Дали освобождаването на Ал. Йосифов от ВАК не бележи края на палача на българската музикална култура?

От началото на седмицата, професор Александър Йосифов НЕ Е ЧЛЕН НА ВАК! (Висшата атестационна комисия)

След скандално избрания директор на Софийската филхармония Явор Димитров, на явно нагласен конкурс, проведен от Министерството на културата с „авторитетно“ жури под председателството на Ал. Йосифов, след още по-скандалната сага около „недоносения директор Панкин“ в Оперетата, отново преминала под екзекуторството на Ал. Йосифов, след успешното временно потулване на двата национални скандала от страна Министерството на културата и лично от Министър Вежди Рашидов – най-сетне, новина!

Вероятно поради огромния медиен ураган, развихрил се през месец януари, вероятно поради други, засега неясни, причини (разчистване на сметки, „изгърмял бушон“… – тепърва ще разберем и за това!), Негово Най-Високо Несменяемо Превъзходителство проф. Александър Йосифов, бе освободен от ВАК – Висшата Атестационна комисия, която определя съдбата на бъдещите млади професори. Научното бъдеще на нацията си отдъхна!

Нека, все пак припомним кой е – Александър Йосифов?

Преди близо половин век, току-що завършилият Консерваторията млад музикант (и твърде активен Комсомолски апаратчик) е назначен, без практически нито един ден трудов стаж на длъжност – Генерален директор на Завода за грамофонни плочи БАЛКАНТОН!

В онези болшевишко-комунистически времена, подобен „отскок“ може да се сравни само „с извеждане в космическа Орбита“!

Младият и енергичен директор (а както по-късно ще стане ясно, и – изпечен „икономически манипулатор“) успява да укрепи позициите си, особено след като връчва на „топла-топла“ грамофонна плоча, току-що произнесения конгресен доклад от другаря Тодор Живков, няколко часа след историческата му реч!

От този момент нататък, пред Алескандър Йосифов падат всякакви възможни прегради!
Както е известно – той е всеяден композитор (да ме извинят колегите му композитори, че използвам тази дума – композитор!) – той е навсякъде, където има аванта, келепир и далавера!

Член и председател на всякакъв вид национални и международни журита, в т.ч., разбира се и на „Златния Орфей“ – значи, разбирай – че Йосифов е изпълняван от Лили Иванова, Емил Димитров… и т. н., не защото му са „фелни“ песньовките, а защото, ако посочените от него певци не пеят неговите песнички – ще видят грамофонна плоча на куково лято!

Току-що даденият пример се съотнася към всички направления в музикалната ни култура; поискал Ал. Йосифов да му се постави поредната Опера (“Хан Крум“, например – имаше и такава гротеска!) – поставя се! Защото инак няма да последва ответната Балкантонска Порция! И така, навсякъде!!!


… Натрупаните с годините компромати, все пак доведоха до отстраняването му от поста, но другаря Тодор Живков, малко по-късно, все пак го включи в Елитната Партийна Листа на Държавата – кандидат-член на Централния Комитет на Българската комунистическа партия!!!

Не си запушвай с шепа устата, драги ми млади приятелю, казвайки, че (сега) умираш от смях!

Защото тогава мнозина честни творци, притискани от Александър Йосифов, умираха от страх!

Безспорно, най-интересна, вълнуваща, и същевременно – изключитело забулена в тайнственост, е най-новата история на Йосифов – след 10 ноември 1989 година.

Като мнозина абсолютно опетнени и компроментирани култур-трегери, първоначално той се потопи „в дълбокото“! И изчака „бурята да отмине“!

В онези години, края на 1989-та, и зимата и пролетта на 1990-ва, Улицата издигаше всякакъв вид ДатДзиБау (вие, най-младото поколение, знаете ли що е това?!), включително и яростни и унищожителни ДатДзиБау срещу Александър Йосифов (и в интерес на истината, имената от музикантството се брояха на пръсти, което още повече иде да потвърди какъв нелицеприятен имидж е имал тогава Ал. Йосифов!).

Александър Йосифов умело се наведе и „дочака“ бурята да отмине. В онези тежки икономически времена той не е чувствал недоимък, защото предварително предвидливо бе отделял „бели пари за черни дни“. Дали Партията му е дала и Куфарче, едва ли някога ще се узнае.

По-същественото е, че през следващите двадесет години, годините на промяната, при всичките разноцветни правителства – от екстремно „демократично синьо“, през царствено жълто и алено-социалистическо червено, та и до днес – Александър Йосифов успява ДА ПРЕУСПЯВА! – някъде горе прочетох да бъде назован „Вечната Амбър“!

Александър Йосифов е практически навсякъде – бившият Кандидат-Член на ЦК на БКП става:

● Редовен Професор в Българската музикална академия;
● Професор в Нов Български университет;
● Постоянен Член на ВАК
● Постоянен Председател или член на всички (значими) журита на национални конкурси, обявени от Министерството на културата, независимо какъв е министърът – „червен, жълт, син или Гербер“!
● Член на Фонд Култура при Министерството на Културата;
● Член на „всякакъв“ вид Управителни съвети;
● Председател на Националния обществен съвен по музика към Министерството на културата;
● Председател (или – Член) на международни музикални конкурси, провеждани в България;
(списъкът може да бъде продължен, като обем – поне още толкова!)

Една от последните покани, отправени към проф. Александър Йосифов, е от НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ! На пръв поглед, нищо шокиращо – всичко сякаш е наред.

Това е времето, когато Ал. Йосифов предусеща, че има вероятност хоризонтът пред него да се стесни и започва да търси нови контакти и пътища!

Но този му контакт, реализиран с Нов Български университет е потресаващ! Кани го (тогава, преди една година) самият Ректор, доц. Сергей Игнатов, понастоящем – Министър на образованието в кабинета на Генерала.

Внимание: кой е Ректорът на Нов Български Университет?

Син на Другаря Симеон Игнатов, секретар ИВД на Централния Комитет на Димитровския Комунистически Младежки Съюз, и Областен партиен Секретар от град Видин… а по-късно – последният Генерален Директор на БАЛКАНТОН от Живково Време – сиреч „Кръвта Вода не става“!!!

Ето как „Палачът на българската музикална култура“ (просто преповтарям казаното от преди!) се озовава и в Нов Български университет.

Дали освобождаването на Йосифов от ВАК ще доведе до разплитане на „магическото“ Йосифово кълбо?

Ще видим!

Все пак – това е Добра новина.

Написа: Георги Моцев

Добави в Svejo