Самопрецакваме се на майтап и щото обичаме да се бъзикаме - е, и?!

Г-н Инджев е написал страхотен коментар (Ако Езоп е избрал чушкопека, басня ли ще се окаже избирането на Борисов?), в който аз долових мъдрост - и възможност за извличане на важни поуки. По тази причина написах там свой коментар, който публикувам и в блога си. Тезата на г-н Инджев тръгва от избора на чушкопека за най-съкровен символ на българския бит, благодарение на което стига до следното твърде важно заключение:

Червеят на съмнението дойде с някои коментари, че драгият зрител на държавната телевизия всъщност се е избъзикал като е гласувал по този идиотски начин. Дал е воля на затапеното си чувство за хумор, един вид.

И на тази основа неумолимо се стига до този кардинално важен извод, изпълнен с богати евристични възможности за по-нататъшно вникване:

Малеее, че като се замисли човек за резултатите от изборите, голям смях ще падне. Тепърва!

И в тази връзка аз на първо време в блога на колегата Инджев написах следния кратък коментар:

Тази идея, че масовият българин гласува на шега, един вид на майтап, щото иска да се избъзика, да се поизгаври и прочие ми се вижда твърде евристична. Аз до този момент смятах, че този т.н. масов българин гласува както гласува в последните години предимно и най-вече от малоумие (слабоумие, тъпоумие). Ала ето че се оказва, че в този т.н. масов българин е налице някакво съзнание, склонно към веселие, към шеги, някакво също така прекалено изтънчено, иронично остроумие, т.е. налице в душите на масовите българи е някаква крайно възвишена духовитост; оказва се, че т.н. масов българин е някакъв изтънчен интелектуалец. Признавам си, до този момент за това не се бях замислял, поради което съм много благодарен на г-н Инджев, че ме подтикна към това да видя нещата в една толкова различна и благодатна светлина.

В тази светлина погледнато нещата у нас започват да изглеждат съвсем иначе, което ми дава възможност да преоценя досегашните си обяснителни схеми, които ме поставяха в трудната позиция да съм нещо като краен мизантроп, родоотстъпник и пр., както, оказва се, съвсем справедливо са ме характеризирали моите критици. Така че от тази гледна точка някак си ми олекна като прочетох днешния коментар на г-н Инджев, който ме подтиква към това да потърся някакъв път за спасение на душата си.

Но ето че ми идва в тази връзка следната коварна мисъл: ОК, приемам, че масовият българин гласува така само на шега, на майтап, заради изтънчената си склонност да иронизира случващото се и по такъв начин да поставя възвишената си душа над прозата и калта на всекидневието. И значи така гласува т.н. масов българин не само изборите, но и при социологически анкети, допитвания, конкурси (чушкопека) и прочие. Но по тази логика излиза, че т.н. масов българин на същото основание в крайна сметка се и самопрецаква, гласувайки толкова духовито, весело, освободено и остроумно на избори, именно, като гласува като на майтап за царо, за Дмитрич-Доган, за Бойко. (Да се готви за следващите избори Яне; фарсът требе да е пълен!). И какво излиза в такъв случай?

Оказва се, че т.н. духовито, майтапчийско, бъзикливо и весело остроумие на масовия българин, проявяващо се на избори, води дотам, че ний като нация постоянно, устойчиво напоследък се самотаковаме. И неумолимо възниква въпроса за смисъла на всичко, което правим - аджеба, защо го правим все пак туй самопрецакване, а? Заради едното естетическо удовлетворение и наслада ли го правим? Или заради "изкуството"? Заради "изкуството за самото изкуство" ли прави всичко това тоя възвишен естет, какъвто, оказва се, е масовият българин?

Ей, абе големи майтапчии сме били ний, българите бе?! Царо значи го избрахме само ей-така, на майтап, и заради "изкуството заради самото изкуство", т.е. заради чистото изкуство, заради веселието заради самото веселие, избрахме го, значи, оти сме много възвишени, одухотворени и прочие, така ли?! Ами дали не се оказва, че нашата така спонтанно бликаща из дълбините на народната душа веселост, нашето майтапчийство, също постоянно ни излиза на носа, дали и това не следва да признаем? Самопрецакваме се постоянно, самотаковаме се, а пък после някой друг ни бил виновен, примерно, царо, ченгетата, Доган, кой ли не.

За какво говори пък това? Дали не сме нация, съставена предимно освен от естети и привърженици на изкуството заради самото изкуство, но също така и от мазохисти, които извличат удоволствие даже и от постоянните унижения, мъки, страдания и болки, които сами си причиняват - или добродушно се оставят да им бъдат причинени от тия, които уж на майтап избираме?

Ето, виждате, колко благодатна е тезата, която г-н Инджев така артистично подхвърли тази сутрин. Аз предлагам да я осмислим по-пълно и цялостно понеже смятам, че благодарение на подобни размисли и разговори може да ни проблесне в един момент истината за нас самите, която ни е жизнено необходима. Дали пък не трябва да се окаже, че трябва да ни се наложи да надмогваме в страшни мъки нашия майтапчийски манталитет, да се отървем от него, щото добро иначе скоро няма да видим? Затуй предлагам да поговорим повече, белким истината за нас самите почне да ни се откроява по-ясно, релефно и зримо.

Добави в Svejo