Прчетох хубава статия със заглавие Ненужният Първанов, автор: Едвин Сугарев. Съветвам ви да я прочетете, а пък тук ще сложа един-два фрагмента от нея, та тя да стигне и до читателите на книжното издание на в-к ГРАЖДАНИНЪ; всъщност ето началото и края на тази статия, където са и най-силните й моменти:След като сервира (публично и с максималния възможен медиен шум) опашатата лъжа за това как научил от медиите за предложената от военния министър Аню Ангелов кандидатура за шеф на военното разузнаване, президентът все пак изплю камъчето и обясни с думи прости къде го стяга чепика: той държал вътрешен човек от досегашното ръководство да оглави службата. Сиреч – негов човек – защото това ръководство си беше негово не в преносния, а в прекия смисъл на думата.
Вероятно затова българския президент държи на приемствеността – под която очевидно разбира запазването на досегашното статукво, при което службата обслужва преди всичко президентството – и неговите собствени геостратегически интереси. Иначе казано: Първанов държи военното разузнаване да бъде нещо като троянски кон в контекста на българските служби за сигурност – и да работи за интересите на Кремъл, а не за интересите на НАТО.
Може би най-точната характеристика на досегашното статукво на тази служба бе направена от министър Аню Ангелов. Той посочи, че военното разузнаване е "черна кутия", в която не може да влезе никой, дори и ДАНС – и че това е най-сериозното му основание да предложи за негов шеф външен човек...
Тъй че вероятно става дума за скандал с продължение – и за конфликт, чието разрешение може да се окаже първа стъпка в предизборната борба за президентския пост. В интерес и на премиера, и на правителството е да отхвърли твърдо и безкомпромисно президенските домогвания – най-малкото защото същите са в откровено противоречие с геостратегическите интереси на България, а и на Атлантическата общност – и всяко отстъпление пред тях би направило – меко казано – неприятно впечатление.
Осен това няма защо вече да се правят мили очи на президента – например с познатия Бойко Борисов аргумент, че неговите министри всеки ден работели с президентската институция. Със или без мили очи Първанов оттук нататък ще налага вето до дупка и ще сипе популистки тояги върху правителствения гръб – трябва да се свикне с това и да се приеме като природно бедствие. Но времената Гоцеви отминават – и с всеки изминат ден този прилизан човечец с двойна биография става все по-излишен: време е прочее премиерът да разбере това – и да направи нужното тази ненужност да стане видна и за българските граждани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар