За размисъл на небезразличния спрямо бъдещето на България избирател

(Как допуснахме такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?)

Преди време излязох с инициатива, която нарекох Проект за реформа на българската демокрация. Апелирах и други загрижени и мислещи хора (политици, блогъри, европейски мислещи журналисти, интелектуалци и пр.) да подкрепят инициативата и заедно да потърсим спасителните решения. Откликнаха, за жалост, само неколцина, а останалите, особено "най-елитните", предпочетоха надуто да си замълчат, правейки се на ударени. У нас, за жалост, е станало така, че българи да подкрепят българин, и то особено когато той се е захванал с нещо най-значимо и неблагодарно, е изключено. Обикновено го “насърчават” така: откажи се, тая няма да стане!

Затова в един момент реших сам да напиша своите отговори на повдигнатите от мен съдбовни въпроси, и при това да ги изложа под формата на тези. Сега започвам да изпълнявам обещанието си, като ще отговоря на първия въпрос, а именно на въпроса:

Защо младата българска демокрация изпадна в такава ценностна дезориентация и криза, как стигнахме до този провал във функционирането на демокрацията ни?

● Факторите за случилото се през последните години би трябвало да се разделят на два рода: обективни и субективни, т.е. зависещи от “историческите обстоятелства” или пък определящи се от незрялостта на т.н. човешки фактор;

● У нас липсва демократично съзнание и култура у най-широки слоеве на нацията; липсва (или е жестоко прекъсната от комунизма) една демократична традиция, която единствена може да култивира ония демократични ценности, благодарение на които човешките същества съзнателно и убедено приемат не само рисковете, но и огромните предимства на свободния, на личностно определяния и на индивидуално отговорния живот, т.е. на живота в условията на свобода и на демокрация;

● Дефектите на съзнанието, унаследени от близо 50-годишната брутална и жестока експанзия на комунизма, проповядващ напълно отровни и безпочвени илюзии, не могат да бъдат преодолени за толкова кратък срок, напротив, те ще действат още дълго време, като при всеки благоприятен случай ще стават основа и почва за разпространение на апатия, на чувство за обърканост, за граждански безотговорно поведение, за безпочвени надежди държавата да решава проблемите на индивида и пр.;

● По тези причини масово се очакваше демокрацията в най-кратко време да бъде “осребрена”, и то поголовно; сиреч благоденствието, просперитетът да бъдат милостиво разпределени поравно и на всички; когато благоденствието подмина най-широки слоеве, мнозина се почувстваха излъгани и на това основание обявиха демокрацията за “вредна”, “социално несправедлива”, “порочна”; това даде импулс за възраждане на левите лъжи и спекулации, спрямо които големи слоеве отново се оказаха твърде податливи;

● Огромни слоеве от нацията се оказаха подозрителни спрямо толкова възвишената ценност на свободата, което означава, че в предишния период, този на автентичния комунизъм и на първоначалната демократична еуфория, материализмът си остана непоклатим сред най-широките народни слоеве; у нас изглежда импулсите на стомаха винаги са били предпочитани пред копнежите на сърцето;

● Смяната на геостратегическата ориентация на страната, откъсването й от орбитата на Русия и присъединяването й към света на западните демокрации, осъществено от правителството на И.Костов, активизира всички реакционни, проруски, славянофилски, ченгесарски и пр. сили, които създадоха една шарена като циганска торба коалиция, в която влязоха не само “бившите” комунисти, но също и комуноидните “мутро-капиталисти”, не само ченгетата от турския етнос, но дори и привърженици на държания под контрола на ченгетата бивш монарх;

● Тази коалиция поде яростна кампания по тоталното дискредитиране и оплюване на демократичните сили и на техните лидери, та да бъде по този начин направено всичко за дискредитирането на идеите за западна демокрация, за човешко достойнство, за свободен живот; силен импулс, засилващ тази линия на поведение, се оказа настаняването в Кремъл на авторитариста от КГБ Путин, което показва, че нашите ретроградни сили са директно зависими и насочвани от путинска Русия;

● Пръв пробив на установилото се демократично статукво (двуполюсна и функционираща въпреки всички недостатъци демократична политическа система) осъществи активизираният от службите бивш монарх, който като таран проби кораба на младата българска демокрация; при което този кораб започна да потъва, заседна в коварни плитчини, откъдето пък беше щурмуван от цялата пиратско-бандитска напаст – за да бъде подложен на невиждан грабеж и на пълно опоскване;

● Победата на Симеон Карточников, т.е. вземането на властта от преоблечени като монархисти мутро-ченгета, създаде благоприятни условия за удържането на историческа победа на комунистическата мафия: на президентския пост със сложна игричка беше сложено лице, беззаветно предано на СССР, на таварищ Путин, антинатовски и проазитски настроено, именно беше сложено лицето Георги Първанов, което, както се оказа по-късно, е било не друго, а просто агент Гоце от българската ДС, директно подчинена на съветско-руското КГБ;

● Като манна небесна за тази властваща ченгесарска напаст беше започналият икономически подем, който се дължеше на оздравяването, на поставянето на икономиката върху пазарни основи чрез най-тежки реформи, осъществени от правителството на Костов; икономическият растеж беше използван за постигане на разцвет на корупцията, доведе също до битки за преразпределяне на влияние върху властта сред престъпните групировки (показните убийства на различните босове на мафията), до беззаконие и блокиране на правораздавателната система и пр.;

● Властващият след 2001 г. елит възприе за свой “modus vivendi”, в съответствие с отколешния български обичай, всевъзможните злоупотреби с власт и с държавни средства, търгуването с постове, корупция, нечестното обогатяване благодарение на връзките с управляващите, отделянето на комисионни за партийните каси, директните връзки и покровителстването на бандитите, държащи наркоканалите, каналите за търговия с оръжие и с плът, разгул и разцвет на мафията, срастването на властта с мафията и пр.;

● Възникна олигархична политическа структура, при която едно малцинство, забогатяло от злоупотреби с държавни средства, завладя всички лостове на икономическия, политически, медиен, обществен, дори “културен” живот; начело на олигархичната структура застанаха вождовете на бандитските кланове, представени във властта, също тайните служби, неуморно работещи в общите далавери с руските олигарси и пр.;

● В тази неблагоприятна обстановка България въпреки всичко беше приета в Европейския съюз, а преди това в НАТО, което може да бъде оценено като жест от страна на Запада за запазване на България за западната сфера на влияние; приеха ни само и само управляващата мафия да не ни хвърли в прегръдките на руската мечка; този ход на Запада крайно обърка сметките на подчинения на Москва продажен елит, на който оттук-нататък Москва спусна задачата да направи всичко, за да провали колкото се може по-скоро членството на страната в ЕС;

● По изпълнението на тази задача от “Големия руски брат” нашите управляващи вече могат да се похвалят със значителни “постижения”, а именно превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС и НАТО, финансови и морални санкции от страна на ЕК, разпалване на антиевропейски настроения сред широки слоеве на българското общество, създаването около България на образа на бандитска страна, която няма нищо общо с духа и ценностите на европейската демократична и правова общност, сключването в противоречие с общата европейска политика на газови, атомно-енергийни и нефтопреносни споразумения с Путин и пр.;

● В същото време в средите на десните демократични сили, призвани да защитят постиженията и ценностите на демокрацията, се развиха крайно негативни процеси, дължащи се както на обективни фактори (описаните по-горе недемократични настроения сред мнозинството и поемането му под контрола на манипулативните, подчинени на властта медии), така и на грешки сред ръководството на тогавашното СДС;

● В СДС още преди 2001 г., но особено след връщането и грабването на властта от Симеон Карточников, се образува твърде мощен клиентелистки слой от облагодетелствали се от властта и кариеристично настроени властолюбци, които още в 2000 година успяха да бламират лидера на СДС Иван Костов (на конференцията, когато залата ръкопляскаше на речта на Костов срещу клиентелизма, а пък после същата тази зала чрез манипулация избра лидерите на клиентелистите в ръководството на СДС!), а след 2001 година се опитаха да направят всичко възможно, за да се наврат и да станат съдружници в грабежите на руско-симеоно-комунистическите богатири;

● За да се съхрани и онова малко, което беше останало от предишните мощни демократични сили, и което подкрепяше каузата на демокрацията по съвсем идеални подбуди и за доброто на България, групата около Костов беше принудена да напусне клиентелисткото СДС и да основе партията “Демократи за силна България”; този ход на Костов не беше разбран от една част от привържениците на каузата на автентичната демокрация, поради което те останаха в СДС, а пък демократичният (десният) избирател беше поставен в нелека ситуация;

● Въпреки слабостта на автентичните привърженици на демократичната и дясна кауза, ДСБ направи максимално възможното в крайно неблагоприятните условия за да бъде съхранена проевропейската ориентация на държавата; мафията на власт намери своя безкомпромисен критик и най-принципна опозиция в лицето на ДСБ и на части от СДС; без тия автентични демократи в Парламента България отдавна да беше станала точно умалено копие на путинска Русия;

● Българската демокрация в момента е жестоко наранена, поставена на колене, унижавана от един арогантен пропутински управляващ елит, но въпреки всичко не е победена, а реваншът й е възможен и наложителен; особено като се вземе предвид, че младата българска демокрация има за свои мощни съюзници Европейският съюз, САЩ и НАТО, които на никаква цена не биха допуснали връщането на страната в ретроградната руско-средноазиатска орбита.

Добави в Svejo