Даниел Денев: моята номинация за "Човек на годината - 2009"

Виждали ли сте, запознати ли сте, ползвали ли сте услугите на Moogle? За да разберете в пълния обем неоценимото богатство, което е скрито в този сайт (портал), трябва, разбира се, да се регистрирате, т.е. да се приобщите към огромната световна общност ползватели на Moogle. Съветвам ви да го направите ако искате да сте съвременен - и нечужд на образованието и културата - човек.

Даниел Денев е създателят на този най-функционален и пълен сайт за образование и култура в България, т.е. на българската секция на Moogle. Той се оказва твърд поддръжник на безусловното човешко право на свободен достъп до образование. Порталът е за образование, култура и иновации (нововъведения). След като вчера попаднах на неговото творение, на което младият човек е посветил толкова работа и талант, се възхитих искрено на стореното от него и затова реших да го номинирам за Човек на годината - 2009.

Направих го, защото смятам, че точно такива следва да са номинациите в този конкурс, на хора, които наистина работят, а не такива, които само печелят дивиденти от някакви мними предишни свои заслуги. Уви, у нас, по добър български, пък и не само български обичай - виж как Обама спечели Нобеловата награда: и за какво, моля ви се?! - подобни конкурси ги печелят обикновено хора, които едва ли имат нужда от такова признание. В същото време недооценени са най-вече ония, които истински работят и създават, допринасят, творят ценности за човешката общност; ала неблагодарното общество ще ги признае едва когато съвсем остареят, или пък, в още по-честия случай - когато умрат...

Ето как с тази бележка ви запознах с две новости, с които се сблъсках тия дни из нашия интернет. Мисля, че няма лошо да споделяме информация, при това няма значение дали този, за които се отнася информацията, ти е приятел или не ти е приятел. Та нали ако правим всичко само за приятелите си, т.е. понеже и защото очакваме от тях ответни жестове, то тогава всичко се обезсмисля и изопачава?!

Вметвам това, понеже у нас се смята, кой знае защо, че е непростима глупост да подкрепиш и така "да направиш реклама" на съвършено непознат човек; смята се, че такъв жест е допустим само ако съответният обект на благодеянието ти е твой личен приятел; иначе се смята, че тъпо да проявяваш благороден жест към съвсем непознати. Уви, точно така е, което е и доста показателно за ситуацията, в която се намира това, което можем да наречем "съвременни български нрави".

В етиката обаче, във философията на морала, има едно правило: нравствен смисъл има само онова, което си сторил от чисто нравствено съзнание, единствено по повелята на съвестта и сърцето, а не заради нещо, което ще получиш в замяна. Сиреч, другояче казано, нравствени са само постъпките, които са съвсем безкористни; има ли корист, има ли някаква материална цел, постъпката ти се осквернява откъм чист нравствен смисъл и губи стойността си. Т.е. тогава постъпваш безнравствено, нищо че може дори и да правиш добро. Ала ако направиш добро на съвършено непознат човек, пък дори и на такъв, за който си си втълпил, че ти е враг, тогава постъпката ти има най-възвишен нравствен смисъл, иначе не.

Казвам това, понеже преди година и половина, пък и повече може да е станало, аз си направих един експеримент, т.е. подарих на доста хора хора - блогъри, журналисти, политици, "знаменити хора" - по един екземпляр от моята нова (тогава) книга "Страстите и бесовете български" ("Кратка психологическа история на съвременна България"). Ей-така, просто им я подарих, не очаквайки нищо в замяна. Е, разбира се, така или иначе поставих тия хора в една определена нравствена ситуация: интересна ми беше тяхната реакция. Което и беше, признавам си, целта на моя експеримент.

Мина толкова време и никой от тях не благоволи да прояви и най-малък, съвсем безкористен нравствен, жест, примерно, да пише в блога си, че е получил тази книга като подарък лично от автора, че я е прочел, че впечатлението му е еди какво си и прочие. Не, почти никой не реагира, всички единодушно замълчаха, за да не би, без да искат, да ми направят някакво, поне малко добро, т.е. "да рекламират" книгата ми. Даже някои запоздозряха "мръсен подтекст" в това, че съм им подарил своята книга, и, както си е обичайно, порядъчно ме наругаха - за благодарност, тъй да се рече. Т.е. сбъдна се добрата българска поговорка: "Направи добро, за да ядеш л...но!".

Добави в Svejo