Прочетох тия дни книгата ГЛАСЪТ НА ИНТУИЦИЯТА ("Интелигентността на безсъзнателното") на Герд Гигеренцер, изд. ИЗТОК-ЗАПАД. Този автор, между другото, е директор на Института за човешко развитие "Макс Планк". (Сиреч е мой колега в още едно отношение, щото моя милост пък е ръководител на Центъра за развитие на личността HUMANUS.) Прочетох книгата му с неотслабващ интерес; нещо повече, тя ме импулсира да седна и да напиша глава "Интуиция и творчески порив" на моята първа книга "ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: психология", на която сега подготвям четвъртото издание.
Защото когато преди 12 години пишех тази своя първа книга много добре си спомням, че имах твърдото намерение да напиша глави и за интуицията, въображението, творчеството и вярата. Тя по идея трябваше да бъде - и е - единна концепция за всички до една душевни сили, за душевния живот като цяло, но наред с това по първоначалния ми замисъл трябваше да включва и поотделният анализ на всяка една душевна сила. Но след като анализирах най-подробно Аз-а, безсъзнателното, сетивността, интелектът, чувствителността, волята - тия наистина са най-основните душевни сили или функции, по терминологията на Юнг - в един момент реших да си съкратя работата. Едно, че книгата застрашително нарастваше по обем, а друго, защото ми се искаше да отделя подобаващото внимание в нея на личността, сексуалността и любовта. Понеже в ония време у нас, в тогавашната ни психология, тия теми бяха нещо като "терра инкогнита", като табу, за тях изобщо не се пишеше, да не говорим пък за учебните помагала по психология за студенти и за ученици.
Книгата ми тогава стана доста обемиста, около 350 страници, а аз по начало обичам да пиша недебели книги, обичам да пиша книги, които не са разводнени и разпилени, а са по-концентрирани около идеята, и също така са ясни и разбираеми за всеки. И тогава в един момент окончателно се отказах да пиша за интуицията и творчеството, особено пък като се разбра, че издателят настоява книгата да бъде съкратена колкото се може по-кратка - с оглед на това да стане учебно помагало за учениците, изучаващи психология.
В това си качество книгата ми беше издадена три пъти, а ето че сега е изчерпана изцяло, което ме принуждава да подготвя и четвъртото й издание. Ала този път съм решен да я издам в пълния й вариант, независимо от обема, и ето че, работейки по редакцията на четвъртото издание на книгата ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА ми попадна книгата на този американски изследовател за интуицията. А тази книга, признавам си чистосърдечно, така ме импулсира, че аз веднага след прочитането й седнах да пиша главата за интуицията и творчеството. Доста съм напреднал, а какво се е получило читателите на блога ми ще научат първи, защото аз, както е известно, имам обичай да публикувам в него за първи път ония текстове, които съм написал.
Та това е, книгата на Гигеренцер е много увлекателна, кара читателя да се замисли за невероятната роля на тази тайнствена душевна сила, наречена интуиция, без която, както се оказва, е невъзможен не само творческият порив на талантливата личност, но е невъзможен и нашият всекидневен живот, с всичките му най-рутинни действия, а пък в крайна сметка е невъзможен и успехът. Щото тъкмо интуицията дава криле на дръзновената личност, на личността, твърдо решила да преследва успеха си до момента, докато не го покори - и, веднъж хванала го, да не го изпуска никога повече. Така че ония млади хора, които твърдо са решени да успеят в този живот, биха спечелили изключително много ако се зачетат в книгата, която мимоходом ви представям сега, понеже, както казах, под нейно влияние се захванах за нещо много по-голямо и значимо: именно, да допиша първата си книга, като включа в нея една най-трудна тема, тази за интуицията. А да я разказвам тук не ща, понеже някой хора само това чакат: обичат да четат "преразкази от втора ръка", да подочуят нещичко, а пък след това даже тук-там да почнат да се хвалят, че са прочели самата книга. Такива преразкази от втора ръка според мен са крайно вредни и стимулират умствената ленивост, поради което причина аз съм с убеждението никога да не я насърчавам: затова който иска нещо по-конкретно да разбере за книгата за интуицията на Гигеренцер, нека да я потърси, и само така ще може да се овладее от оня смисъл, който тя носи в себе си.А пък както е тръгнало, ще трябва да напиша, след като съм започнал да допълвам книгата си, и глави както за въображението, също така и за вярата (която, наред с разума, е една изключително велика, и при това синтетична душевна сила, на която почти не се обръща внимание от днешните психолози: заради изключителната трудност, която предполагат такива изследвания. И като напиша замисленото, тогава книгата ми "Животът на душата: психология" ще може да бъде издадена за четвърти път.
Ала този път ще променя и заглавието й; най-вероятно ще бъде или "Философска психология", или пък "Екзистенциална психология", защото тя според първоначалния си замисъл трябваше да е точно това; но, както казах, после се наложи да бъде променена, за да може да послужи на образованието на младите. Вече 12 години тази книга изпълняваше ролята си в това си качество, е сега ще направя нужното за да я върна до нейното първоначално предназначение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар