Въведение към темата “Жизнени стратегии: моят личен проект за бъдещето”
Покрай темата за личността неизбежно се стига до една друга тема, по която отдавна съм работил, изследвал, преподавал и пр. Ето сега стигам до един такъв момент: искам да изложа писмено някои резултати.
Темата според мен е много важна. И аз даже са замислям дали тя някак си не обобщава всичко, с което съм се занимавал дотук, в годините, и като автор, като психолог и философ в книгите, в статиите си и т.н., в преподавателската си работа, във всичко, което съм правил; в някакъв смисъл тази тема увенчава всичко онова, което съм правил дотук, което съм работил. И в тази връзка се питам дали – май нататък отиват нещата – дали да не напиша една книга, с едно такова примерно заглавие: “Жизнени стратегии”, и с подзаглавие “Как да си изработя свой личен проект за бъдещето?”.
Аз наскоро поставих тази тема на мои ученици и знаете ли, те сякаш разбраха колко е важно за тях да се замислят за тия неща, понеже те се намират в зората на свободния живот, на истинския живот – безброй безпокойства ги терзаят, чувстват неувереност, неопитност, несигурност, а неизвестността плаши. Защото ето, изведнъж стъпваш и тръгваш, както малкото дете, на собствените си крака. Това е все едно за втори път да проходиш, но този път да проходиш в самостоятелния, в свободния живот; да усетиш твърдостта на почвата, да се овладееш от собствената си сила, чувстваш твърдостта на краката си и т.н.
Та значи тази тема – “Жизнени стратегии: как да си създам свой личен проект за бъдещето?” – си струва усилието да се покори. Аз съм писал вече книга по сходни проблеми, тя се нарича “Преследване на времето”, с подзаглавие “Изкуството на свободата”; но там нещата са поставени в един чисто философски, не толкова практически, план. След това написах една друга книга, “Тайнството на живота” (Въведение в практическата философия), където се постарах да изразя основните положения на една практическа философия на живота изобщо. Там обаче нивото пак е чисто философско, дори теоретично, понеже съвсем не съм привърженик на това да давам някакви конкретни предписания. Защото смятам, че като се опишат и представят някои основни неща, водещи идеи, фундаментални идеи, които съдържат в себе си един духовен подтик, една ценностна предпоставка, тогава личността трябва да бъде оставена сама да избере. Не можеш, нямаш право да предписваш някому по-конкретните стъпки относно въпроси като този: “Какво трябва да правя?”, “Какъв е моя личен проект?” и пр., както примерно, си позволяват да пишат американските практически психолози.
Те например не се смущават постоянно да дават съвети и рецепти, първо, второ, трето, четвърто и пр., прави това, прави онова и пр. Приличат ми на ония нахални идиоти, “астролозите”, по-скоро “ясновидците”, които ти казват какво ще ти се случи, пък ти, като разбереш това, разбира се, вече лесно може да натаманиш резултата според “предсказанията” им. Само дето при американските психолози нещата са проецирани към бъдещето, уж неизвестно, но, представете си, съвсем програмируемо, и при това еднозначно, някак си унифицирано. Абе отвратителна е тази атмосфера, подклаждането на такива очаквания, че всичко може в живота ни да бъде логатмизирано, алгоритмизирано и пр.
И най-вече нивото е отчайващо ниско, имам предвид нивото на т.н. “масова култура”, масовата конфекционна (конфекцизирана) психология. Пишат се такива учебници и помагала по теми като “Как да стана богат?”, “Как да стана човек?”, не знам какво още, “Как да спечеля много пари?!”, “Как да стана напълно щастлив?” и прочие глупости. Но “народът” сякаш ги чете тия неща, защото, наистина, от една страна това са много важни, човешки, екзистенциални въпроси и безпокойства. Ала главното, което никога не трябва да бъде забравяно, е: трябва да бъдеш оставен сам да избираш, сам да решаваш, сам да изработиш своята жизнена стратегия. Не може друг да я изработи вместо теб, не може да се възползваш от някаква типова, типизирана стратегия, защото всичко това е много лично. Та ние не сме еднакви, как тогава да има общи предписания?! А и да има, те не работят, няма как да проработят, понеже няма и не може да има готови общи рецепти, разбирате ли ме?
Всичко в тия “човешки неща” е уникално, всичко трябва ти самият, според своя собствен личностен потенциал, да го измислиш, създадеш, изобретиш и т.н. От тази гледна точка явно се налага да започна нова своя книга; аз, впрочем, не съм спирал да работя по нея, да я мисля и пиша, а сега напоследък имам особено много материал, идеи, хрумвания, иновативни проблясъци даже.
Обаче не искам да стане голяма, обемна книга, тежка книга, с много страници. Искам да бъде пределно кратка, синтезирана, да може всеки човек да я ползва и да я чете с полза за себе си. И, разбира се, пак следва да се предпазя от даването на готови предписания, защото уважавам свободата на личността. Затова и няма да давам никакви съвети, рецепти, “чалъми” за това как да правиш това и онова и т.н. Само ще се старая да провокирам съзнанието и усещането за ситуацията, за условията, в които личността, като се овладее от някакви идеи, ценности, настроения бих казал даже, тогава на тази основа да може да почувства силата си – и сама да пристъпи към търсене на изход. Защото всичко тук е уникално, и защото всеки себе си познава най-добре: всеки човек е уникално същество, е индивидуалност. Ако точно това не се отчете и ако започнем да предлагаме най-общи предписания и рецепти, тогава резултатът ще е ужасен, пък и ще е напълно неадекватен спрямо задачата и целта, която сме си поставили. Тогава всичко ще стане глупаво, безсмислено, дезактивиращо, неуместно.
Та започвам да мисля и да пиша; казах също, че предложих на моите ученици заедно да работим и да търсим, понеже те, така или иначе, много ми сътрудничат – даже и съвсем да не си дават сметка за това. Разговорите с тях за мен винаги са много стимулиращи и подтикващи ме към нови търсения, към нов поглед на проблемите.
Затова, впрочем, като ме запитат къде се намира моя Център за развитие на личността, аз отговарям: ами където съм аз, там е и моят Център! И където са моите сътрудници, привърженици, приятели, с които години наред заедно сме работили, търсили, изследвали всички тия твърде сложни проблеми на човека и на личността, на нейната свобода и на пътя на свободния човек. Сътрудниците на Центъра обаче работят на различни места, те са преподаватели, научни работници, хора на философията, на изкуството и пр. Центърът само, така да се каже, координира и кооперира усилията ни и изследователските ни намерения. Такава една мобилна структура много ни помага, срещаме се редовно, обсъждаме всички проблеми съвсем свободно, правим най-разгорещени дискусии, най-различни инициативи сме предприемали (например в София създадохме психоаналитичен кабинет, водили сме групи за психотренинг, курсове, консултации и пр.)
Имаме доста планове и амбиции, усещаме, че времето за много от тях вече иде, понеже ние, както обикновено става, изпреварихме развоя на нещата, един вид бяхме доста подранили пилета. Но поне най-вече доста неща написахме, и аз, и мои сътрудници и приятели с обща изследователска нагласа. Ето, сега, съвсем скоро, ще излезе, например, една книга на моя приятел Алесиан Пацев – върху проблеми на източната философия и психология.
Все повече се убеждавам (впрочем, напоследък написах и издадох две книги за българската национална психология), че сега вече следва да се насоча тъкмо към проблемите на индивидуалната психология. Индивидуалните ценности, ценностният фундамент на отделно взетата личност, свободният избор на съдба и бъдеще, и т.н. са нещо безкрайно важно, но толкова повече пренебрегвано и подценявано.
Да се укрепи личността, да се открият нейните ценностни устои – това е най-важното за настоящия момент, в съвременността ни. Ако подпомагаме личностното, ако го насърчаваме в себе си и у другите около нас, ако го подсилваме, в резултат неумолимо ще дойде желаната промяна на всичко останало. На всичко онова, което мечтаем да се случи в България: просперитет, демокрация, задоволство от живота и пр. Тук е разковничето. От личността трябва да се тръгне – за да предизвикаме така потребния поврат в живота ни…
Покрай темата за личността неизбежно се стига до една друга тема, по която отдавна съм работил, изследвал, преподавал и пр. Ето сега стигам до един такъв момент: искам да изложа писмено някои резултати.
Темата според мен е много важна. И аз даже са замислям дали тя някак си не обобщава всичко, с което съм се занимавал дотук, в годините, и като автор, като психолог и философ в книгите, в статиите си и т.н., в преподавателската си работа, във всичко, което съм правил; в някакъв смисъл тази тема увенчава всичко онова, което съм правил дотук, което съм работил. И в тази връзка се питам дали – май нататък отиват нещата – дали да не напиша една книга, с едно такова примерно заглавие: “Жизнени стратегии”, и с подзаглавие “Как да си изработя свой личен проект за бъдещето?”.
Аз наскоро поставих тази тема на мои ученици и знаете ли, те сякаш разбраха колко е важно за тях да се замислят за тия неща, понеже те се намират в зората на свободния живот, на истинския живот – безброй безпокойства ги терзаят, чувстват неувереност, неопитност, несигурност, а неизвестността плаши. Защото ето, изведнъж стъпваш и тръгваш, както малкото дете, на собствените си крака. Това е все едно за втори път да проходиш, но този път да проходиш в самостоятелния, в свободния живот; да усетиш твърдостта на почвата, да се овладееш от собствената си сила, чувстваш твърдостта на краката си и т.н.
Та значи тази тема – “Жизнени стратегии: как да си създам свой личен проект за бъдещето?” – си струва усилието да се покори. Аз съм писал вече книга по сходни проблеми, тя се нарича “Преследване на времето”, с подзаглавие “Изкуството на свободата”; но там нещата са поставени в един чисто философски, не толкова практически, план. След това написах една друга книга, “Тайнството на живота” (Въведение в практическата философия), където се постарах да изразя основните положения на една практическа философия на живота изобщо. Там обаче нивото пак е чисто философско, дори теоретично, понеже съвсем не съм привърженик на това да давам някакви конкретни предписания. Защото смятам, че като се опишат и представят някои основни неща, водещи идеи, фундаментални идеи, които съдържат в себе си един духовен подтик, една ценностна предпоставка, тогава личността трябва да бъде оставена сама да избере. Не можеш, нямаш право да предписваш някому по-конкретните стъпки относно въпроси като този: “Какво трябва да правя?”, “Какъв е моя личен проект?” и пр., както примерно, си позволяват да пишат американските практически психолози.
Те например не се смущават постоянно да дават съвети и рецепти, първо, второ, трето, четвърто и пр., прави това, прави онова и пр. Приличат ми на ония нахални идиоти, “астролозите”, по-скоро “ясновидците”, които ти казват какво ще ти се случи, пък ти, като разбереш това, разбира се, вече лесно може да натаманиш резултата според “предсказанията” им. Само дето при американските психолози нещата са проецирани към бъдещето, уж неизвестно, но, представете си, съвсем програмируемо, и при това еднозначно, някак си унифицирано. Абе отвратителна е тази атмосфера, подклаждането на такива очаквания, че всичко може в живота ни да бъде логатмизирано, алгоритмизирано и пр.
И най-вече нивото е отчайващо ниско, имам предвид нивото на т.н. “масова култура”, масовата конфекционна (конфекцизирана) психология. Пишат се такива учебници и помагала по теми като “Как да стана богат?”, “Как да стана човек?”, не знам какво още, “Как да спечеля много пари?!”, “Как да стана напълно щастлив?” и прочие глупости. Но “народът” сякаш ги чете тия неща, защото, наистина, от една страна това са много важни, човешки, екзистенциални въпроси и безпокойства. Ала главното, което никога не трябва да бъде забравяно, е: трябва да бъдеш оставен сам да избираш, сам да решаваш, сам да изработиш своята жизнена стратегия. Не може друг да я изработи вместо теб, не може да се възползваш от някаква типова, типизирана стратегия, защото всичко това е много лично. Та ние не сме еднакви, как тогава да има общи предписания?! А и да има, те не работят, няма как да проработят, понеже няма и не може да има готови общи рецепти, разбирате ли ме?
Всичко в тия “човешки неща” е уникално, всичко трябва ти самият, според своя собствен личностен потенциал, да го измислиш, създадеш, изобретиш и т.н. От тази гледна точка явно се налага да започна нова своя книга; аз, впрочем, не съм спирал да работя по нея, да я мисля и пиша, а сега напоследък имам особено много материал, идеи, хрумвания, иновативни проблясъци даже.
Обаче не искам да стане голяма, обемна книга, тежка книга, с много страници. Искам да бъде пределно кратка, синтезирана, да може всеки човек да я ползва и да я чете с полза за себе си. И, разбира се, пак следва да се предпазя от даването на готови предписания, защото уважавам свободата на личността. Затова и няма да давам никакви съвети, рецепти, “чалъми” за това как да правиш това и онова и т.н. Само ще се старая да провокирам съзнанието и усещането за ситуацията, за условията, в които личността, като се овладее от някакви идеи, ценности, настроения бих казал даже, тогава на тази основа да може да почувства силата си – и сама да пристъпи към търсене на изход. Защото всичко тук е уникално, и защото всеки себе си познава най-добре: всеки човек е уникално същество, е индивидуалност. Ако точно това не се отчете и ако започнем да предлагаме най-общи предписания и рецепти, тогава резултатът ще е ужасен, пък и ще е напълно неадекватен спрямо задачата и целта, която сме си поставили. Тогава всичко ще стане глупаво, безсмислено, дезактивиращо, неуместно.
Та започвам да мисля и да пиша; казах също, че предложих на моите ученици заедно да работим и да търсим, понеже те, така или иначе, много ми сътрудничат – даже и съвсем да не си дават сметка за това. Разговорите с тях за мен винаги са много стимулиращи и подтикващи ме към нови търсения, към нов поглед на проблемите.
Затова, впрочем, като ме запитат къде се намира моя Център за развитие на личността, аз отговарям: ами където съм аз, там е и моят Център! И където са моите сътрудници, привърженици, приятели, с които години наред заедно сме работили, търсили, изследвали всички тия твърде сложни проблеми на човека и на личността, на нейната свобода и на пътя на свободния човек. Сътрудниците на Центъра обаче работят на различни места, те са преподаватели, научни работници, хора на философията, на изкуството и пр. Центърът само, така да се каже, координира и кооперира усилията ни и изследователските ни намерения. Такава една мобилна структура много ни помага, срещаме се редовно, обсъждаме всички проблеми съвсем свободно, правим най-разгорещени дискусии, най-различни инициативи сме предприемали (например в София създадохме психоаналитичен кабинет, водили сме групи за психотренинг, курсове, консултации и пр.)
Имаме доста планове и амбиции, усещаме, че времето за много от тях вече иде, понеже ние, както обикновено става, изпреварихме развоя на нещата, един вид бяхме доста подранили пилета. Но поне най-вече доста неща написахме, и аз, и мои сътрудници и приятели с обща изследователска нагласа. Ето, сега, съвсем скоро, ще излезе, например, една книга на моя приятел Алесиан Пацев – върху проблеми на източната философия и психология.
Все повече се убеждавам (впрочем, напоследък написах и издадох две книги за българската национална психология), че сега вече следва да се насоча тъкмо към проблемите на индивидуалната психология. Индивидуалните ценности, ценностният фундамент на отделно взетата личност, свободният избор на съдба и бъдеще, и т.н. са нещо безкрайно важно, но толкова повече пренебрегвано и подценявано.
Да се укрепи личността, да се открият нейните ценностни устои – това е най-важното за настоящия момент, в съвременността ни. Ако подпомагаме личностното, ако го насърчаваме в себе си и у другите около нас, ако го подсилваме, в резултат неумолимо ще дойде желаната промяна на всичко останало. На всичко онова, което мечтаем да се случи в България: просперитет, демокрация, задоволство от живота и пр. Тук е разковничето. От личността трябва да се тръгне – за да предизвикаме така потребния поврат в живота ни…
Няма коментари:
Публикуване на коментар