Основоположникът на Гражданска инициатива "Предизвикателството България XXI" Иво Димитров ми изпрати важен нов документ с предложение да внеса някакви корекции. Сторих го, и в тази връзка му написах кратко писмо, в което засягам нещо принципно важно по мое убеждение; по тази причина публикувам писмото си до него и тук, та да се прочете от повече хора:
Здравейте, г-н Димитров,
Днес можах да прочета внимателно документа, който сте ми изпратили. Нанесох незначителни пунктуационни и граматични корекции; смятам, че на места беше прекалено с употребата на главни букви, и то на думи, които не е прието да се пишат с главни букви; ако желаете да подчертаете някои думи, това не става с главна буква, а с болдване.
Имам и една принципна забележка: пишете, че е нежелано т.н. "патетико-есеистичното говорене". Това според мен е голяма грешка. Такова едно говорене има голяма стойност и смисъл; когато човек се вълнува, говори и пише така, именно "патетично" и "есеистично" когато е овладян от силни чувства. Забранявайки този начин на говорене вие все едно забранявате на хората да се вълнуват, искате да бъдат безстрастни и безчувствени. Това е много вредно според мен.
Напротив, трябва да се толерира такова едно говорене. Разумни и безстрастни обобщения могат да се появят едва след като се прекипели бурите и страстите на т.н. "патетико-есеистично говорене"; ако този първи, необходим етап бъде изключен, ако заложите само на скучното, безстрастното, безличното, безчувственото разсъдъчно говорене, само се обричате на достигането само на скучни и импотентни мнения и тези, които нямат особена стойност и смисъл.
Запомнете от мен: не надценявайте разсъдъка и не отричайте чувствата! Нищо ценно на този свят не е породил голият разсъдък, напротив, той е носил на хората предимно беди.
А пък разумното не е разсъдъчното; напротив, разумът е душевна сила, която обединява в едно чувството и мисълта. Мисълта без чувството е нищо, е гола схема и скука. Автентичната мисъл е оплодена винаги от чувството. Мисленето става човешко и човечно когато е "подгрято" от чувства.
Ний, човешките същества, за жалост - или, по-скоро, за щастие! - не сме оракули, за да говорим само "истини"; ние сме хора и затова нашите чувства придават човечност на мисловните ни построения. А до разума и разумността достига само оня, който не е игнорирал чувствата в душата си, напротив, заложил е на тях и така е оплодил и мисълта си.
Само това исках да Ви кажа, смятам, че то е много важно, независимо как Ви звучи сега, на пръв прочит. Сигурно прибързано го оценихте като изблик на "вредно" патетико-есеистично говорене?! Не е така, помислете и се опитайте да почувствате нещата, и тогава ще се убедите, че не сте прав.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Здравейте, г-н Димитров,
Днес можах да прочета внимателно документа, който сте ми изпратили. Нанесох незначителни пунктуационни и граматични корекции; смятам, че на места беше прекалено с употребата на главни букви, и то на думи, които не е прието да се пишат с главни букви; ако желаете да подчертаете някои думи, това не става с главна буква, а с болдване.
Имам и една принципна забележка: пишете, че е нежелано т.н. "патетико-есеистичното говорене". Това според мен е голяма грешка. Такова едно говорене има голяма стойност и смисъл; когато човек се вълнува, говори и пише така, именно "патетично" и "есеистично" когато е овладян от силни чувства. Забранявайки този начин на говорене вие все едно забранявате на хората да се вълнуват, искате да бъдат безстрастни и безчувствени. Това е много вредно според мен.
Напротив, трябва да се толерира такова едно говорене. Разумни и безстрастни обобщения могат да се появят едва след като се прекипели бурите и страстите на т.н. "патетико-есеистично говорене"; ако този първи, необходим етап бъде изключен, ако заложите само на скучното, безстрастното, безличното, безчувственото разсъдъчно говорене, само се обричате на достигането само на скучни и импотентни мнения и тези, които нямат особена стойност и смисъл.
Запомнете от мен: не надценявайте разсъдъка и не отричайте чувствата! Нищо ценно на този свят не е породил голият разсъдък, напротив, той е носил на хората предимно беди.
А пък разумното не е разсъдъчното; напротив, разумът е душевна сила, която обединява в едно чувството и мисълта. Мисълта без чувството е нищо, е гола схема и скука. Автентичната мисъл е оплодена винаги от чувството. Мисленето става човешко и човечно когато е "подгрято" от чувства.
Ний, човешките същества, за жалост - или, по-скоро, за щастие! - не сме оракули, за да говорим само "истини"; ние сме хора и затова нашите чувства придават човечност на мисловните ни построения. А до разума и разумността достига само оня, който не е игнорирал чувствата в душата си, напротив, заложил е на тях и така е оплодил и мисълта си.
Само това исках да Ви кажа, смятам, че то е много важно, независимо как Ви звучи сега, на пръв прочит. Сигурно прибързано го оценихте като изблик на "вредно" патетико-есеистично говорене?! Не е така, помислете и се опитайте да почувствате нещата, и тогава ще се убедите, че не сте прав.
С поздрав: Ангел Грънчаров
1 коментар:
Г-н Димитров, благодаря Ви за отговора! Смятам, че след разясненията Ви вече нямаме никакви различия. Остава да работим по конкретните проекти - за да почнем да се приближаваме към целите си.
Публикуване на коментар