Мечката се завърнаАртър ХЪРМАН, „Ню Йорк Пост”, 13 април 2010
Трагедията на Полша, печалбата на Русия
Самолетната катастрофа, в която загинаха полският президент и още 95 души, е трагедия за полския народ и загуба на добър приятел за САЩ. За съседа на Полша – Русия, обаче това е възможност да наложи отново своята хегемония над Източна Европа, както по време на Желязната завеса.
Защото руската мечка се завърна. Като вдигнал се от ковчега Дракула, тя тръгна наперено по света, след като отдавна я мислехме за умряла и погребана. А безпомощните действия на президента Обама на международната сцена дават на авторитарното руско ръководство уникалния шанс да разшири своята мощ – и постепенно да намали нашата.
Някои ще повярват в руската версия за катастрофата и ще мислят, че полският пилот умишлено е рискувал живота на президента и целия висш ръководен ешалон на страната, като се е опитал да приземи самолета в гъстата мъгла въпреки неколкократните предупреждения от страна на руската наземна диспечерска служба.
Други няма да повярват на тази версия, помнейки, че президентът Качински беше заклет враг на руския премиер Владимир Путин и че ужасната путинска ФСБ (наследника на КГБ) преди шест години беше свързвана със заговора за отравянето на украинския президент.
Както и да е, очаква се нов и вероятно неудържим натиск върху Полша да се подчини на исканията на Кремъл. И като се добави новият договор СТАРТ, който Русия измъкна от нашия президент тъкмо миналата седмица, става ясно, че всички, които си въобразяваха, че ние сме победили в Студената война, отново трябва по-добре да премислят нещата.
Американците наблюдаваха как Съветският съюз рухна през 1990 г. и видяха Русия, стопена до държава инвалид с ампутирани крака и ръце. Нейната бивша империя се разпадна на 15 независими републики – от Украйна и Грузия до Киргизия. Някога мощните й сухопътни войски, военноморски флот и ядрен арсенал се разпаднаха по същата схема.
Американските политически лидери просто отписаха Русия като държава, лишена от настояще и без ясна надежда за бъдещето. Експертите по темата Съветски съюз, като например Кондолиза Райс, които някога бяха „тежката артилепия” на всеки вашингтонски научен институт, отчаяно започнаха да си търсят друга работа.
Но те трябваше да са наясно, че страна, богата на ресурси – от нефт и природен газ до желязо, злато и диаманти, няма дълго да остане бедна, а държава с дълга история на агресивна имперска експанзия няма спокойно да приеме факта, че територията й се е свила до размери, по-малки от времето, когато Петър Велики става цар.
През 2000 г. руснаците избраха за свой президент Путин. Когато повишаващите се цени на нефта започнаха да пълнят руската хазна, той обеща да възстанови гордостта и мощта на Русия. Цената, както впоследствие стана ясно, беше краят на руския десетгодишен хаотичен експеримент с демократичните свободи.
Бившият агент на КГБ Путин беше усвоил ценен урок, погребан под пепелта на поражението: комунизмът беше пречил на развитието на Съветския съюз. Когато трябваше да сплаши европейските съседи на Русия или собственото й население, хладното и открито използване на сила заради самата сила беше много по-ефикасно – особено когато САЩ подчертано си затваряха очите.
И така Америка в продължение на 10 години стоеше безучастна, докато Путин избиваше чеченците, убиваше дисиденти и журналисти, пращаше в затвора водещи индустриалци, поставяйки на тяхно място свои близки приятели.
Стояхме безучастни, докато Путин утрои военния си бюджет, помогна на Иран да построи и снабди с всичко необходимо своя ядрен реактор в Бушер и изпрати на моллите модерни ракетни системи и секретни ядрени технологии.
САЩ нищо не предприеха, защото Райс и останалите настояваха, че нищо няма да попречи на нашите усилия да убедим Русия да подпише санкциите на ООН срещу Иран – страната, на която руснаците помагаха да се въоръжи.
Накрая, през лятото на 2008 г., бруталното руско нахлуване в независима Грузия накара администрацията на Буш да промени отношението си към Путин. Но после дойдоха изборите в САЩ и един нов външнополитически екип. Обама не само че не се поучи от грешките на Буш, но сега е решен да ги задълбочи.
