Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 28 март 2010 г.

Моето първоначално възприятие на твърде любопитната книга "Възходът на четвъртия райх" на Джим Марс

Синът ми, който е студент по политология, ме изненада тия дни с това, че го видях да чете книга, което рядко ми се случва. Крайно зантригуван от тая случка, аз полюбопитствах да разбера коя е книгата, която е имала тая изключителна чест да стане предмет на неговото внимание. Оказа се, че той четеше книгата ВЪЗХОДЪТ НА ЧЕТВЪРТИЯ РАЙХ, чието подзаглавие е: "Тайните общества, които заплашват да завладеят Америка", с автор известният Джим Марс.

Повече от ясно е, че аз, бащата на моя така рядко четящ книги син, след като по начало съм си книгоманиак, пожелах също да прочета тази книги. В момента вече я чета - и то във времето, в което синът ми не я чете; сиреч, четем я и двамата, а пък отвреме-навреме водим и горещи спорове, понеже синът ми изцяло подкрепя тезите на автора, а пък моя милост, признавам си, съм доста скептичен. Иначе книгата е превъзходна като занимателно четиво, има перфектен стил, много е информативна, съдържа малко известни или съвсем неизвестни факти, читателят, силно заинтригуван, трудно може да се откъсне от прелюбопитните анализи.

Преди малко поисках да взема книгата за да напиша нещо за нея в блога, ала синът ми - о, небеса, а е неделя сутрин! - вече четеше книгата в леглото, което е истинско чудо. Дали заради тая книга той няма да се пристрасти към четенето - и какво ще правим тогава, след като до този момент той е типичен представител на компютърното поколение?! Сиреч, ако е прочел книги, които да се броят на (половината?) от пръстите на едната му ръка, то и това е огромно постижение! Та искам да кажа, че понеже книгата сега не е в мое разположение, аз няма как по-пълно да анализирам прочетеното, но ще се задоволя със следната констатация, а пък тия дни ще пиша по-пълно за своята глобална оценка на цялата книга:

Четейки вчера особено от тази книга, се замислих за следното: възможни са какви ли не интерпретации на фактите, особено когато тия факти касаят човешките, историческите дела и деяния. Всяка интерпретация е допустима, но възниква въпроса за истинността: не може коренно различни, несъвместими интерпретации едновременно да са верни, понеже се нарушава най-фундаментален закон на логиката. И ето че относно това коя интерпретация задоволява духа на този или онзи човек се определя не е от друго, а от... вярата! Просто този човек по неизвестни за него самия причини е склонен да вярва на тази, а друг човек, просто защото е друг, предполагам също понеже има други ценности, е склонен да вярва на съвсем друга, при това коренно различна интерпретация. Това сякаш е неизбежно, а причината е, че сме различни, че сме податливи на различни стилове на мислене; но това съвсем не решава въпроса за съвместяването на различните интерпретации по начин, че да проблесне единната, обща за всички, задължителната за всеки мислещ човек истина.

Та в този дух не крия, че понеже съм човек с отдавна наредени представи и ценности, силно съм предизвикан и провокиран от толкова необичайните твърдения на Джим Марс; признавам си, че ми е много интересно да проследявам аргументацията на мислите и на анализите му, но няма да скрия, че съм много скептичен относно това дали наистина е така, както той твърди, т.е. дали е истинна неговата интерпретация. Признавам дори и това, че такава интерпретация не просто е възможна, а е и доста убедителна на моменти даже за мен; предполагам е още по-убедителна за неукрепнали умове като този на сина ми. Но има нещо в мен, което се съпротивлява да приеме за чиста монета неговите твърдения, и аз като пиша следващия път ще се аргументирам по-конкретно, понеже освен че става дума за вяра, лежаща в недрата на реакциите ни, все пак имам и доста забележки относно коректността на изводите, които авторът прави. Смятам, че на моменти той спекулира с недотам ясни или с несигурни факти, а това, което най-вече засилва скептицизма ми, е че логическите последици от тезите му коренно противоречат на неговите изходни положения.

Давам един пример: едри "капиталисти" били финансирали и предизвикали по този начин руския комунизъм; в един момент комунистите се изплъзнали от техния контрол и почнали да стават опасни за интересите им; по тази причина същите тия почнали да залагат на немския националсоциализъм като контратеза на руския комунизъм; но и той излязъл от контрол, поради което "капиталистическите" игрички водят дотам, че отново са принудени да заложат на "прогнилия" отвсякъде капитализъм; а тайният замисъл на всичкото това било не друго, а печалбата. Такава аргументация ми звучи неубедително: не може човешката история да се режисира от някакви мистични центрове на власт, понеже световните процеси, фактори и събития са така многообразни и различни, че не се поддават на външно манипулиране и контрол. Другояче казано, човешката история се детерминира от много и от най-различни фактори, и нито един от тях не може да приеме такова определящо и доминиращо влияние - и то до степен, че да елиминира, изцяло да потисне останалите фактори.

Смятам, че тази е причината да са възможни всякакви интепретации на случващото се: един изследовател или анализатор от множеството фактори си подбира само ония, които подкрепят тезата му, а пък друг си подбира съвсем други фактори, на които да се опре. Така взаимноизключващите се тълкувания придобиват автономия, самодостатъчност, и почват да претендират за "единствена" истинност; докато те всъщност взеимно се допълват, а пък задачата на една сериозна философия на човешката история е да вземе предвид цялата картина от фактори и взаимодействия, като ги йерархизира и подреди така, че възможностите за произволни и субективни интерпретации според предпочитанията на тоя или оня да бъдат ограничени. Разбира се, винаги ще си има изследователи без достатъчно ценностен, мирогледен или философски потенциал, които да си произвеждат каквито си искат интерпретации; и винаги ще си има "вярващи" (да не река наивници!), на които и най-екстравагантната интерпретация ще им изглежда съвсем убедителна и дори, представете си, "рационална" или "меродавна".

А всъщност според мен става дума за степени и градации на недостатъчната проницателност, определяна от неразвитостта на самата способност за философски синтез, т.е. за обхващане в единство и цялост на цялата сложна картина от сили, фактори и взаимодействия. Това е моето обяснение, а пък конкретно по някои от основните тези на книгата ВЪЗХОДЪТ НА ЧЕТВЪРТИЯ РАЙХ ще пиша когато повече напредна в четенето й. Защото за момента трудно се добирам до нея по причина, че общо взето нечетящият до момента мой син неизвестно защо тия дни се е отдал на такава необичайна за него активност: четенето на книга.


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

4 коментара:

Анонимен каза...

Само съм чувал за Джим Марс, който бил „специалист-конспиролог”. Какво може да се каже по принцип? Да, философите на науката наистина твърдят, че дадена съвкупност от факти винаги може да бъде изтълкувана по разлини начини, т.е. върху нея може да бъдат наложени различни вътрешно непротиворечиви теории. Това важи за природните науки, но също и с особена сила за историята като наука. Като обаче трябва да се има предвид, че често се оспорва доколко историята може въобще да се разглежда като наука. Стар спор е също доколко съществува някаква обективна истина, която откриваме в рамките на научния процес или науката е само удобна конвенция. Не по-малко проблематични са нещата с историческата истина. Интерпретацията на историята винаги зависи от конкретната историческата ситуация, личната перспективата и пристрастията на учения и разполагаемите извори. Между другото основоположникът на критическата традиция в историографията е Тукидид:

Анонимен каза...

Продължение:

