Преди време ви бях обещал, че пиша за книгите, които чета и които дочетох пред лятото; аз може да бавя, но не забравям, и ето, сега искам да кажа нещо за книгата, чиято корица виждате, и която всъщност е тайният дневник на бившия китайски лидер Джао Дзъян.
Това е една много интересна книга, пълна с факти, за които нищичко не знаехме; понеже в нея се описва какво е ставало във върховете на китайското ръководство в ония решаващи години, в които Китай е трябвало да тръгне по тътя на реформата. Нищо повече, авторът Дзъян най-детайлно описва и какво е ставало в главите на китайските лидери от онова време, и най-вече в главата на неоспоримия авторитет Дън Сяо Пин. Аз лично четях книгата и се удивлявах на много неща: колко трудно е животът в такава многомилонна бедна страна, изтерзана от комунизъм, да бъде поставен на нови релси; колко трудно е да се променят представите на хората, т.е. да бъде разклатен и в крайна сметка разрушен един манталитет, който е абсолютно неадекватен към реалностите на живота, имам предвид комунистическия манталитет; колко мъдро са постъпвали някои от лидерите в оня период, особено Дзъян, когато е трябвало да балансират, и също така най-умело да жонглират с партийно-казионния език, само и само да не позволят реформата в икономиката да бъде задушена от левичарите; удивлявах се също така на смелостта на тия китайски ръководители да предприемат мерки, които в същината си са убийствени за комунизма и рано или късно ще доведат до неговото рухване и в Китай (ако той там вече не е съвсем рухнал!).
Най-интересна обаче е онази част, в която се пише за драматичните събития на площад "Тянанмън", когато студентите се вдигат на протести с искания за демократизация на режима. Всичко е описано най-детайлно, показани са причините за да се стигне до трагедията, при която танковете премазват студентите; Дзъян, който тогава още е генерален секретар на ККП, в този съдбовен момент се държи така, че справедливо е заподозрян в мекушавост, в симпатии към студентите, заподозрян е в краен "либерализъм", което довежда до това, че губи благоразположението на върховния вожд Дън Сяо Пин, което довежда и до свалянето му от власт.
Много години след това Джао Дзъян е разследван, държан е под домашен арест, и в това време е успял да продиктува, да запише дневника си на касети, които тайно са изнесени от Китай, а пък книгата му след това се превръща в световен бестселър. Който и аз съм доволен, че можах да прочета с удоволствие. Ако някой друг, някой от прочелите тази рецензия, потърси книгата и я прочете, уверен съм, няма да съжалява; препоръчвам тази книга на ония, които искат да научат нещо повече за сложните реалности на света, в който живеем.
Това е една много интересна книга, пълна с факти, за които нищичко не знаехме; понеже в нея се описва какво е ставало във върховете на китайското ръководство в ония решаващи години, в които Китай е трябвало да тръгне по тътя на реформата. Нищо повече, авторът Дзъян най-детайлно описва и какво е ставало в главите на китайските лидери от онова време, и най-вече в главата на неоспоримия авторитет Дън Сяо Пин. Аз лично четях книгата и се удивлявах на много неща: колко трудно е животът в такава многомилонна бедна страна, изтерзана от комунизъм, да бъде поставен на нови релси; колко трудно е да се променят представите на хората, т.е. да бъде разклатен и в крайна сметка разрушен един манталитет, който е абсолютно неадекватен към реалностите на живота, имам предвид комунистическия манталитет; колко мъдро са постъпвали някои от лидерите в оня период, особено Дзъян, когато е трябвало да балансират, и също така най-умело да жонглират с партийно-казионния език, само и само да не позволят реформата в икономиката да бъде задушена от левичарите; удивлявах се също така на смелостта на тия китайски ръководители да предприемат мерки, които в същината си са убийствени за комунизма и рано или късно ще доведат до неговото рухване и в Китай (ако той там вече не е съвсем рухнал!).
Най-интересна обаче е онази част, в която се пише за драматичните събития на площад "Тянанмън", когато студентите се вдигат на протести с искания за демократизация на режима. Всичко е описано най-детайлно, показани са причините за да се стигне до трагедията, при която танковете премазват студентите; Дзъян, който тогава още е генерален секретар на ККП, в този съдбовен момент се държи така, че справедливо е заподозрян в мекушавост, в симпатии към студентите, заподозрян е в краен "либерализъм", което довежда до това, че губи благоразположението на върховния вожд Дън Сяо Пин, което довежда и до свалянето му от власт.
Много години след това Джао Дзъян е разследван, държан е под домашен арест, и в това време е успял да продиктува, да запише дневника си на касети, които тайно са изнесени от Китай, а пък книгата му след това се превръща в световен бестселър. Който и аз съм доволен, че можах да прочета с удоволствие. Ако някой друг, някой от прочелите тази рецензия, потърси книгата и я прочете, уверен съм, няма да съжалява; препоръчвам тази книга на ония, които искат да научат нещо повече за сложните реалности на света, в който живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар