Наскоро един приятел журналист ми каза:
- Знаеш ли, че си единственият българин, взел интервю от Маргарет Тачър?
Не го знаех. Не се бях замислял за това. Но ако е вярно, то още по-малко имам право да пазя за себе си този вълнуващ разговор, който публикувах в пилотния брой на сп. Разум през 2002 г.
Споделям го днес, в памет на баронеса Тачър.
***
Св. Малинов: Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения? Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация?
М.Тачър: Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консерватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израстнах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея.
Св.Малинов: Има ли някакъв конкретен момент в миналото, когато взехте решение да станете политик? Каква беше мотивацията Ви, за да вземето подобно решение?
М.Тачър: Спомням си много ясно кога ми “просветна”, че ще преследвам политическа кариера – нещо твърде необичайно за момиче със сравнително скромен произход като моя. Бях се върнала след следването си в родния си град и след някакво парти един приятел каза, че сигурно искам да се занимавам с политика. “Така е” – отвърнах аз. Това бе първата стъпка по един дълъг път.
Св.Малинов: Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дълбочината на промените, които започвате? Очаквахте ли нещата да отидат толкова далеч за толкова кратко време?
М.Тачър: Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се промени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно – истината е, че не можехме да знаем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокрация не се бе опитвал да даде заден ход на социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализмът имаше във Великобритания през 70-те години.
Св.Малинов: Ние всички помним известната реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз “империя на злото”. Но много българи помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова разстроени от тези три прости думи?
М.Тачър: Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя – той не бе “съюз на републики”, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в милиони случаи – и от живота им; но точно това направи комунизмът. Президентът Рейгън каза, че Западът е въвлечен в морална битка; и понеже моралните битки не признават компромис, то това бе лоша новина за Съветите.
Св.Малинов: Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забравят какво се случи през 80-те след като ревизионистите пренапишат историята. Вие пишете и за преднемереното омаловажаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за неразбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дължимото на историческата истина? Кой бе “архитектът на промените”?
М.Тачър: Роналд Рейгън бе главният архитект на победата в Студената война. Другите, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че президентът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнахме, където искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на комунизма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твърде сложна мисъл. Някои коментатори-ревизионисти обаче не желаят да я възприемат.
Св.Малинов: Съществува някаква обща убеденост, че Русия ще осъществи свой уникален преход след комунизма, който ще се различава от тези в източно-европейските страни. Какво мислите за икономическите реформи в Русия? Трябва ли Русия да се присъедини към НАТО?
М.Тачър: В сферата на икономическите реформи бе постигнат напредък през първите години докато Елцин беше президент, но след това те бяха забавени и дори върнати назад. Скоростта на промените се увеличи при президента Путин. Той има няколко великолепни икономически съветници, които наистина знаят какво представлява капитализмът и от какво се нуждае. Доволна съм, че Западът се радва на по-добри отношения с Русия. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха колко много общи неща имаме помежду си. Мисля обаче, че с включването на Русия, НАТО би станало много тромава организация. По-добре е [между Русия и НАТО] да има добри двустранни връзки.
Св.Малинов: Във Вашата последна книга Държавническо изкуство се спирате на “новата доктрина за международната общност”, обявена от Тони Блеър в Чикаго през 1999 г. Наричате я “рецепта за стратегически безпорядък” и предричате неизбежния й провал. Защо смятате, че тези международни a ла Блеър идеи са толкова опасни? Не са ли те просто красиви думи, които много леви лидери произнасят, но нямат намерение да следват в своята политика?
М.Тачър: Убедено вярвам, че понякога Западът – Америка и нейните съюзници – трябва да осъществява военна намеса. Както намесата в Косово, така и намесата в Афганистан, например, отговаряха, според мен, на ключовите критерии – бяха поставени на карта реални интереси на Алианса, ставаше дума за ясни морални принципи и двете операции можеха да бъдат успешно завършени. Но ние не можем да приемем като наш дълг да се намесваме навсякъде, където държавите се управляват лошо. И ще бъдем много глупави, ако позволим тези решения да се интернационализират по такъв начин, че националните интереси и практическите съображения да бъдат задушени от дипломация и бюрокрация. Твърде идеалистичните слова на г-н Блеър, ако бъдат следвани в политиката, могат да доведат до това.
Св.Малинов: В Държавническо изкуство Вие призовавате за фундаментално предоговаряне на връзките на Англия с Европейския съюз. Изглежда голяма част от Вашите съотечественици споделят дълбокия Ви скептицизъм към ЕС след като в публицистичното предаване “Панорама” по ББС (съвсем скоро след публикуването на книгата Ви през март) зрители от цялата страна гласуваха против присъединяването към общата валута. Виждате ли бъдещето на Обединеното Кралство в Европейския съюз? Каква трябва да бъде позицията на Консервативната партия по този въпрос?
М.Тачър: В своята книга извеждам няколко цели, които трябва да бъдат преследвани при предоговарянето на условията за членство на Англия в Европейския съюз. По същество бих искала да видя Англия като страна, която преследва собствените си интереси и същевременно свободно си сътрудничи с други страни в и извън Европа. Ако не е възможно това да се осъществи в рамките на Европейския съюз, то тогава ние трябва – и бихме могли без особено големи трудности – да напуснем ЕС. И никога не трябва да приемаме еврото, което с един удар ще разруши нашия икономически суверенитет.
Св.Малинов: Вие произнесохте една от най-силните си речи по време на дебат в Палатата на общините по повод внесен вот на недоверие, когато, защитавайки 11-те години на своето управление, казахте: “Ние върнахме на хората контрола върху техния живот и върху средствата им за препитание”. Не е ли всъщност това крайната цел на консервативната политика?
М.Тачър: Да. Заставам зад тези думи. Те остават едно добро описание за това какво е консерватизъм на практика.
Св.Малинов: Добре Ви е известно, че консерватизмът твърде често се описва като нещо статично и защитаващо статуквото. Тези характеристики не са много привлекателни за младите хора, които могат много по-лесно да се изкушат от левите идеи за радикална промяна. Как консерватизмът може да привлече младите?
М.Тачър: Решаващата разлика между консерватизма и социализма (във всичките му разновидности) е, че ние искаме да дадем власт на индивидите, докато левите искат да дадат власт на държавата. Консерваторите ценят независимостта и свободата на хората повече от различните планове и проекти, които социалистическите политици и бюрократи искат да наложат. Консерваторите не виждат никакъв конфликт между този подход и вярата в идентичността, традицията и институциите. Историята показва, че мнозинството от хората, когато имат възможност да избират, в крайна сметка предпочитат да се откажат от корените си. Повечето хора вършат нещата така, както им харесва, но обикновено се оказва, че действат като консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна перспектива за младите хора.
Св.Малинов: Особено влиятелна част от Вашето интелектуално наследство е присъствието на морални аргументи при дискутиране на политически и дори икономически въпроси. Можете ли да конструирате морална защита на капитализма на свободния пазар?
М.Тачър: Капитализмът на свободния пазар може да бъде защитаван и обясняван по много начини – и това е правено от много мислители. Перифразирайки Адам Смит, ще кажа само следното. Засега той е единствената създадена система – ако изобщо е била [преднамерено] създавана – чрез която, преследвайки своите собствени интереси, отделните индивиди автоматично спомагат за осъществяване на интересите на всички останали.
Св.Малинов: Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунистически страни, наследниците на Комунистическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации?
М.Тачър: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието.
Св.Малинов: Една от най-опасните идеи, останали като наследство от комунизма, е връзката в главите на хората между добродетелността и колективизма, убеждението, че неравенството е неморално и че е задължение на държавата да работи за повече равенство между нейните граждани. Как свободата може да бъде защитавана в такъв контекст?
М.Тачър: Това е опасна грешка, която е трудно изкоренима. Бог дава на всеки индивид неповторим комплекс от таланти и способности. Ние трябва да разберем, че стремежът към равенство – с изключение, разбира се, на равенството пред закона – по необходимост влиза в конфликт със стремежа към свобода. Тъй като егалитарната политика предрешава резултатите, които би трябвало всъщност да зависят от избора и конкуренцията, то тя изисква потискане на свободата. По този начин егалитарната политика легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо морално в егалитаризма, понеже няма нищо морално в намаляването на свободата.
Св.Малинов: Преходът към демокрация и пазарна икономика в България лиши много хора от работните им места и от общото чувство за сигурност, давано от комунистическия режим. Предизвикателството на свободата и отговорността се оказа непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да защитим смисъла и продължаването на реформите след като левицата непрестанно атакува реформаторите като “жестоки и безсърдечни” хора, напълно лишени от “социална чувствителност”?
М.Тачър: Отговорът на предишния въпрос е валиден и тук. Нужно е време, разбира се, за да може промяната да даде своите плодове. Бих искала да добавя още нещо. Няма нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг. И няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да контролират своята собственост. Щедростта е атрибут на индивидите, а не на правителствата. Ако левите политици искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да се откажат от заплатите си и да раздадат притежанията си на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие
Практическа психология на пола, секса и любовта),
8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата
ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
