В мрежата попаднах на един изключително ценен, добре премислен и смислено написан документ (платформа), наречен с провокиращото заглавие Предизвикателството България ХХІ. Как да си върнем страната? Доста дългичък е (6.5 страници), в началото, на пръв поглед, ми се стори, че е поредното "излияние" на непризнат "политиканстващ гений", каквито с лопата да ги ринеш из нашия интернет. Зачетох се и в един момент усетих, а после и осъзнах, че текстът е наистина твърде ценен и е добре написан; лаконичен е и всичко е на място казано; почти не открих място, в което да се твърди нещо произволно; личи си, че авторът добре е премислил нещата; написаното не е "изсмукано от пръстите", а е плод на сериозно изследване и премисляне.
Веднага предложих на овтора да даде разрешение да публикувам във в-к ГРАЖДАНИНЪ поне голяма част от текста му. После се убедих, че е добре да бъде публикуван целият, и то не само във вестника (книжното издание), ами и в моите блогове, асъщо така и навсякъде, където това е възможно. Нужно е колкото се може повече хора да го прочетат, понеже в него се предлага нещо важно, идеята е страхотна, а пък се иска колкото се може повече кадърни хора да се привлекат и ангажират с реализацията на замисъла. А и в обсъждането и доизбистрянето (допълването) на самата платформа, както сам авторът й предлага (което показва, че е диалогичен човек, а не догматик или сектант, който брани своето от "чужди посегателства".
Ето, аз сега с този постинг известявам поне читателите на моя блог за документа. Сигурен съм, че много хора ще се впечатлят както от рационалността на предложеното, така и от навременността на самото предложение (макар че щеше да е много по-добре такова нещо да се беше появило преди 10-тина години, ала, за жалост, явно едва сега е дошъл моментът да се роди самата идея!). Аз за себе си заявявам, че ще участвам най-пълноценно в дискусиите около избистрянето и допълването на платформата, а и в конкретните разработки в отделните сектори (примерно, бих се ангажирал по-специално към секстор "Наука и образование"; и не идвам с празни ръце: скоро предстои да излезе книгата ми ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, т.е. вече съм направил нещо в тази насока, което ми е интересно как ще бъде прието от другите участници. Също така ще поканя за участие в проекта и всички ония хора, които познавам и за които смятам, че ще са полезни.
Ами това е. Трябва нещо да се прави. Доста чакахме - видя се какво дочакахме. Нещата хич не са добри, крайно тежки са. Много съм писал в блога си за тия проблеми. Дошъл е моментът обаче не всеки да си ръмжи в своята хралупа, ами да си обединим усилията. Казват, че българите трудно обединявали силите си за общи и полезни каузи. Ето, сега имаме повод да разберем дали това е така - и дали сме дорасли дотам да надмогнем стереотипа (манталитета) си. Заради който толкова сме си патили - и по-отдавна, в историята си, пък и сега, особено в последните години...
Веднага предложих на овтора да даде разрешение да публикувам във в-к ГРАЖДАНИНЪ поне голяма част от текста му. После се убедих, че е добре да бъде публикуван целият, и то не само във вестника (книжното издание), ами и в моите блогове, асъщо така и навсякъде, където това е възможно. Нужно е колкото се може повече хора да го прочетат, понеже в него се предлага нещо важно, идеята е страхотна, а пък се иска колкото се може повече кадърни хора да се привлекат и ангажират с реализацията на замисъла. А и в обсъждането и доизбистрянето (допълването) на самата платформа, както сам авторът й предлага (което показва, че е диалогичен човек, а не догматик или сектант, който брани своето от "чужди посегателства".
Ето, аз сега с този постинг известявам поне читателите на моя блог за документа. Сигурен съм, че много хора ще се впечатлят както от рационалността на предложеното, така и от навременността на самото предложение (макар че щеше да е много по-добре такова нещо да се беше появило преди 10-тина години, ала, за жалост, явно едва сега е дошъл моментът да се роди самата идея!). Аз за себе си заявявам, че ще участвам най-пълноценно в дискусиите около избистрянето и допълването на платформата, а и в конкретните разработки в отделните сектори (примерно, бих се ангажирал по-специално към секстор "Наука и образование"; и не идвам с празни ръце: скоро предстои да излезе книгата ми ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, т.е. вече съм направил нещо в тази насока, което ми е интересно как ще бъде прието от другите участници. Също така ще поканя за участие в проекта и всички ония хора, които познавам и за които смятам, че ще са полезни.
Ами това е. Трябва нещо да се прави. Доста чакахме - видя се какво дочакахме. Нещата хич не са добри, крайно тежки са. Много съм писал в блога си за тия проблеми. Дошъл е моментът обаче не всеки да си ръмжи в своята хралупа, ами да си обединим усилията. Казват, че българите трудно обединявали силите си за общи и полезни каузи. Ето, сега имаме повод да разберем дали това е така - и дали сме дорасли дотам да надмогнем стереотипа (манталитета) си. Заради който толкова сме си патили - и по-отдавна, в историята си, пък и сега, особено в последните години...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
ЗА КОНТАКТ
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар