Книгата е с подзаглавие Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние. За да се заинтересувам от нея чак до степента да си я набавя и да започна да я чета голяма роля изигра написаното за книгата в един блог, този на Книжарница Книжен Ъгъл; имам предвид публикацията Как станаха велики експертите на прехода (Достена Лаверн дръпна завесата пред обществените тайни), с автор Петко Тодоров. Четейки книгата ще напиша за своето възприятие, а засега ето какво пише за книгата упоменатият автор:„Експертите на прехода” на Достена Лаверн може да стане най-шумната книга на годината просто защото е за най-шумните люде (изд. „Изток-Запад”). Нашата французойка изучавала 10 години „Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние”, такова е подзаглавието, а обяснението на „тинк-танкс”: „Институти, които произвеждат идеи за развитие и ги прилагат на практика от името на гражданското общество”.
Това са т.нар. неправителствени организации и по-точно: Център за либерални стратегии, Център за изследване на демокрацията, Институт за пазарна икономика, Център за социални практики и т.н., а още по-точно: всичките онези юнаци и юначки, които пълнят медиите и „рецитират по комсомолски заучени”, тези думи са на Лаверн, безспорни истини за живота.
Оценката на Марк Абелес, директор на Международен институт по съвременна антропология в Париж: „Тази книга води до извода, че българските think-tanks не работят, както те твърдят, в полза на укрепването на демократичните институции... те по-скоро участват в присаждането на нови форми на управление извън рамките на демократичната представителност и избори, в пространството на една „сива зона”, която смесва частни и обществени, национални и международни интереси”.
Какво толкова? Едни наши отворени момчета се ориентират в началото на прехода към „Отворено общество” и други американски работодатели и си заработват парите. Лаверн разказва кои са те, как са станали толкова велики и в какво е величието им. Те не се случайни. Бащите примерно на Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев са от ЦК на БКП.
А защо точно те? Ами питайте Андрей Луканов, е отговорът. Друг въпрос. Трябваше ли да дойде човек от Страсбург за да посочи: "Господа, вие сте купени гласове?" Неговият отговор не е на Лаверн: "Да, няма начин". Въпросът не е до 30-те сребърника на тоз и онзи, със здраве да си ги харчат. Въпросът е до по-опасни обеми, в началатото на които е националното богатство към 1989 и неща като присъствието на българска войска в Ирак.
4 коментара:
Във връзка с това откъси от книгите на може би най-важният беглец от КГБ Анатолий Голицин, който разкрива т.нар. дългосрочна стратегия на Москва и Пекин: чрез тактически отстъпления, т.е. въвеждането на псевдодемокрация в СССР и Източна Европа да се симулира края на комунизма, за да бъде постигната стратегическата цел - бъде разгромен Запада и комунистите да постигнат световно господство.
Aко в СССР беше прибързано въведена импровизирана форма на перестройката, тя щеше да доведе до антикомунистическа и националистчиеска експлозия и може би до истинска демокрация и свобода. Но перестройката беше започната от съветските стратези след 30 години подготовка и експерименти: рисковете са изчислени, а неконтролирани експлозии ще бъдат предотвратени и подтиснати.
Западната помощ за комунистическите лидери, които налагат перестройката отгоре, заличи всяка оставаща възможност за развитие в посока на истинска демокрация. Когато със западна помощ съветските стратези преодолеят своите нарочно преувеличени икономически трудности...те успешно ще са преустроили, преструктурирали и обновили своето общество.
В този момент те ще се обърнат срещу омразните капиталисти и резултатът ще е нов холокост. Този нов холокост ще се базира на класи, не на раса. Неговите основни жертви ще бъдат западните политически, военни, религиозни и мениджърски елити.
Накрая комунистическите стратези ще решат, че балансът на силите се е обърнал необратимо в тяхна полза. В този случай те е твърде възможно да се решат на китайско-съветско помирение. Стратегията на ножицата ще отстъпи на стратегията на свития юмрук. В този момент промяната в политическото и военно равновесие вече ще е очевидна за всички. Конвергенцията няма да е между равни, а според условията, диктувани от комунистическия блок...Интеграцията на комунистическия блок ще следва лините, начертани от Ленин при основаването на Третия интернационал. Това означава, че Съветският съюз и Китай няма да се интегрират и няма да присъединят други комунистически страни. Всички страни на европейските и азиатските комунистически зони, заедно с новите комунистически страни в Третия свят, ще се присъденият към една наднационална икономическа и политическа комунистическа федерация. В новата комунистическа федерация сегашните разновидности на комунизма ще изчезнат и ще бъдат заменени с единна форма на твърд ленинизъм. Религиозно и политичеко инакомислие ще бъде репресирано. Национализмът и други форми на автентична опозиция ще бъдат смазани...Остатъците от частното предприемчаество ще бъдат унищожени. Национализацията на индустрията, финансите и селското стопанство ще бъдат завършени. Всъщност може да се очаква всички тоталитарни белези, познати от ранните етапи на съветската революция и на следвоенните сталинистки години в Източна Европа да се появят отново, особено в страните, новоспечелени за комунизма. Недосегнат и недосегаем, един нов комунистически монолит би доминирал света.
продължение и край
...(Обявавайки победата на либералната демокрация и „края на историята”), Фукуяма съвсем неправилно е разчел истинската природа на промените в комунистическите страни. Нещо повече, той напълно е игнорирал Голямата комунистическа стратегия и нейния антизападен ъгъл...Самият Ленин е бил голям диалектик...приетата през 1958-60 година стратегия се базира на класическата триада на Хегел:
Теза: Сталинизъм
Антитеза: отхвърляне на сталинския комунизъм
Синтез: конвергенция на социализма с демокрацията
...Фактът, че съветският елит активно участва от много години в подготовката на перестройката и сега също играе активна роля означава, че неговите членове твърдо вярват в каузата на комунизма. Съветските стратези и елитът остават твърдо убедени, че противоречията между капитала и труда не са напълно разрешени на Запад. Те все още разглеждат САЩ и Западна Европа като класови общества...те са убедени, че тези противоречия на могат и не бива да бъдат разрешени в демократичен контекст, а в контекста на социализма и пълната елиминация на капиталистите и капитализма. Те все още разглеждат себе си като авангард, който ще донесе по-висша форма на обществото, свободно от капитализма, когото те смятат като основна причина за войната и експлоатацията. Фукуяма гледа на перестройката като на последния пирон в ковчега на марксизъм-ленинизма. Комунистическите стратези гледат на перестройката като на последния пирон в ковчега на Западния капитализъм...Фукуяма греши за смъртта на комунистическата идеология и края на борбата между системите. За комунистите идеологията не е мъртва. Те е въплътена в съветската и китайската стратегия. Новото предизвикателство не идва от старомодните призиви на конвенционалните марсксистко-лениснки партии, а от политическата мобилизация на могъщи комунистически страни, които се опитват да постигнат световна победа на комунизма чрез стратегия на конвергенция...СССР и Китай няма да следват пътя на повечето страни в Азия, нито пък Съветският съюз ще се върне към славянофилския национализъм. Съветските и китайските лидери са направили своя избор. Те вярват, че са авангардът на новите социални, политически и икономически структури на комунизма...Ако комунистите спечелят, това няма да е поради превъзходсъвото на тяхната система над Запада, а защото Западът не е разбрал тяхната стратегия и оръжия...
...(Обявавайки победата на либералната демокрация и „края на историята”), Фукуяма съвсем неправилно е разчел истинската природа на промените в комунистическите страни. Нещо повече, той напълно е игнорирал Голямата комунистическа стратегия и нейния антизападен ъгъл...Самият Ленин е бил голям диалектик...приетата през 1958-60 година стратегия се базира на класическата триада на Хегел:
Теза: Сталинизъм
Антитеза: отхвърляне на сталинския комунизъм
Синтез: конвергенция на социализма с демокрацията
...Фактът, че съветският елит активно участва от много години в подготовката на перестройката и сега също играе активна роля означава, че неговите членове твърдо вярват в каузата на комунизма. Съветските стратези и елитът остават твърдо убедени, че противоречията между капитала и труда не са напълно разрешени на Запад. Те все още разглеждат САЩ и Западна Европа като класови общества...те са убедени, че тези противоречия на могат и не бива да бъдат разрешени в демократичен контекст, а в контекста на социализма и пълната елиминация на капиталистите и капитализма. Те все още разглеждат себе си като авангард, който ще донесе по-висша форма на обществото, свободно от капитализма, когото те смятат като основна причина за войната и експлоатацията. Фукуяма гледа на перестройката като на последния пирон в ковчега на марксизъм-ленинизма. Комунистическите стратези гледат на перестройката като на последния пирон в ковчега на Западния капитализъм...Фукуяма греши за смъртта на комунистическата идеология и края на борбата между системите. За комунистите идеологията не е мъртва. Те е въплътена в съветската и китайската стратегия. Новото предизвикателство не идва от старомодните призиви на конвенционалните марсксистко-лениснки партии, а от политическата мобилизация на могъщи комунистически страни, които се опитват да постигнат световна победа на комунизма чрез стратегия на конвергенция...СССР и Китай няма да следват пътя на повечето страни в Азия, нито пък Съветският съюз ще се върне към славянофилския национализъм. Съветските и китайските лидери са направили своя избор. Те вярват, че са авангардът на новите социални, политически и икономически структури на комунизма...Ако комунистите спечелят, това няма да е поради превъзходсъвото на тяхната система над Запада, а защото Западът не е разбрал тяхната стратегия и оръжия...
Гореизброените лица и центрове обслужват интересите на едрите работодатели - ни повече,ни по-малко.А откъде произлизат тия едри работодатели с куфарчета всички знаят.Но най-тъжното в цялата история е,че България няма политически център,който да защитава интересите на дребния бизнес и земеделските стопани.Апропо преди да влезе в политиката Мартин Димитров(СДС) беше член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика.
Публикуване на коментар