Представена публикация

Ще се намери ли благодетел, който да помогне да спасим списание ИДЕИ?

Списание ИДЕИ , което издавам от 12 години, е застрашено да умре поради крайната бедност на издателя му, моя милост, учител по философия, ...

събота, 3 април 2010 г.

Пример за това как се тълкува библейски текст с оглед постигането на пребогатия му смисъл

Понеже на едно място подхванах спор с "невярващи, научно-модерно мислещи" млади хора за Бога и религията, реших да им дам един пример за това как следва да се тълкуват библейските "митове" с оглед да бъде постигната поне част от техния огромен смисъл. Иска ми се да помогна малко на тия хора да се позамислят, че нещата не стоят така просто както им изглеждат. Че човек следва да положи някои усилия ако иска да се доближи до иначе вечно изплъзващия му се смисъл. Че без мислене за добиране до смисъла, още по-малко пък без желанието поне малко да отвориш душата си за пребогатия смисъл на библейските текстове едва ли имаш правото да заявиш, че "всичко разбираш", че "всъщност тук няма какво изобщо да се разбира", понеже "смисъл няма", а "всичко това са глупости" и пр.

Текстът, който следва по-долу е глава 5 от моята книга Преследване на времето (с подзаглавие Изкуството на свободата), написана през 1998 година и излязла от печат през 2003 година:

"ДРУГИЯТ АДАМ"

5.1. Изборът на първия човек. 5.2. Значимите моменти на случилото се тогава. 5.3. Могъл ли е Адам да не откъсне плода на познанието? 5.4. Адам съвпада със своята свобода. 5.5. Възможността против “предопределеното” бъдеще. 5.6. Автентичният Адам. 5.7. Адам е бил оставен да решава сам. 5.8. Свободата на първия човек. 5.9. Рискът, който Адам без замисляне предприема. 5.10. Потвърждаването на самия себе си. 5.11. Божият замисъл за човека. 5.12. “Подобаващото” за човека. 5.13. Границите на човешкото. 5.14. “Градивото” на живота: време и свобода. 5.15. Несъответствието със себе си. 5.16. Интуитивно предусещаната “себестност” (самобитност). 5.17. Съзнанието за обреченост. 5. 18. Фаталната опасност да бъдеш... никъде.

Има един известен пример, който може да подкрепи и “илюстрира” казаното дотук. Той касае началото на всички времена, разкрито в първата книга Битие на Свещеното Писание. Нека за яснота да приведа част от казаното в гл.3:

“Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в рая?
2.Жената отговори на змията: плодовете от дърветата можем да ядем
3. само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
4. Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;
5. но Бог знае, че в деня,в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.
6. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелателно, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.
7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневна хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.”

Първите седем дни на сътворението вече са отминали, “току-що” са отминали, а Адам става “такъв, какъвто го знаем”, този, познатият ни, ”съгрешилият” Адам. Това е началото на пътя, избран от прародителя на цялото човечество, този път още не е свършил.

Изборът на първия човек

на Адам - такъв, какъвто е станал - е този, друг Адам не съществува. Заради този избор следва проклятието на Адам, отправено от Господа: (ОЩЕ >>>>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари: