Попадам тази сутрин на информация, в която ме заинтригуваха няколко неща. Става дума за пристигането и за срещите на Председателя на Европейския парламент г-н Йежи Бузек - и то навръх русофилската истерия на 3-ти март. Отбелязвам това последното, защото изхождам от факта, че г-н Бузек е поляк, и както всички поляци изпитва също така горещи чувства към "Освободителката" Русия, които, обаче, са от съвсем друг род; щото Полша е била "освобождавана" от Руската империя доста повече пъти в сравнение с нас, което е и причина поляците да питаят толкова топли и единодушно споделяни чувства към тираничната империя, която е на изток от границите им.Както и да е де, идването на поляка г-н Бузек таман на 3-ти март, когато в страната ни се вихрят най-горещи русофилски оргии и гюбеци, според мен носи най-дълбок символически смисъл, който, чини ми се, малцина схващат. И той е: България стои разкрачена между Европа и Русия, между толкова плашещия европейски жизнен свят на свободата и така уютната тиранично-комуноидно-общиническа империя на разлагащото човека руско-славянско отвращение от толкова ненавистната на мнозинството от българите свобода. Стои България между свободна Европа и тиранична Русия, чудейки се как да угоди и на едните, и на другите, и то стои в тотално вцепенение и в пълна нерешителност - подобно на това както има обичай да стои всяко магаре на люлеещ се мост: заболо нозе и копита в моста, никаква сила на този свят не може да го помръдне ни напред, ни назад. С тия думи намеквам за жестоката ценностна катастрофа, в която пребиваваме, и на която са носители тъкмо нашите най-първи държавни мъже.
Сега минавам към онова, което ме фрапира в този материалец. Първо, разгледайте снимката, в която бат ви Бойко прегръща смутения Бузек - прегръща го така, както навремето бай ви Тодар Живков прегръщаше и целуваше бойния си таваришч Брежнев; същият табиет и манталитет струи от тази сценка, която, предполагам, с най-сърдечно умиление е гледала цела България "у телевизоро" снощи. Какво да каже човек: байганювския манталитет явно е неизкореним у некои наши първи държавни люде, май такава ни е ористта, знам ли?! Искам да допълня единствено поне това: след Бузек да се готви... английската кралица, нищо чудно наший народен Премиер да я раздруса и нея по тоя начин, да я тупне неколко пъти най-дружески и в израз на дълбока симпатия по рамото или по гърба. Бойко с папата срещал ли се е, а? Него дали не е цунал право в устата, а?
На второ място особено силно ме впечатлиха думите на наший многоуважаваний Президент, който на срещата с г-н Бузек, в стил "Бай Тодар наставлява руменобузи пионери и комсомолци" развива "некои мисли и съображения" пред европейския ни гост, от които, предполагам, на госта му е станало лошо - и нищо чудно да е почнал да се щипе, за да разбере на кой свят се намира. Щото наш Гоце напоследък се държи така, сякаш току-що е паднал от Луната: неадекватността му е пълна. Ето, чуйте следните паметни думи, които требе да се запишат със златни букви в наший бъдащий Пантеон на глупостта, сиреч, на българската простотия:
Пред г-н Бузек... Георги Първанов изрази признателността си към полската нация за приноса й за освобождението на страната ни.
На туй нормалний человек му вика: "Нерде Ямбол, нерде Стамбул!", или "Де го удряш, де се пука!"; човек вече не знае що да рече! Кога бе, таварищи, полският народ е допринесъл за българската свобода?! Тюх да му се не види, изпотих се, докато разбера що е искал да каже нашия любимий Президент с тия многозначителни думи?! Първото, което ми хрумна, е: дали пък он не намеква за приноса на антикомунистическа Полша, на Солидарност, на великия полски папа Йоан Павел Втори за събарянето на комунистическата тирания? Отхвърлих тази хипотеза като невъзможна, щото, известно е, сърцето първаново питае съвсем друг род чувства към първозданний комунизъм, чиито дефекти са наложили неотстраним и с просто око видим отпечатък върху личността му. Тогава що ли е имал предвид нашия загадъчний Президент с тия думи, в които, ни в клин, ни в ръкав, хвали поляците за приноса им за нашето освобождение?
