Началото на дискусия за вътрешния духовно-същностен смисъл на "балканския мироглед", на балканската жизнена философия

Получих на едно място кратък отзив-коментар, в който, както ще разберете, се поставя един изключително интересен проблем за обсъждане; по-долу ще намерите и моя отговор, с който започваме една, по моя преценка, важна дискусия, благодарение на която можем да научим много неща за самите себе си. Темата, както ще видите, е крайно интригуваща: "Балканското като цялост, като единен културно-исторически организъм". Ето и "завръзката", началото на тази, предполагам, изключително интересна дискусия, към участие в която приканвам всички мислещи и търсещи посетители на моя блог:

Адмирирам вашите усилия, г-н Грънчаров, да образовате философски българина - това е наистина едно титанично дело. Вие може би не ме помните, но аз Ви помня - защото Вие отприщихте моят интерес към философията.

Аз съм Ваш бивш ученик, а защо не и настоящ виртуален такъв. В момента живея извън България, но смятам че камъкът си тежи на мястото. Но да преминем на въпроса.

Вълнуват ме доста философски въпроси, но сега интересите ми по-конкретно са насочени към историософията. Завършвам история в Софийският университет и пиша дипломна работа на тема "Балканска федерация". Може би имате някаква представа за тази идея, така че няма да Ви занимавам с нея.

Моето виждане е че зад идеята за обединение на Балканите стои една визия за Балканите като за едно цяло, като един културно-исторически организъм. Бих желал да обсъдим в историософски смисъл проблема за Балканите - ако нямате нищо против.

Това би било полезно и за всички останали посетители на Вашия блог, защото Балканистиката стана доста модерна сфера на хуманитаристиката напоследък. Благодаря!

Поствам моят коментар тук, но не съм сигурен дали това е най-подходящото място.

Написа: Димитър

Отговор:

Здравейте, Димитър,

Много ми е приятно, че сте ми написали горните думи; радвам се, че съм Ви повлиял по някакъв начин за Вашето личностно развитие и израстване. Винаги съм готов да обсъждам с мислещи хора всякакви въпроси, така че ще Ви отговоря, пък макар и кратко, още сега; няма да е зле, ако от нашия обмен на мнения се зароди някаква по-сериозна дискусия, понеже наистина проблемът, който поставяте, го оценявам за важен и значим.

Ще започна с това, че изцяло споделям Вашето разбиране, а именно: "Моето виждане е че зад идеята за обединение на Балканите стои една визия за Балканите като за едно цяло, като един културно-исторически организъм. Бих желал да обсъдим в историософски смисъл проблема за Балканите - ако нямате нищо против.". Още тук мога да Ви кажа, че тезата, към която се придължате, е твърде евристична по моя преценка, а особено ме радва, че изследвате проблема на една адекватна методологическа основа, именно, в плана на историософията. Смятам също, че Вашият анализ и Вашите заключения ще са ми твърде интересни, щото, повтарям, посоката на пътя, по който сте поели, е вярната, е изключително плодотворна.

Аз преди време в един философско-исторически и психологически план изследвах преживяното лично от мен в годините на т.н. "преход", в който съзнанията у нас трябваше да преживеят един същностен процес на освобождаване от баласта на комунизма, който, както видяхме, в отделни моменти беше в състояние да блокира цялата човешка и личностна енергия на нацията. Написах две книги, едната се нарича "Българската душа и съдба", а втората - "Страстите и бесовете български". Смятам, че много неща от интересуващия Ви проблем могат да се възприемат в различна светлина ако намерите време да прегледате тия две книги.

Изключително интересно ще ми е да обсъдим проблема за Балканите като "културно-исторически организъм". Описанието на същината, на вътрешния духовен смисъл на онова, което е "балканското", и то не само каквото е то в очите на нас, балканците, ами и в очите на други културни общности, примерно на западно-европейците или пък на американците, очаквам да е изключително продуктивна насока на търсенията. Ала задачата, която сте си поставили, е изключително трудна.

Защото, според мен, "балканското" е нещо като "врящ котел", в който са примесени "българското", "сръбското", "гръцкото", "турското" и прочие; тоест, за да се постигне даже и една-единствена черта на балканското съзнание, на балканското светоусещане, на някакви предполагаеми балкански ценности, на някаква хипотетична "балканска жизнена философия", е необходимо да се осъществи цяла поредица от най-трудни идентификации, в които, примерно, за да се схване "българското като такова" в неговата различност, специфика, уникалност, то трябва да бъде съотнесено със "сръбското", "гръцкото", "турското" и прочие; значи едва на тази основа, единствено на която могат да изпъкнат различията между различните национални модуси и модификации на "балканското", може после да се пристъпи към търсенето на значимото на онази "смес", която се поражда в котела на "балканското", където пък всяка национална душевност и светоусещане претърпява известна модификация поради постоянно съществущата възможност за взаимни влияния и ефекти между различните национални форми; в които, както и да го погледнем, се проявява именно търсенето на специфично "балканското", което пък на основата на идентификацията с "европейското" може да получи своята регионална особеност и прочие. Дано не съм бил прекалено неясен в горното разсъждение, но се опитах да посоча само един момент от наистина титаничната изследователска задача, която сте си поставили. За което мога само да Ви поздравя!

Това е като едно начало; за жалост нямам сега повече време, но пък това е и за добро: та да може да започне диалога; защото ако имах повече време, ще напиша още много неща, и чистотата на диалога от многото думи може да бъде накърнена, да пострада. Ето защо е добре да обменяме по възможност по-кратки реплики и коментари, което ще внесе нужната живост на обсъждането ни.

Всичко добро Ви желая! Ще чакам с интерес Вашия отговор!

Ангел Грънчаров

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo