Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 24 октомври 2009 г.

Един живот за България

На 23 октомври внезапно почина видният легионерски водач Иван Найденов-Байко (1922-2009). Иван Найденов-Байко се включва в легионерското движение още през ученическите си години. Следва математика в СУ "Климент Охридски". През 1945 година е осъден на смърт от така наречения "Народен съд", но впоследствие е помилван и пуснат на свобода в началото на 50-те.

След 10 ноември 1989 година той е радетел за възстановяването на автентичния Съюз на Българските Национални Легиони (СБНЛ), заедно с легендарния Илия Минев (1917-2000), но те не бяха подкрепени от другите живи тогава легионери, които предпочетоха да си създадат политическа партия (Български Демократически Форум) и да се включат в състава на СДС.

Иван Найденов-Байко пише стотици статии в излизащите след 10 ноември 1989 година патриотични вестници и издания. Публикува няколко книги със съдействието на Християн-Радикалната Партия, но основна част от творчеството и спомените му остават и до днес непубликувани. В живота си бе пример за подражание от младите български генерации. Никога не направи компромис, нито с комунистите, нито с така наречените демократи в България.

Вечна му памет!

Поклонението ще се извърши на 24 октомври в църквата “Св. Николай Софийски” (ъгъла на ул. “Опълченска” и “Пиротска”) от 16.00 часа.

Информационна служба на Общество Дуло

Русе, 24.10.09 г.

(Забележка: Източникът, от който е взета снимката: Николай Илиев, "Въоръжената антикомунистическа съпротива - сборник", София, 2007, стр.136)

1 коментар:

Анонимен каза...

Наскоро четох мого интерсна статия във вестник „Над 55”. През 1951 Вълко Червенков задейства цяла дивизия и самолети, за да се справи с горяните в Сливенския Балкан и лично следи операцията. Така че не е била толкова безобидна съпротивата на българите срещу комунизма. При това става дума за истинска съпротива, а не мнимите „народни въстания” в Унгария 1956 и Чехия 1968, инициирани, насочвани и дирижирани от компартията. Напоследък се разбра и истината за прослоувутото „народно въстание”, т.е. стачките в ГДР през 1953. Те са били организирани от Щази, защото след смъртта на Сталин Берия е дал сигнали, че Германия може да се обедини. В една обединена Германия обаче не би имало място за източногерманските комунисти. Макар и марионетки на Москва, те рашават да организират „въстание”, за да предизвикат намеса на съветските танкове и Германия да остане разделена. Така и става. Случайни и спонтанни неща в историята са рядкост. Фактът, че България не е имала традицията и демократичната култура на Чехия например не означава, че съпротивата срещу комунизма в България автоматично ще е по-слаба, отколкото в Чехия. Напротив, по-примитивните общества често са по-упорити в съпротивата си срещу режими и нашественици. Затова наример е толкова трудно да се умиротворят и демократизират Афганистан и Ирак. Може би затова и българите до 1955 оказват най-голяма съпротива на комунизма. Не защото непременно имат най-високата политическа и демократична култура, а тъкмо обратното. Чехите и поляците като „по-цивилизовани” нямат смелостта да се бият срещу комунизма с оръжие в ръка, а българите имат.