за такива глупости и дреболии, примерно как ще си нахранят децата и дали могат да им купят бананче, а мислят за съвсем други, много по-важни неща. Значи и ние ако искаме да станем като тях трябва да се замислим за нещо съвсем друго, а не за това как да вързваме двата края; трябва най-после да се замислим за онова, от което зависи как да станем по-богати, как да предстанем да сме такива бедняци и мизерници, нали така? А ето че твоето мислене предпоставя, че ние си втълпяваме и сякаш сме настроени да се възприемаме като завинаги обречени да не се разделяме с бедността, щом като искаме депутатите ни да станат 120? А що да не станат и 12, Стефане, тогава ще е хептен рахат, още по-скромна ще е издръжката им, нали? Ами ако пък дадем цялата власт на един човек само, тогава хептен ще рахатясаме и икономисаме, така ли си мислиш?! Горко ти ако си мислиш така и точно това...

Защото демокрацията, Стефане, е съвсем друго нещо. Ако се позамислиш, ти вероятно ще откриеш, че е много по-важно депутатите да са, напротив, още повече, защото тогава има шанс да работят повече, знаеш ли защо? Ще ти кажа, ето защо.

Сега, да речем, един депутат се избира средно с 20 000 гласа, такива гласове като моя и като твоя. Този, който е спечелил, е спечелил с толкова гласове, като прибавиш към тях гласовете на ония кандидати, които са загубили изборите, значи, да примем, че един депутат се пада на едно градче от около 50 000 избиратели. Много ли е или е малко това? Аз ще ти кажа, много е, понеже такива "градчета" у нас съвсем не са много, а значи избирателните райони у нас, ако бяха не по области, а по депутатски места, т.е. ако бяха 240, тогава в един район представи си колко селца щяха да се включват на някои места, каква територия щеше да обхваща един район! Пита се, как тогава избирателите да контролират избраника си, след като при такъв голям район някои изобщо няма и да го видят, и да го знаят, пък и той няма да може да ги види?!

Ето че твоята мисъл за контрол на избраниците ни от избирателите, която аз изцяло подкрепям, се намира в пряка зависимост от това колко са избирателните райони, колко избиратели са в един район и пр. Ако увеличим бройката на районите и на депутатите, тогава се засилва вероятността ние, избирателите, да можем да ги държим по-изкъсо, помисли малко; ето, оказва се, че нещата стоят точно обратното на това както ти си представяше. Вярно, че в един момент може прекалено много да са депутатите ако ги увеличаваме по тази логика, но трябва да се има предвид, че в Атина, където демокрацията е възникнала, в Народното събрание (то и самата дума показва това) са влизали всички пълнолетни и свободнородени мъже, целият народ, там избори не е имало - що атиняните не са правили опити да пестят от депутати?!

В сегашните демокрации, които са представителни, избирателите упълномощават някой да ги представлява, значи той ще ги представлява по-добре само ако го държат изкъсо, под контрол, ако всеки ден го питат какво е правил и защо го е правил, ако постоянно го критикуват и недоволстват, нали така? А сега ми кажи ти кога за последно се среща с твоя избраник? Знаеш ли го изобщо, поне името му знаеш ли го? А пък представи си че е избран друг е не този, за който си гласувал - но той пак е твой депутат след като е избран, ти ходиш ли да го контролираш? Ето какво се оказва, какво произлиза от предложението ти да си намалим броя на депутатите: ти сякаш искаш да се бетонира това статукво, т.е. никога обикновеният избирател да не може да види и да контролира избраника си, т.е. работиш срещу собствения си интерес!

Това е, да спра, че стана дълго. Много може да се говори, ала и трябва малце от малце да се мисли когато човек казва нещо. Аз усещам, че ти, Стефане, имаш хубави подбуди, ала се изхвърли да кажеш една недомислица, която се оказа просто глупост. Е, ако си схванал, че така не бива да се говори, ще има полза, че си изпотроших най-ценното за пишещ човек като мен сутрешно време да ти отговарям писмено. Бъди жив и здрав и знай, че за нас, разумните човешки същества, душевното здраве зависи и от това доколко изобщо използваме ума и душата си...

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo