"Чалгата е еманация на България"

Важно е: чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ (3 удивителни). По-долу: „Чалгата превзе политически България“. И т.н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.

Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура. Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…

Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. (Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват.) Но общо взето това харесват хората. Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.

Аз – освен класическа музика (в това число и изброените по-горе немски автори), освен Вагнер (имам всичките му опери на СД), освен руска (и бивша съветска) музика, освен Бийтълс (и всичко значимо след тях) – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…

Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои немски композитори: още – Хайдн, Моцарт… Та в онези години, когато те са творили, към всеки Знатен Двор в разпокъсана Германия е работил придворен компонист; писал е – какво? – забавна, за времето си музика… Нещо да е останало? – Селекция на времето.

Какво всъщност е чалгата? Аз лично съм затруднен да дам еднозначен отговор. Знам – „чалгия“ означава „свирня“. Надсвирване. Надгонване. Импровизация. Освобождаване.

(Вметвам, а какво означава „Jazz“?) Имат ли джаза и чалгата общи „докосвания“?

Сигурно. Междувпрочем, слушам джаз, също така – селективно.

Какво още срещаме в територията на чалгата? Безспорно, заемки от богатата фолклорна традиция.

Дебело подчертавам, да чуят всички – балканска традиция. В този исторически ветровит регион си дават среща от памтивека многолики повеи; в това число, и звуците на Ориента. Балканската музикална традиция е толкова преплетена, така пъстра и богата, че едва ли има друга такава в Европа (по света, безспорно – има: например, Централна и Югоизточна Азия.)

Как да отскубнеш и да „обезвредиш“ Ориенталската нишка от килима? Половината народни песни от Лудогорието (и разбира се, не само там) са така изтъкани! (Пример: – прословутата българска песен „Грозданка“, ами, откъдето и да я погледнеш – Ориенталска!)

Освен дамгосана като „ориенталска“, чалгата (и посестримата й поп-фолк вълна – внимание! – това са различни неща, много различни, но се развиват паралелно в една плоскост от време и е съвършенно нормално да се „чифтосват“) носи и всички негативи на агресивната сръбска свирня.

Спирам дотук със съпоставките. Разбира се има още няколко, по-малко съществени, свързани със заемките от поп-музиката, от стария шлагер, от прословутата „бивша“ масова песен (колкото и парадоксално да звучи!)

По-важното е, че всичко това се озова в един кюп, втаса и се пръкна на бял свят.
Българинът харесва тази музика. Сърбинът, македонецът, хърватинът – също. И това е нормално – балканска музика.

В тази музика аз харесвам: устрема, тръпката, живеца, понякога – дори, дивата необузданост. И когато е създадена талантливо, я слушам с удовоствие. (Извинете, та нима „Танц със саби“ от Хачатурян не е самата дива и устремена необузданост?)

Та да се върна на думите на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“. Разбира се, и това го има в България. И слава Богу. Но Господинът – поне така разбирам – пледира, че „Чалгата е еманация на България“.

Моля!

(Автор: Юлиян Лачев)

Добави в Svejo