Он, милият, ни е историк, нали така?! Он, явно, знае нещо, дет ний, простоватите, не знаем - а дали го знае сам Бузек, дали е разбрал що он му хортува?! Едва ли и Бузек го знае, ала е бил впечатлен от тия думи и сигурно, предполагам, експертите към Европейския Парламент са прекарали безсънна нощ, за да нищят и тълкуват толкова загадъчните думи на болгарский Президент. След като и аз мислих доста дълго, та ми пламна рано сабахлем мозъка, открих най-сетне, че он, наший толкова запознатий с историята Президент, е имал предвид това:
Полша по време на руско-турската война от 1878 години нищо чудно още да си е руска губерния, туй требе да се провери. Знайно е, че руский генерал Гурко, който ние толкова почитаме, у Полша бива наричан "палачът на Варшава", щото с много кръв е потушил някакво полско въстание против руснаците, което нищо чудно по време да е съвпаднало с Априлското у нас, или пък дори е било и малко по-къснично. Та значи Гоце е имал предвид да зарадва госта си, като му напомни, че понеже по онова време, по време на освобождението ни, Полша е била окупирана от Руската империя и понеже вече дълго време е била най-обикновена руска провинция-губерния, каквато, впрочем, е била и Финландия, та в руската войска, водеща битката с турците за нашето освобождение, нищо чудно да е имало и много поляци, призвани на редовна военна служба за Империята?! Явно точно туй е имал предвид наший умний Президент, хвала му на познанията - и поклон пред толкова фината му дипломатическа деликатност!
Видяхте ли сега колко дълбоко мисли и сфаща нещата наший родной Президент, и как тънко и джентълменски е припомнил на госта си, че в онуй време Полша може и да е била покорена и унизена от руснаците, ама всяко зло си има и добра страна, а именно, че на поляците по тоя начин провидението е дало възможността барем да се поборят ако не за своето, то поне за нашето освобождение! Ох, изморих се да ви представя по-разгърната гениалната мисъл на г-н Гоце за полския принос в добиването на българската свобода, която тъй деликатно намеква и за полската унизеност, за руското робство, от което толкова е страдала братска Полша; за сметка на това обаче ний пък, примерно, от руснаците не сме виделе нищо лошо, нас они, представете си, се са ни освобождавали; да им дава Бог сили и воля пак да ни освобождават, ако се наложи това в смутните времена, в които живеем!
Наздраве! Какво друго да каже човек при тия толкова дълбоки мисли на наший родной (п)Резидент, който е намерил за нужно пред полския си гост така изтънко да намекне за полската унизеност и за, представете си, за... "бългаската свобода", дарена ни, естествено, от най-тираничната империя, от която толкова са си изпатили сънародниците на г-н Бузек. А как ли се е чувствал самият г-н Бузек, ако изобщо е могъл да сфане така многозначните и дълбоки думи на наший родной (п)Резидент?!
Бях решил да изтълкувам за любознателните гости на моя блог и другите думи на (п)Резидента, изречени в знаменитета му среща с г-н Бузек, ала за да не дотягам се отказвам. Само ще ги приведа и ще ви поставя за "домашна работа" сами да помислите що всъщност он казва:Първанов изрази също така удовлетворението си от високата оценка на Бузек за ролята на България за развитието и прилагането на европейските политики в областта на енергетиката, разширяването и източното партньорство.
Другояче речено, санким, Първанов благодари на г-н Бузек за туй, че толкова високо оценява факта, че България под неговото водачество играе така ефективно ролята на руски троянски кон в Европейския съюз и НАТО! Но да не сме толкова придирчиви към г-н Президента: он само това - и толкова - може! И да бъде бит през пръстите, че не умее да свири, просто не е уместно: не стреляйте по пианиста, той толкова може! А ето още едно твърдение, в което блещи с най-силна, даже ослепителна светлина стратегическата проницателност и далновидност на наший первий государствений муж:
Георги Първанов призова да се погледне и по-далеч на сътрудничеството по поречието на Дунав - не само като на транспортен, но и като на един цивилизационен коридор.
Туйто! Лек ден на всички желая! Честит ви толкова умний и глубокомислений Президент! Наздраве! Да живей 3-ти март, ден освабаждения братской Балхарии от турецкага ига - от полскими, финляндсками и рускими воинами! Да здравствует мир во всем мире - и свободата по всички земни кълбета!
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
6 коментара:
Не видях името на автора, но - като и да е. Ваша си работа. Но все пак - четете преди да пишете, моля - това да се види, онова да се провери! Ами проверето го, та после плескайте "умните" си мисли из ефира.
"до сущ като на село" там всички сме роднини, Сирищника явно прави подобна аналогия, "Европа е едно голямо село" , там всеки има по нещо общо с другите, дори и на другия край на селото(Европа).Няма значение какво е общото, важно е да се намери повод за "сближаване".
;)политика по пернишки.
Полша е имала не по-малко превратна история от България, като непрекъснато е била поделяна между Русия, Германия и Австро-Унгария. Причината за това е най-вече сложното и важно геополитическо положение на двете страни. (Друга страна с много тежка и трагична история, която ми идва наум, е Армения. Арменците, както знаем, са пострадали ужасно от турците, а основните арменски земи, вече изпразнени от арменци, днес са в Турция. Армения също като България е „освободена” от Русия и впоследствие изпада в пълна зависимост от Руската империя, респ. СССР. Въпреки това арменците „обичат” руснаците и мразят турците.)