Първата стъпка беше изоставянето на нашите демократични съюзници в Източна Европа, включително Полша, които не се подчиниха на Путин, като се съгласиха да приемат на своите територии елементи от американската противоракетна отбрана: Обама изостави плана, защото той обиждал руснаците. Това беше последвано преди седмица от договора СТАРТ, който ни обрича на постоянен упадък в ядрената сфера, докато Русия е свободна да модернизира своя ядрен арсенал и даже да изгради собствен противоракетен щит.
Точно в деня на подписването на този договор беше извършен държавен преврат и беше свалено правителството в Киргизия, която е жизненоважна въздушна линия за доставките на нашите войски в Афганистан. Както и в случая с катастрофата, която уби Качински, превратът елиминира един лидер, който не се подчини на искането на Кремъл да се закрие американската база на територията на страната.
Какво последва? Путин и неговият президент марионетка Дмитрий Медведев сега казват, че няма да подкрепят въвеждането на бензиново ембарго за Иран – единствената санкция в състояние да спре иранската ядрена програма, която е вече на своята финална права.
Ние няма да узнаем истината за самолетната катастрофа, станала в края на миналата седмица, докато „черните кутии” не бъдат взети от руснаците и не отидат в сигурни ръце. Но ние вече знаем истината за Путин. Хората се смееха, когато Буш разказваше, че е надникнал в душата на Путин и е видял там един добър човек. Обама погледна изцапаните с кръв ръце на Путин и продължава да вижда лидер, с когото можем да имаме отношения.
Превод от английски език Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА
(Забележка: След горната публикация вижте непременно и тази; двете във всеки един смисъл се предполагат и взаимно се допълват: КАТЫНЬ-2. В убийстве президента Леха Качиньского подозревают Путина.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
4 коментара:
Като допълнение по темата: откъси от статията
„ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ЗАПЛАХА И НЕЙНИТЕ СКРИТИ И ОТКРИТИ ПРОЯВИ”
http://www.alpheus.org/html/articles/parapolitics/The%20Abiding%20Communist%20Threat.pdf
Малцина от нас оценяват факта, че в края на 80-те години Съветската империя не отложи своя очевиден край с изпреварващ ядрен удар срещу САЩ и блицкриг, който да прегази Европа...Вместо това комунистите изпълниха друг план. Алтернативният дневен ред не беше от военно естество, а гъвкаво стратегическо отстъпление предвид намеренията на президента Рейгън да изхарчи огромни, непосилни за СССР суми и в крайна сметка да унищожи „империята на злото”...Въпреки че днес на Рейгън се приписват някои от решителните ходове за разгрома на комунизма и победата в Студената война, се налага това обичайно схващане да бъде оспорено в светлината на алтернативна интерпретация на събитията.
Зад фасадата на „перестройката” и „гласността” и освобождаването на сателитите от опеката вътрешното ядро на съветския властови елит следва друг стратегически план, формулиран и въведен в действие в края на 50-те години.
Автентичният белгец от КГБ Анатоли Голицин разкрива, че през 1958 Хрушчов събира висшите ръководители на тайните служби, за да се проучат алтернатични начини за постигане на целта на КПСС за световно господство, различни от ядрена война, което води до създаването на революционан стратегия, наречена от Голицин „дългосрочната стратегия”, която достига напреднала фаза при Горбачов, Елцин и Путин (избрани от стратегическия колектив да водят отделните степени на стратегията). Тайните служни съобщават, че имат толкова много агенти и агенти на влиянието навсякъде на Запад, че могат да осъществят стратегия на глобална измама...По-конкретно според Голицин Партията инструктира КГБ да разгърне целия си ревоюционен потенциал...
Още през 60-те години този план е разкрит на Запада от Голицин. Той е класически случай на стратегическа измама...
Експертът по Съветския съюз Джон Ленчовски описва ситуацията...така:
„Твърди се, че дори Москва да е подпалила революцията в Източна Европа поради каквито и да било причини, тя е излязла от контрол...Може ли тълпите да бъдат обуздани? Обикновената западна мъдрост казва, че не. Но откъде знаем? Какво знаем за лидерите на различните опозиционни групи? В някои страни доста, в други много малко. Трябва да имаме предвид, че Кремъл от 70 години се занимава с инфилтрирането на опозиционни групи, дори с тяхното създаване, така че да може да контролира хората, които са привлечени от тях.
През 1984 в своя книга Анатали Голицин предсказва фалшивата либерализация на Източна Европа и Съветския съюз, чиито реформи ще са толкова зашеметяващи, че Западът няма да бъде в състояние да запази консенсус в полза на силна защита. Измама от такъв мащаб надхвърля въображението на Запада...Трабва да изчакаме и да видим какво ще стане. Ако става дума за временна, ограничена и фалшива либерализация, някои ден може да съжаляваме, когато се събудим, изправени пред още по-голяма заплаха без сигурна защита...”
Крайната цел на голямата комунистическа стратегия е световното гоподство, постигнато или чрез а) вътрешни революции, или б) военна победа или в) конвергенция, диктувана от комунистите, сливане на капиталистическата и комунистическата система в световно правителство. И трите стратегии се съчетават по различен начин в зависимост от стратегическите нужди на момента. В контекста на крайната комунистическа цел е очевидно предимството на стратегическата измама. Колкото по-убеден е Западът в „добрите” намерения на комунистите и тяхната вътрешна слабост, толкова по-вероятно е Западът да се отпусне, да отслаби бдителността си и дори несъзнателно да помогне за постигането на тези цели.
Съществените компоненти на стратегческата измама са а) различни вътрешни разцепления в комунистическия блок, като най-важното е мнимото съветско-китайско разделение, б) създаването на контролирана вътрешна политическа опозиция, в) способноста да се създават фалшиви либерализации и г), най-важното, да се държи в тайна дългосрочния стратегически план...
Голицин формулира ситуацията така: „Комунистически Китай не е стратегически партньор, а СКРИТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОТИВНИК на САЩ. И докато Китай е ТАКТИЧЕСКИ, не стратегически партньор на САЩ, той същевременно е ТАКТИЧЕСКИ, но не СТРАТЕГИЧЕСКИ „враг” на Съветския съюз...
Създаването на контролирана политическа опозиция и...фалшивата либерализация вървяха ръка за ръка с т.нар. „нежни революции” в края на 80-те години в Източна Европа...Може да се аргументира, че разширяването на Запада на Изток – влизането на източноевропейските страни в ЕС и НАТО – е сериозен удар върху китайско-руската дългосрочна стратегия. Тези страни са очистени от дълбоките комунистически мрежи чрез своите некомунистически правителства. Но наистина ли е така? Комунистическата голяма стратегия на един междинен етап беше насочена към откъсването на САЩ и Европа военно и политически и разпускането на НАТО беше приоритет...Този сценарии не се осъществи. Но имайки предвид относителното незнание на Запада и неговата слепота за дългосрочната китайско-руска стратегия, комунистическите стратези вероятно са обърнали нещата и са използвали възможността да проникнат по-дълбоко чрез подчинените им източноевропейци в западните тайни служби и самия НАТО...
Големият въпрос е сега за самата Русия и по какъв начин старият комунистчиески властови елит вс още командва. Популярното мнение е, че Съветската империя се е разпаднала, комунистите са слезли от власт, вътрешният апарат за сигурност е разпуснат, армията е разкапана, страните са реформирани по западен образец със свободен печат, свободни пазари, свобода на вероизповеданията и т.н. Очевидно достатъчно, за да бъда опровергана линията на анализ на Голицин и тя да бъде обявена за остаряла параноя от епохата на Студената война. Реалността е съвсем различна. Свободата на печата, религията и Думата съществуват, но се потискат ефикасно; КГБ е съюзен с руската мафия и е все още много активен навътре и международно, военно-промишленият комплекс произвежда повече от всякога най-модерни ракети като СС-27...Накратко има много знаци, че старите комунистически сили на милитаризма и репресиите ефикасно са се завърнали след тактическо отстъпление, превръщайки по този начин Голицин в пророк, а не във фантазьор.
Междувременно Китай, регионална сила с глобални амбиции, се крие зад хоризонта като следващия голям опонент на САЩ в идващата Втора студена война...
Поради липса на място тази статия ще пропусне комунистическата замесеност в международния тероризъм и последиците за борбата срещу тероризма на Запада, перспективата за война между съюзниците Китай и Русия, наближаващата икономичеаска криза и начините, по които тя би могла да бъде предизвикана и използвана от силите, идентифицирани в тази статия, въпроси на теорията на познанието, на доказателствата и т.н....
ню йорк пост е американската галерия. несериозен вестник.
Публикуване на коментар