Празник е. Заредиха се празници: ден, два, три, цяла седмица, две и три седмици дори. Щедрата българска душа твърде много обича празниците, направо благоговее пред тях. Защо толкова обичаме празниците ли? Ами ясно защо:Най-напред защото на празник не се работи, естествено! Мързелува се, безделничи се, ех, кеф! Но най-вече понеже на празник много се яде! Плюска се здраво, до изнемога, до пресищане, до погнуса, до припадък. Нищо чудно доста българи да умират от преяждане по празниците. Не знам, статистиката мълчи упорито по тоя твърде интригуващ въпрос.
Така разбираме ний празниците: да се излежаваме, да пием, да плюскаме, и то не как да е, а съвсем перверзно, в някакво тъпо упоение. И всичкото това го наричаме със съвсем неуместната дума "веселие". Да се веселим за нас не е друго освен яко да плюскаме и да пием, да лочим ракия като... не знам като какво. Друго такова животно като нас нема, епа нема! И също твърде много обичаме да дърдорим баналности и простотии около масата. И, разбира се, да щракаме с пръсти. И да рипаме под звуците на размекваща душата, прочувствена, сърцераздирателна направо чалга. Това е, какво друго да е празникът за нашата народна душа?!
Е, разбира се, по празниците обичаме да се отдаваме на пиянски похоти, нищо че, знайно е, преял търбух за секс съвсем не става. А за любов хептен не става. Е, не става, ама поне да говори простотии за секса българинът по празниците може, нали така? И затова той говори в упоение за секса, и то не как да е, а най-цинично, вулгарно, просташки.
... А празникът, автентичният празник е нещо съвсем друго. Той е най-вече светло духовно пиршество, пиршество на душата, не на стомаха. Но кой у нас да ти гледа на празника така ретроградно? Щракащите с пръсти и кълчещите се в шеметен кючек духовни инвалиди съвсем не могат да открият душите си за истински празничното разположение на духа.Ний, българите, сякаш вече сбъднахме мечтата си: вече дни наред, при самотните си разходки, наблюдавам как орди гладници, на буйни талази, въоръжени с колички, щурмуват супер и хипермаркетите. Човек има чувството, като гледа тълпите, бясно и лакомо пазаруващи, че тия хора сякаш векове наред са били все на гладна диета, а сега се е отпушило и могат да ядат колкото си искат. Пазаруват като невидели предимно месища: "да знае душа кога е благо яла"! Огромни колички, пълни с всякакви изкушения за пуряци (чревоугодници) тикат млади и стари бабаити, все с внимателно отглеждани шкембета, съпровождани от тлъсти трътлести дами-домакини, майсторици на готвенето, които облизват дебели устни, предвкусвайки лакомствата и вкуснотиите, които ще сготвят за ордата гладници у дома. Едри, мощни майки по празниците с умиление гледат как породистите им деца без милост унищожават блюдо след блюдо. Туй за нас, българите, е празника: ядене, ядене, ядене и пак ядене. И къркане. И пиянско лиготене. И тъпо и безпросветно алкохолно "веселие". Да живей материализма, новата пошла "религия" на българщината!
Нищо духовно няма в празниците у Нашенско вече. Отлетял в небитието е всеки по-възвишен смисъл, скрит в традицията. И е останала само голата, лишена от субстанциално съдържание форма. Душевна пустота е обзела душите. Иначе китното ни Отечество отдавна е станало духовна пустиня...
Това, което ни е съдбовно потребно в този момент не е повишаване на доходите (както сладкодумно ни увещават лъжливите политици-популисти) - защо ни са повече пари, още повече да плюскаме ли?! - а ни е потребно най-вече духовно възраждане и очистване на душите от материалистичната гнус, което да ни върне при изворите на самия живот. Трябва да направим нужното духовната пустота, пустинята, в която съществуваме толкова десетилетия, малко по малко да бъде превърната в изобилна и плодоносна китна градина.Нужни са ни орачи, копачи, сеячи, скромни работници на запустялата нива на народното духовно възраждане. Иска се много работа от страна на всеотдайни просветители - трябват ни хора-светилници, богати личности, излъчващи духовно превъзходство и заразяващи младите с него! - които да запалят отново оня светилник в изпосталялата от духовна жажда българска душа, без който всичко потъва в мрака на бесовщината, на материализма, на безпросветността.
Пиша този текст в едно заведение, където влязох да пия един чай - а преди това с часове се разхождах за да се разведря поне малко от "празника". Доскоро в заведението нямаше почти никой, ала ето че в последните минути сякаш с магическа пръчка залата се изпълни с недоизтрезнели махмурлясали труженици на празнично-алкохолния фронт, които от всички страни почнаха да крещят простотиите си, обсъждайки вихъра на празника - и хвалейки се за подвизите си. По тази причина спирам да пиша и излизам на чист въздух - понеже взех да се задушавам тука...
3 коментара:
Само дето плюскането, пиенето и мързелуването съвсем не са български патент. Това е практика по празниците, па и извън празниците на целия уж цивилизован свят начело, разбира се, с американците и тяхното плюскане и техния безкраен и обсесивен „шопинг”. Има ли по-дебели хора на света от американците? Затлъстяването там е епидемия. Всички американци непрекъснато плюскат и дъвчат, при това некачествена и безвкусна храна. аДа не говорим за сърбите, чиито живот минава „у кафану” или за гърците и техните безкрайни гуляи в таверните. Впрочем Гърция неслучайно фалира. Страна, в която никой не работи и която нищо не произвежда освен дрънкулки за туристите, далече не може да стигне. Не си създавайте идеализирани образи на другите народи, които нямат нищо общо с действителността! В Германия, за разлика от България, след осем вечерта трезвен човек на улицата не можеш да видиш. Да не говорим какво става в петък и събота по улиците и заведенията. Ами англичаните и техните алкохолни ексцеси всяка вечер в пъбовете, в които с всички сили се включват и жените? А какво да кажем за биропийството на чехите, които в Прага пикаят на всеки ъгъл? В древния Рим пък едва ли не 2/3 от дните в годината са били празници и народът е чакал само хляб и зрелища.
Вярно е, че сме демократи, но е вярно също така, че един философ трябва да е и донякъде елитарна личност. Така или иначе винаги и навсякъде ще има простолюдие и „маси”. Няма какво да им се сърдим на хората, че са прости и бездуховни. Те са такива, каквито са. Можем да се опитаме да променим нещо микроскопично в света, но като цяло услията ни в повечето случаи ще бъдат напразни. Този горчив опит е направил още Платон, който накрая май е бил отвратен от обществото и хората. Затова не се концентрирайте толкова върху простаците и тъпаците, такива винаги е имало и винаги ще има. Те интересуват ли се от вас? Очевидно не. Тогава защо вие да се интересувате от тях? Трябва да се осовбодим от прекалената обсесия със самите себе си и вглеждането в собствения ни пъп. Трудно ми е да си представя французите или скандинавците по цял ден умозрително да разсъждават „Какви сме ние, французите или скандинавците?” Хубаво и полезно е да имаш що-годе вярна представа за страната и народа си, но ексцесивният самоанализ и самобичуване не бива да се превръщат в мания. Царе в това отношение са руснаците, които от векове не правят нищо друго, освен да фантазират за особеностите и мисията на Русия и руския народ. Затова и са толкова прокопсали.
И още нещо, което винаги ми е правило впечатление: българите наистина пият много, НО ВСЕ ПАК С МЯРКА. Пиенето обикновено става табиетлийски – бавно, с мезе, разговор и т.н., както е било в древна Гърция например, сравни „Пирът” на Платон. Въпреки че днес разговорите, разбира се, обикновено не са на философски теми. На древните гърци е бил чужд аскетизмът, макар че храната в древността като цяло е била проста. Съвременните представи за антични пиршества са силно преувличени, въпреки че богатите римляни в епохата на империята понякога наистина са изпадали в някои крайности. В последна сметка гуляите, пиршествата и трапезите не са нещо по начало отрицателно. В древността животът се е въртял главно около тях, т.е. около яденето и пиенето. Все пак българите са не на последно място южен, средиземноморски народ с антично влияние и наследство. Между другото най-новата теория за преминаването към земеделие и уседнал начин на живот гласи, че това е станало, защото хората са искали да произвеждат не хляб, а БИРА. Според тази хипотеза хлябът се появява много след бирата. Така че е възможно алкохолът да е изиграл важна, дори ключова роля в културното развитие н човечеството.
Не така стоят нещата у руснаците например. Там на гуляи мъжете се напиват в рамките на около 30 минути и падат под масата, нищо че закусьивают. Колкото и да закусваш, ако пиеш водка във водни чаши, никаква закуска не помага. А скандинавците, англосаксонците и германците не признават никакви мезета. Там целта е максимално бързо да се отрежеш. Интересно защо скандинавските страни са на сух режим? Какво би станало, ако този режим се отмени, ако алкохолът в Скандинавия стане също така евтин и леснодостъпен, както в България например? Впорочем подобни експерименти са правни в отделни региони на Швеция, и то не с твърд алкохол, а с бира. Резултатите са били катастрофални. Всички са се напивали като свине и никой вече не е ходел на работа. Една шведска министърка беше казала по този повод приблизително: „Нашата страна се намира е една дълбока, неизкоренима традиция на алкохолизъм и затова никога не можем да допуснем свободната продажба на алкохол.”
От това, естествено, не следва че българите са върха, а останалите народи свине. Скандинавия например си остава регион на велики демокрации, а страни като България или Сърбия според думите на Александър Цанков си остават трудни за управление. Но и българите имат някои положителни качества и достойнства в сравнение с другите народи и едно от тях е, че, общо взето, умеят да се държат и веселят на маса.
И още: не подценявайте простите епикурейски удоволствия в живота като ядене и пиене. Не са малко философите, които са им се отдавали. Великият Дейвд Хюм много е обичал да похапва добре и да пийва хубаво винце, в резултат на което бил, меко казано, доста пълен. Кант пък винаги е канел приятели на обяд, който продължавал много дълго, някъде от 1 до 5 или 6 следобед. При това си похапвал вкусно и пийвал винце и вода. Кант на маса никога не говорел за философия и се сърдел, ако отваряли тази тема. Най-често по време на обяд разисквал политически теми. На другия полюс е аскетичният Витгенщайн, който се хранел еднообразно – хляб, сирене, домати – и твърдял, че му е все едно какво яде, стига винаги да е едно и също.
По европейските телевизионни канали текат почти само кулинарни прадвания – кога, къде, какво и как да изядем и изпием. Това е и основната тема на разговор между гражданите на ЕС. За повечето хора най-приятният, а за мен най-неприятният момент настъпва, когато в ресторанта донесат менюто и започне избирането какво да си поръчаме. Всичко това е, разбира се, прекалено. Трябва да се яде и пие нормално, без това да се превръща в единствения смисъл на живота. Но хората още от дрвеността та до днес плюскат и това е.
Публикуване на коментар