Антируски въстания е имало през 1830/31 и 1863/64. Те са безуспешни. Въобще много малко са примерите в историята, когато един народ в рамките на някаква империя се е освобождавал, така да се каже, самостоятелно, без външна помощ. Затова отношенията на Полша с Русия и Германия до днес си остават проблематични. Русия за поляците е горе-долу като Турция за България. За един поляк е също така трудно да „обича” Русия, както за един българин Турция. От друга страна антитурската реторика на Атака в Полша например не би имала никакъв съществен ефект и би будела недоумение, защото поляците никога не са разглеждали и не разглеждат разглеждат турците като врагове.
Друг е въпросът дали Русия е дошла да „освобождава” България от хуманни или користни съображения. Разбира се, вярно е последното, Русия стъпва на Балканите поради собствени интереси, но като СТРАНИЧЕН ПРОДУКТ на тези стремежи България става независима. Ето защо е много трудно да бъде развенчан митът за братушките-освободители. Трябва да приемем, че в историята за възможни подобни странности – за някои народи Русия е поробителка, за други без всъщност сама да го е желаела и планирала поради стечението на обстоятелствата тя е освободителка.
Незавимостта на Полша идва чак след Първата световна война през 1918. Много интересна е доктрината на „прометеизма”, изработена и прилагана от полския лидер маршал Пилсудски между двете Световни войни. Нейната цел е била да отслаби Русия и впоследствие СССР, като всячески се насърчава сепаратизма в рамките на руската и съветска империя. След 1945 поляците, разбира се, вече не са в състояние да продължат тази програма. През 2007 Саакашвили и Качински откриха статуя на Прометей в Тбилиси.
Полша е имала не по-малко превратна история от България, като непрекъснато е била поделяна между Русия, Германия и Австро-Унгария. Причината за това е най-вече сложното и важно геополитическо положение на двете страни. (Друга страна с много тежка и трагична история, която ми идва наум, е Армения. Арменците, както знаем, са пострадали ужасно от турците, а основните арменски земи, вече изпразнени от арменци, днес са в Турция. Армения също като България е „освободена” от Русия и впоследствие изпада в пълна зависимост от Руската империя, респ. СССР. Въпреки това арменците „обичат” руснаците и мразят турците.)
Антируски въстания е имало през 1830/31 и 1863/64. Те са безуспешни. Въобще много малко са примерите в историята, когато един народ в рамките на някаква империя се е освобождавал, така да се каже, самостоятелно, без външна помощ. Затова отношенията на Полша с Русия и Германия до днес си остават проблематични. Русия за поляците е горе-долу като Турция за България. За един поляк е също така трудно да „обича” Русия, както за един българин Турция. От друга страна антитурската реторика на Атака в Полша например не би имала никакъв съществен ефект и би будела недоумение, защото поляците никога не са разглеждали и не разглеждат разглеждат турците като врагове.
Друг е въпросът дали Русия е дошла да „освобождава” България от хуманни или користни съображения. Разбира се, вярно е последното, Русия стъпва на Балканите поради собствени интереси, но като СТРАНИЧЕН ПРОДУКТ на тези стремежи България става независима. Ето защо е много трудно да бъде развенчан митът за братушките-освободители. Трябва да приемем, че в историята за възможни подобни странности – за някои народи Русия е поробителка, за други без всъщност сама да го е желаела и планирала поради стечението на обстоятелствата тя е освободителка.
Незавимостта на Полша идва чак след Първата световна война през 1918. Много интересна е доктрината на „прометеизма”, изработена и прилагана от полския лидер маршал Пилсудски между двете Световни войни. Нейната цел е била да отслаби Русия и впоследствие СССР, като всячески се насърчава сепаратизма в рамките на руската и съветска империя. След 1945 поляците, разбира се, вече не са в състояние да продължат тази програма. През 2007 Саакашвили и Качински откриха статуя на Прометей в Тбилиси.
От фейсбука:
Ralitza Kovacheva Всяка сутрин трябва да благодарим на Бог, че ни дарил (напълно, впрочем, незаслужено) този премъдър Президент!
преди 19 минути ·
Angel Grancharov: Аз също мисля, че трябва да благодарим за това, че сме надарени с такъв премъдър и умен Президент, ала да благодарим не на другия, на истинския, Бог, а на "бога", чието име е "ДС" - и тогава сичко си отива на мястото...
Преди 2 секунди. ·
На първия таваришч отвръщам така: тия кой мислиш може да е автора на текста, след като отгоре, на най-видно място, пише: ДНЕВНИКЪТ на философа Ангел ГРЪНЧАРОВ. Интересно ми е след това подсказване дали ще успееш да откриеш кой е автора на текста :-)
Публикуване на коментар