Бъдещето на списание ИДЕИ си остава неясно въпреки несъмнения успех: то издържа цяла една година, в която, напук на трудностите, излязоха предвидените 4 книжки. И при това списанието успя да запази най-ценното: свободата си.В тази връзка обаче се натрапва следния въпрос: дали си заслужава заради запазването на свободата на списанието да бъде поставено под въпрос неговото бъдеще, или, наопаки, за да си осигури едно по-безоблачно бъдеще списанието би следвало да се лиши отчасти от свободата си?! Понеже, безспорно, този, който би го финансирал, предполага се, ще има и някакви свои претенции.
Та размишлявайки по тия въпроси напоследък се обърнах с молба към неколцина приятели на списание ИДЕИ с молба да ми дадат съвет какво да правя в така сложилата се ситуация; ето какво ми писа тия дни един от тях (инициалите му са Д.П., не съм го питал дали да публикувам част от писмото му, та затова давам само инициалите му):
... Така че аз сякаш само се съгласих с вашите съмнения. Но според мен е по-добре дори ако списанието няма възможност да намери пари за нов скорошен брой, да не излиза за известно време, докато не се намерят финансовите средства за това, отколкото то да се продава някому с опасност за живота си. :)
Също така мисля, че списанието трябва да се популяризира, особено сред студентите и учениците! Пишете на тези, които са публикували в него, ако имат желание да говорят за списанието на свои приятели, съученици и състуденти и да казват, че всеки с хубав текст може да публикува, но че списанието е затруднено финансово и е хубаво да се помогне и за това.
Защо например не организирате някаква среща в София, а също и при вас в Пловдив, където да могат да дойдат всякакви хора и да можете да представите списанието, концепцията му, а защо не и да стане нещо като кръгла маса. Трябва да се наеме някаква малка заличка и да се залепят съобщения за срещата по университетите - така може да дойдат студенти, ще видят обявата, ще разберат за списанието и т.н. А ако няма възможност за това, може просто да се залепят листи като обява, че (примерно) "списание ИДЕИ търси своите автори, спонсори и сътрудници" - така младите ще прочетат съобщението и всеки ще прецени за себе си до колко иска да се включи в идеята.
Тези две възможности (за съобщение и среща) ми се виждат по-удачни и либерални, отколкото атаката с подаряване на бройки или вербуване на млади хора да го продават и разпространяват, един вид, "под масата". :)
За сега това бих ви споделил като мисли и идеи, и го правя заради молбата ви.
За финал, се присетих още нещо важно да ви кажа - нужно е, според мен, макар и да не знам дали не го правите, навсякъде където говорите за списанието да казвате следното (мисля, че това е и вашата идея): че списанието не е под егидата на вашите разбирания и не е цензурирано от вашите възгледи, а цели неговите спонсори и издатели да се абстрахират от собствените си идеологии и концепции и просто да предоставят възможност на млади или други автори да публикуват хубавите си текстове в него.
Защото понякога хората може би се отвръщат от списанието заради това, че си мислят, че то е ваша хрумка за лични облаги, пропаганда на лично мнение или пък редакторско менторство, което, мисля си, че не е така. Така че трябва (приятелски го казвам) навсякъде да казвате на хората, че намерението Ви е само да поддържате един духовен трибун, на който да се изявяват млади творци и други добри автори.
В този случай, дори първи страници от типа "слово от главния редактор" на теми от философски и друг характер, различен от този, който засяга самото излизане на списанието или поредния му брой, смятам за излишни и само спъващи свободния дух и концепция на списанието. :) Вие трябва да бъдете, струва ми се, нещо като една майка, която дава подслон, храна (за заплащане на авторите е още твърде далеч да се говори обаче) и сигурност на децата си, но не и готови мисли, теории и концепции.
Т.е. да оставяте авторите необезпокоявани, че са публикували не в едно списание на Ангел Грънчаров, а в едно списание за философия, изкуство и култура, без духовен ментор или първожрец-философ зад себе си. :) В първия случай ще спечелите само автори от вашия личен кръг или просто непознати и неинтересуващи се къде точно пускат текстовете си, а във втория, свободни и интелигентни хора, които няма да се притесняват от контекста, конюнктурата или кликата на списанието, просто защото няма да има такива лични от ваша или друга страна (включая университет, партия или сдружение). :)
Това имах да кажа за сега. :)
Та ето това ми пише този човек, Д.П.; забелязвате, че изказва ценни мисли, с които съм изцяло съгласен. Затова ми се видя за нужно да ги оглася, като ги публикувах тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар