Блогърът Т.Сантов е написал хубав текст под много удачното заглавие Глинените крака на пенсионния модел; като станах тази сутрин, кой знае защо попаднах точно на този негов текст; прочетох го (прочетете го и вие ако ви вълнуват тия въпроси) и под влияние на прочетеното написах там, при него, следния коментар:Поздравления за анализа и от мен; трябва да се мисли и да се дискутира по тия проблеми, понеже наистина са важни, пък и понеже, както изглежда, управляващите съвсем нямат идеи за решаването им - и да се разчита изцяло на тях да ни "оправят", е напразна химера на пълни наивници.
Аз съвсем не съм специалист в тия области, ще си кажа мнението като гражданин и като работещ човек. Моето впечатление е, че има някаква грамадна недомислица в самите начала и принципи на т.н. "пенсионна система", след като при наличните фактори (застаряващо население - което не е лошо, нека да живеят колкото се може повече възрастните хора, нека да са живи и здрави! - малко работещи, голяма безработица, непосилно тежка осигурителна тежест и пр.). Ето и анализът на г-н Сантов ме убеждава в това: вдигането на някой данък, пък дори да е такъв "демократичен" данък, какъвто е ДДС, е решение, което няма как да реши трайно съществуващите тежки проблеми на "системата". А от друга страна, при общо взето ниските доходи на голямата част от населението такива решения са просто безчовечни; да не говорим за това, че са абсурдни, понеже при тях имаме просто преместване на пари от единия "джоб" на обществото (държавата) в другия и се питаме какъв е смисъла; чрез преразпределителни инициативи според мен, като дясно мислещ човек, проблемите съвсем няма да се решат.
Истината, панацеята, според мен е една: предизвикване на мощен растеж на икономиката, стимули за бизнеса и инвестиции, данъчни облекчения (ниски данъци), нарастване на производителността на труда, съкращения на грамадните разходи на най-хищния октопод, наречен "държава", рационална организация на публичните харчения, в резултат на това растеж на доходите на населението, а в крайна сметка и на пенсиите. Няма друг начин, а да преразпределяме все по-хитро наличния скромен ресурс ми прилича на изтупване на вече празния чувал с надежда да падне още малко брашънце.
На второ място има нещо много сбъркано в принципите на самата пенсионна система, която била, както чувам, от т.н. "социален" и "солидарен" модел. Т.е. модел, при който, както разбирам (може и да не съм прав) от всички се взема по много, за да се даде на ония - които изобщо доживеят до пенсия! - по малко, колкото да живеят едно най-жалко и мизерно съществуване. Точно това се получава на практика, което показва, че има някъде и то не каква да е, а принципна, съдбовна бих я нарекъл даже, грешка.
В такава система явно има нещо сбъркано, или има крайно голямо и нерационално изтичане на средства, все едно се мъчим да пълним каца без дъно, понеже се поражда следния абсурд: след като общо взето всички работят през по-голямата част от живота си, при което постоянно им се удържат пари за пенсия, как е възможно от натрупаните средства да не можеш да живееш прилично примерно 10-15 години като пенсионер?! И то при положение, че някои, и то немалка част от пенсионерите, и изобщо толкова не живеят. Ще се поясня с пример, ако ви изглежда прекалено наивен, моля да ме простите, но на мен така ми изглеждат нещата.
Всеки месец на мен ми удържат някакви пари за пенсия; тия пари са, общо взето, имам предвид и удържаните от работодателя, и от работещия, да речем, примерно, са 15-20% от заплатата; ако аз работя, да речем, 40-45 години, и всички тия средства за моята пенсия са натрупвани в някакъв мой личен "пенсионен фонд" (при което парите са на сметка в банката, и се олихвяват непрекъснато, при все че нарастват всеки месец), то за тия 40-45 години, струва ми се, ще се натрупа една прилична сума, която аз самият пак бих могъл сам да реша как да изразходвам: дали да живея скромно само от нейните лихви (което да ми е "пенсия"), или да получавам някакакъв процент и от цялата натрупана сума за тия толкова много години.Разбира се, има хора, имам предвид инвалидите, за които обществото трябва да се погрижи. И в този момент се намесва "социално-загрижената" държава, за да развали всичко, понеже нашата държава се държи в тази деликатна област както слонът се държи в стъкларски магазин. В резултат всички знаем какво се получава: всички, абсолютно всички са недоволни, недоволни са, предпололагам, дори и чиновниците, които са облагодетелствани от цялата тази работа, щото тя им дава средства за съществуване, но въпреки това и те са недоволни; у нас, ако сте забелязали, изобщо няма доволни хора, а всички за всичко сме недоволни.
Затова питам: защо допуснахме най-много да са прецакани тия, които най-много са допринесли за тази страна - имам предвид нашите родители, нашите дядовци и баби, пенсионерите?! Питам не за друго, защото, оказва се, всички ние сме прецакани по същия начин както и те: понеже и ние, всеки един от нас, рано или късно ще стане пенсионер и ще се наслади на сладостите на превъзходната ни "пенсионна система".
А би могло нещата да се поставят на друга основа, именно държавата да не може да пропилява без остатък моите пари, а да има съвсем ограничени права по управлението на парите ми (примерно, само някакъв процент от лихвата върху тях да се удържа и да се натрупва в специален "социален фонд", от който пък да се изплащат песниите на хората, които са в неравностойно положение, именно инвалидите). В резултат на намесата на държавата се е стигнало обаче до положението, в което се намираме сега: никакви, повтарям, никакви пари от вноските на всички, повтарям, на всички пенсионно осигуряващи се, не остават и не се натрупват, напротив, всички, повтарям, всички пари, събрани от всички работещи за техните пенсии, се пропиляват без остатък за изплащането на месечните мизерни пенсии на пенсионерите. Как при това положение да няма абсурд и фатална недомислица в устройството на пенсионната система в държавата ни?
Същото, повтарям, принципно същото е положението и с т.н. "система за здравно осигуряване": от всички се вземат, и то немалки, пари, които се трупат в някаква каца без дъно, изтичат кой знае къде, а в резултат всички получаваме някакво некачествено здровеопазване, и при това всички сме недоволни (впрочем, май само отчасти доволни са т.н. "джипита", нали така, щото хората се видяха в пари, по мои субективни впечатления). При това и в здравеопазването, и в системата на вземане на данъци, и в т.н. пенсионно осигуряване, и изобщо за обслужването ни във всички социални дейности държавата е създала огромна администрация, която, както изглежда, сама ежемесечно изяжда голяма част от парите, които уж се отделят за здравеопазване, пенсии и пр.
Ето това положение ни е наследство от социализма и от него, както изглежда, не можем скоро да се отървем, щото, по мое впечатление, управляващите ни продължава да са крайно обременени от представите и стереотипите на същия този социализъм - след като разсъждават по начина, по който разсъждават, а и постоянно показват, че са неспособни на коренна промяна, на същностна реформа. Но най-напред ни е нужна реформа в съзнанието, без нея нищо ново няма да се роди и да произлезе - просто няма откъде да произлезе и да се роди.Затова, за да почнат да се променят нещата в положителна посока най-напред трябва да се промени нещо в мисленето ни, а най-вече в мисленето на ония, които избираме да ни управляват. Трябва да надмогнем ония представи, които ни натикаха в блатото, именно в мизерията на социализма, в която още пребиваваме. Докато не го сторим, ще продължаваме да сме си все така бедни и недоволни. Така е, щото съзнанието определя битието, а не обратното, както ни учеха таварищите; докато имаме все същото непроменено съзнание, ще живеем все по същия жалък и недостоен начин - и отърване от мизерията по този път няма да ни осени...
(Моля да ме извините за размера на текста, който се получи, но исках да кажа нещо важно, надявам се, дано успях да го постигна все пак в някаква степен, щото работите тук не са лесни за разплитане.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар