Получих този текст от един приятел, интересуващ се от философия. Още не съм го питал откъде го е взел - и дали пък не го е измислил сам. Струва ми се обаче, че текстът предразполага към размисъл, и то по най-важните въпроси, та затова го предлагам и на вашето внимание. Ето, заповядайте:Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт!
Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе.
После влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.
(Забележка: Приложената снимка е просто корица на една книга, излязла наскоро, която разглежда тия и подобни въпроси доста по-основателно и задълбочено. Така че тия, които се позамислят повечко, могат да се обърнат и към нея ако желаят да задоволят глада си по истината на живота ни.)
1 коментар:
100-те точки в живота
Робърт Нозик (1938-2002) от книгата "The Examined Life "Philosophy’s Life":
"...Една философия на живота би могла д се стори незначителна пред феномена на живота в друг смисъл, защото самият факт на живота сам по себе си би могъл да е по-важен от всеки специален начин на живот. Ако си представим точки, раздавани за отделни компоненти в битието на човека с максимален сбор 100 точки, то да си жив би могло да донесе 50 точки, да си човек би могло да даде 30 точки, да се намираш на някакво разумно ниво на компетентност и функциониране може да донесе още 10 точки. Въпросът как да се живее би засегнал и определил само останалите 10 точки, които може да се постигнат. Само тези 10 точки можем да контролираме с нашите действия, но дали ще успеем да съберем седем или осем точки ще е от малко значение с оглед на това, че, искаме, или не, вече имаме 90 точки. (Зад тези 90 точки може да има още гарантирани точки - за съществуване и въобще за това да си възможна същност.) Всеки конкретен избор, който правим, би бледнял предвид факта, че вече сме живи и правим избор. Ето защо в живота би могло да е важно да се фокусираме не само върху върху оставащите 10 точки, но винаги да помним важните прагове, които ние и други хора вече сме преминали без никакви действия от наша страна. (В тъмен и студен ъгъл на вселената не бихме ли чувствали връзка с ВСЯКО НЕЩО, което е живо – стига да не ни заплашва?) Поради това част от съвета на философията за останалата част от живота, за останалите 10 процента би била да се съсредоточим върху деветдестте процента, които вече са налице, и да ги оценим. Такъв един съвет е адекватен на величието на живота и помага за останалите 10 процента."
T.e. Ангел Грънчаров има, да кажем 94 точки, а Стоян 92, то Бил Гейтс има примерно 97 точки. Вярно, малко повече, но в крайна сметка дали имаш 94 000 лв или 97 000 лв, не е чак толкова съществено.
Публикуване на коментар