По случайност днес, в един и същ ден двама президенти, Вацлав Хавел и Гоце Първанов, са публикували свои статии. Разликите, разбира се, започват от ранга на изданията. Статията на Хавел е в “Ню Йорк Таймс”. Никога не съм бил фен на левичарския и “политкоректен” NYT, но той е вестник със световно реноме. Трибуна за нашенския Гошо, разбира се, е подведомствената му лакейска туба на агента Тошо.А разликите в темите на президентските публицистични ангажименти, в интелектуалния и моралния ръст на двамата автори личат от текста на Хавел, който следва по-долу (не се съмнявам, че Иво и колегите са го чели, но тук го цитирам само като илюстрация на тезата си.)
А тя е, че разликата между Хавел и Гоце като публицисти, политици и морални авторитети е точно такава, каквато е разликата между Прага и Сирищник. Но май не съм съвсем точен, тъй като и в този случай нещо се сравнява с нещо; не, разликата е като между пражкия Храд и непостроен кенеф в Сирищник!
Тирани
Представете си избори, резултатите от които са предварително известни, а много кандидати са дисквалифицирани. Всеки вот, претендиращ за демократичен и проведен по този начин, би бил сметнат за фарс. Сега Общото събрание на ООН се включи в подобен “избор”, като гласува за запълване на свободните места в 47-членния Съвет за правата на човека.
Само 20 държави се състезават за 18 свободни места. Те са разпределени между петте континента, като три представиха толкова кандидати, колкото е общият брой на местата. Това премахна възможността за избор на най-добрите защитници на човешките права, които всеки регион може да предложи.
Правителствата, изглежда, са забравили задължението си, което поеха само преди 3 години - да създадат организация, способна да защитава жертвите и да се изправи срещу нарушенията на човешките права независимо къде се случват.
Явно сега принципите са отстъпили място на целесъобразността. Правителствата подновиха търговията с гласове за членството в различни други органи на ООН, поставяйки политическите съображения над човешките права. Липсата на конкуренция навежда на мисълта, че държавите, загрижени за човешките права, просто не са загрижени достатъчно. Латинска Америка, регион с благоденстващи демокрации, позволи на Куба да се опита да поднови членството си. Азиатските страни безусловно подкрепиха петте кандидатки, съревноваващи се за петте места на континента - сред тях са Китай и Саудитска Арабия.Дори и където е гарантирана, конкуренцията е минимална. В Източна Европа - която по правилата на ООН включва всички страни отвъд бившата желязна завеса, в това число и моята родина Чехия - страните, състезаващи се за преизбиране, са Азербайджан и Русия, където положението с човешките права се колебае между “съмнително” и “окаяно”. Само Унгария излезе напред, за да се състезава за двете места на региона. Нежеланието на източноевропейските страни да покажат лидерство пред нарушителите на човешките права не вдъхва никакво доверие.
Подобно на гражданите на Азербайджан, Китай, Куба, Русия и Саудитска Арабия аз знам какво е да живееш в страна, в която държавата контролира обществения дебат, потиска опозицията и силно ограничава свободата на изразяване. Заради това съм двойно обезпокоен да видя готовността на държавите от Азия и Латинска Америка и Азия да седнат и да наблюдават как съветът продължава да губи благонадеждност и авторитет.
Активисти и журналисти в Азербайджан и Куба вече апелираха към международната общност да не избира техните държави в Съвета за човешките права. Държавите носят отговорност за човешките права и съветът не може да остане безразличен. Държавите трябва да изразят солидарност с жертвите на посегателствата върху човешките права и да върнат съвета в правия път, просто като откажат да гласуват за страни - нарушителки на човешките права, в този срамен и нагласен избор.
Вацлав Хавел
(Коментар на Стамбо, виж коментарите)
6 коментара:
Аз не харесвам Хавел. Намирам го за краен, недиалогичен, прекалено радикален, с остарели виждания, безотговорен към екологията. Но той е ЛИЧНОСТ, голям политик, харесван или не. В чешки мащаб е това, което за ФДР и Рейгън в САЩ. Големи президенти, макар не всеки да ги харесва.
Първанов е малък човек, малък президент. Той е успешен, кара два мандата, хората го харесват, но един ден ще се обърнат назад и ще се запитат "Кой беше този човек?"
Първанов е толкова безличен, че нищо чудно след години за него да се пише това: "Първанов е дребен и ретрограден политически играч, интригант и шмекер от епохата на големия български държавник Иван Костов".
О, г-н Грънчаров, не съм Ви много голям фен след онези глупости, които наговорихте по мой адрес, вкл. това, че съм бил наричал Станишев гальовно "Сергейчо с моторчето" (не е гальовно, а е иронично-саркастично) и на възраженията ми срещу които не отговорихте (следих около 2-3 седмици, след това не знам), но тази статия за Хавел и Първанов ми попадна случайно тази сутрин и съм длъжен да Ви поздравя за нея!
Аз за така наречения президент на тази така наречена държава съм писал много, ако се интересувате какво съм казвал, ще го изровя и ще го пейстна.
Приятен ден!
Оууу!
Какъв гост, любимецът на форумците.
Г-н Кабакчиев, за жалост не аз съм авторът на тази статия, тя е написана от друг човек, а аз само съм я препечатал.
Не ми се чете повече за Гоце, преситен съм, повръща ми се като се сетя за тоя, така че благодаря Ви за предложението да пейстнете свои размисли за Гоце, но нняма да се възползвам да ги чета, щото имам невроза по отношение на тоя специално; пък и напоследък имам проблеми със сърцето, та ме е страх да чета неща, писани за Гоце, щото може да ме вкарат в гроба...
Публикуване на коментар