Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 27 юли 2010 г.

Надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом

Във Фейсбук попаднах на текст, с който съм съгласен изцяло, който подкрепям до последната дума; заглавието му е Социалното пазарно стопанство и свободният човек. Аз подкрепям тази кауза, ако искате, подкрепете я и вие. А ето и самия текст:

Социалното пазарно стопанство, чийто главен създател е Лудвиг Ерхард, има за идеал свободният човек, отговорен за себе си и за общността.

Социалното пазарно стопанство е интелектуално достижение на личности, свързани с каузата за съчетаване на свободата със справедливостта, то не е концепция, създадена от леви или социалдемократически мислители. Не е случайно, че прилагането на принципите на този модел са срещнали яростна съпротива и враждебност от страна на лявото мислене и социалдемокрацията.

Социалното пазарно стопанство осигурява постигане на благосъстояние чрез всеобхватна конкуренция и гарантира благоденствие на широки слоеве от населението.

Социалното пазарно стопанство има за цел да преодолее тази социална структура, чийто белези са тънък горен слой от заможни хора, който може да си позволи всякакъв размер на потребление и количествено много широк долен слой с недостатъчна покупателна сила.

Социалното пазарно стопанство има за идеал свободният човек, отговорен за себе си и за общността. Този модел на обществено устройство е най-човешкият ред, в който за индивида е създадена висока степен на свобода, но и на отговорност. Задача на държавата е да създаде правната и устройствена рамка на такъв ред, който да възпира своеволието и злоупотребата с власт, да отстранява неоснователните привилегии и да допринася за социална уравновесеност и справедливост.

Социалното пазарно стопанство е концепция, която може да преодолее скритата вражда между богатство и бедност, както и стаеното противоречие между работници и предприемачи. Силен потенциал за разрушителното състояние на сподавена омраза и желание за отмъщение се съдържа в общество като българското, в което формално признатите демократични правила и равенство пред закона съжителстват с огромни различия в истинското положение на гражданите и в състоянието им на свободни хора.

Социалното пазарно стопанство не се основава на материалистически убеждения, то е начин за преодоляване на нищетата. Увеличаването на благосъстоянието на всички създава основата, човек да се откъсне от примитивния начин на мислене, ориентиран към материалното. Когато хората са пленници на грижите на ежедневието, в бедността си, която по европейските стандарти е реалност за много граждани, те не могат да се издигнат над униженията на битието. Не би имало политическо, стопанско и социално бъдеще за хората, ако не се премахне непоносимата материална зависимост и с растящите доходи не се даде нов смисъл на труда.

Съществуват много неща, които са по-важни от икономиката – семейството, общината, държавата, всички социални форми на интеграция, изобщо човешкото, културното. Но всички тези области не могат да съществуват без икономиката, която трябва да подготви почвата за тях. Същинската цел на икономиката е да служи на тези цели.

Социалното пазарно стопанство е модел, който съчетава пазар с човечност, който съединява икономика, етика и политика. То не е само инструмент за постигане на благосъстояние, то е ценност само по себе си.

Социалното пазарно стопанство се гради върху представата за свободния и етичен човек в демократичната и правова държава. Без утвърдени норми и ценностни представи, без чувство за солидарност, без съзнанието за принадлежност към общността и принципите на правовата държава, дори и най-ефективната политика не е в състояние да формира свободно, щастливо, справедливо и добре уредено общество.

Принципите на този модел могат да бъдат надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Positions:

● Прилагането на принципите на този модел са срещнали яростна съпротива и враждебност от страна на лявото мислене и социалдемокрацията.
● Социалното пазарно стопанство осигурява благосъстояние чрез всеобхватна конкуренция и преодолява враждата между богатство и бедност.
● Държавата създава правната и устройствена рамка на такъв ред, който да възпира своеволието и злоупотребата с власт.
● Моделът преодолява социални структури с тънък горен слой от заможни хора и много широк долен слой от хора с ниска покупателна сила.

● Принципите на този модел могат да бъдат надеждна основа за въздигане на България, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

1 коментар:

Анонимен каза...

Лудвиг ЕрхардЛудвиг Ерхард
германски политик

Роден: 4 февруари 1897
Фюрт, Германия
Починал: 5 май 1977
Бон, Германия



Лудвиг Вилхелм Ерхард (на немски: Ludwig Wilhelm Erhard) е германски икономист, социолог, университетски преподавател и политик. Канцлер на Федерална република Германия от 16 октомври 1963 г. до 1 декември 1966 г. и председател на партията Християн-демократически съюз в периода 1966/67 г.

Той е депутат в Германския Бундестаг от 1949 г. до смъртта си през 1977 г. Министър на икономиката в правителствата на Конрад Аденауер (1949 - 1963) и вицеканцлер на Федерална република Германия (1957 - 1963).

Творецът на следвоенното германско икономическо чудо Проф. д-р Лудвиг Ерхард е един от най-популярните и обичани германски политици в историята на Германия.