„Цель Фукидида, как он сам её определяет — «отыскание истины». Он враг анекдотов, вымыслов, поэтических прикрас; он не стремится к занимательности. Он сам противополагает свой труд произведениям как поэтов, с их преувеличениями и прикрасами, так и «логографов» (I, 21). Фукидид знал, что его изложение покажется менее занимательным и приятным; но он считал достаточным, если его труд «найдут полезным те, кто пожелает иметь ясное и верное представление о прошлом, ввиду того, что, по свойствам человеческой природы, и в будущем когда-нибудь может произойти нечто подобное». На своё произведение он смотрел не как на временную забаву для слушателей, а как на «достояние навеки»Фукидид, по собственным словам, стремился к точному знанию (V, 26) и излагал не так, как ему казалось или как сообщал первый встречный, а как очевидец или на основании сведений хотя и добытых от других, но подвергнутых возможно тщательной и точной проверке (I, 22), Он сознает, что узнавать правду было трудно, ибо свидетели-очевидцы говорили об одном и том же не одинаково, а под влиянием пристрастия или памяти (I, 22). Таким образом, основные приёмы исторической критики впервые открыты и применены Фукидидом. Весь его труд свидетельствует о его добросовестности, тщательности и осторожности в отыскании истины. Фукидид первый надлежащим образом оценил важность документов и некоторые из них целиком внёс в свою историю (например, текст перемирия 423 г., Никиева мира, договора афинян с Аргосом, Мантинеей и Элидой). Он извлекает данные из надписей; умеет пользоваться мифом и народным преданием, объяснить происхождение того или иного рассказа, даже неверной версии (см., например, VI, 54 сл.). В отношении приёмов особенно интересны начальные главы, в которых Фукидид пытается дать реконструкцию важнейших моментов древнейшей греческой истории; со стороны метода эти главы — одно из самых замечательных проявлений греческой мысли. Здесь историк применяет в широких размерах метод обратного заключения — от настоящего к прошлому, от известного к неизвестному, причём основанием для его заключений и комбинаций служат свидетельства эпоса, топографические данные, вещественные памятники, сохранившиеся названия, быт отсталых в культурном отношении греческих племён и варваров, обычаи, празднества и обряды, вообще — культурные переживания. Приёмы Фукидида напоминают приёмы современных исследователей и его метод обратного заключения есть вместе с тем метод сравнительный: Фукидид подмечает аналогию между бытом греков, на известной ступени их развития, и варваров (I, 3,6); ему не чужда уже идея постепенного развития; древнейшая, баснословная старина у него лишь один из фазисов в развитии греческого общества. В его труде ясно обнаруживается идея причинности: Фукидид отличает общие, основные причины и поводы или случайные обстоятельства.” (Википедия)

Анонимен каза...

Край:

Колкото до конспирациите – истината вероятно е някъде по средата. От една страна, историческият процес се развива до голяма степен „открито”, но е вярно, че същевременно постоянно се правят опити за задкулисно влияние върху хода на историята, които обаче обикновено са само отчасти успешни, защото, както правилно се отбелязва, обществото е прекалено сложно – една нелинейна динамична система -, и не може всичко да бъда изчислено и нагласено предварително. Искам обаче да обърна внимание на факта, че най-мощната конспирация в момента на света е комунистическата. Забравете за ционистите, империалистите от Уолстрийт, илюминатите и т.н. Всичко това са или измислици и наивитети, или пренебрежими величини. След 1917 има една сила на света, която не са занимава с абсолютно нищо друго, освен с конспирации – комунистическата система. Най-мощната конспиративна организация на света се намира в Кремъл, на Лубянка и Старая площадь. КОМУНИСТИТЕ РАЗБИРАТ ПОЛИТИКАТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КАТО КОНСПИРАЦИЯ. Нормалната, открита политика е дълбоко чужда на техния мироглед и нагласи.

Цялата (псевдо)демократизация в „бившия” комунистически блок не беше нищо друго, освен една такава гигантска конспирация. Даже ако вярваме на някои автори, тази конспирация, кулминирала в „мирните”революции 1989-1991, не е замислена през 80-те години, а още през 1958 (!), когато комунистите били разбрали, че няма да успеят да се наложат по света със сталинистките методи. Все пак дори примерът на една традиционно силно зависима от Москва България показва, че сценарият на моменти може да се пропуква – сравни правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Всъщност Москва вече в продължение на 9 години след 2001 не прави нишо друго, освен да поправя „щетите”, нанесени на нейните планове, влияние и интереси в България от кабинета на Иван Костов.

Konstantin каза...

Здравейте,
ще се радвам да прочета повече подробности за книгата и най-вече мнението Ви за нея. Аз лично съм скептичен към всякакви конспиративни теории, най-малкото защото не мога да си представя, че животът е толкова прост, че да се управлява от някакъв световен заговор.
Още повече, че повечето от тези книги проповядват кога скрит, кога явен антисемитизъм. В този жанр любимата ми книга е "Махалото на Фуко", чудесна сатира на всички коснпиративни теории, която ясно показва, че при добро желание и повече фантазия всяка една теория може да изглежда правдоподобна.
Но все пак не искам да бъда предубеден към книгата и ще се радвам да прочета мнението Ви.